Думи срещу думи ( литература), брой 2 (2485), 18 януари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Лириката: мода или воля за глас?
Български  |  English

Лириката: мода или воля за глас?

90-те години на ХХ век са явление в историята на българската поезия – това вече можем да кажем въпреки малката дистанция и продължаващите процеси на трансформация. Подобни периоди са рядкост, те избухват в гънките на някой исторически преход; натрупвания от този вид представляват съкровище за изследователите, които дълго вървят по следите им, докато ехото далечно заглъхва. Истинският късмет е обаче за тези, които са вътре; значимостта на общото време често успява да гарантира значимостта на индивидите, които го изговарят (и критически, и поетически) по адекватен на собствената му логика начин. Немного критици осъзнаха своя шанс за история в края на ХХ век. Между тях със сигурност не е Пламен Дойнов. Неговата работа върху поезията на 90-те, макар и започнала като игра с мига чрез есеистични манифести и литературни пародии, придоби много сериозна посока, разположи се в полето на академичния интерес и, след като получи докторска степен, се появи в публичното пространство във вид на огромна книга. Над 1000 страници в два дебели тома оставят усещането, че нито един факт не е успял да остане незабелязан, че вниманието на автора е приковало и усвоило всяка що-годе значима проява на поетическия опит през 90-те. Всяко десетилетие би мечтало да има такъв наблюдател; всеки умен критик би желал да попадне в такова десетилетие.

Логично е да си зададем въпроса, още повече от позицията на читатели вътре в описаните процеси: та нима имаше толкова много автори и добри творби през нашето вчера? Най-ясният и недвусмислен отговор дават приложенията в края на книгата: пълен индекс на всички стихосбирки, на всички поетически сборници и антологии, публикувани за тези десет години. Само първата цифра е 638; и друг път съм казвала, че трябва да съществува „нагон за поезия“, някъде по тясната граница между мода и воля за глас. Още по-любопитен е броят на рецензиите за тези книги; въпреки че библиографското описание използва правото си на избор, цифрата надхвърля 400. Кой казва, че оперативната критика у нас умира?

След като става ясно, че 90-те са не само количествено претоварени с поетически гласове, но и твърде разнопосочни, с разбягващи се поради липсата на център тенденции, трябва да разберем трудността на опита за тяхната убедителна систематизация. Пламен Дойнов се бори рицарски с хаоса на разпадналите се връзки; вместо копие той издига своята „воля за концептуална визия, за конструиране на контекст“. Методиката си сам заявява като „панорамно изследване с аналитични разрези“, което има амбицията да преодолее, да подреди усещането за „необозримост и хаос“. Ако оттук прескочим направо в резултата на заявените по този начин усилия, ще признаем, че пред нас стои едно добре подредено, терминологизирано, концептуално осъзнато изследване, което доказва култивиран усет за разнообразието на литературния процес, за правото на различни тенденции да съществуват едновременно, включително чрез своята взаимна непоносимост.

В центъра на вниманието са новите книги, новите поети, новите почерци, т.е. диакритичният план на литературния процес, онова, което отличава 90-те от предхождащите ги периоди. Темпоралните граници все пак остават отворени: 1990 пропуска през себе си присъствието на „стари“ явления, докато 2000 година в много случаи само обещава наличието на имена, които ще стават важни оттук нататък. Уважение заслужава усилието на автора да обясни хаоса чрез въвеждането на богата терминологична система: някои понятия са създадени от него самия, понякога дори през 90-те години; други са взети назаем от чужди теории.

Работата не бива да се разбира единствено като критика или като принос в историята на българската литература; тя е в същото време и културологично, и социологично изследване. Ще минат още много десетилетия и българинът (ако все още чете) ще разбере за онези носталгични, утопични и всякакви други проекти, литературни кръгове, книжни пространства, манифести, мистификации и периодични издания, които бяха нашият свят, нашата действителност до съвсем неотдавна. И когато дойде време за поредния преход, ще си помисли с облекчение, че и кризата може да бъде традиция.
още от автора


Пламен Дойнов. "Българската поезия в края на ХХ век". В два тома. Изд. Просвета, С., 2007
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”