Български  |  English

По повод медалите на Б.Б.

Когато човек е изкушен непрекъснато сам да движи рекламата си, неизбежно рано или късно допуска тъпи грешки, става смешен. Както това напоследък направи неотразимият Бойко Борисов.

Съвсем наскоро, буквално тези дни, прочетохме във всички вестници, че кметът ни не е подминат и от френското правителство – при посещение в Париж (неясно с каква цел) в тържествена обстановка той е получил „Френски орден за заслуги“. И за да не би някой да се усъмни в информацията, по страниците цъфна и портретът на кмета, декориран със синята звезда на ордена. Какво му е лошото, би попитал някой от многобройните фенове на генерала. Нищо, разбира се! С изключение на факта, че този орден се раздава от френските институции наред – само който не е отишъл (по служба, не на екскурзия) във Франция, само той не го е получил. Казвам всичко това с прискърбие, защото и аз притежавам точно такъв орден. Само че не за „особени заслуги“ (няма значение към кого), а поради обстоятелството, че преди десетина години се оказах случайно в делегация, ръководена от президента Желев, която по покана на вече тежко болния Митеран посети Франция. Желев и министрите, които пътуваха с него, естествено получиха „Почетния легион“ – истинското тежкарско отличие. И в зависимост от мястото им в йерархията, им връчиха „Легион“ с „канапе“ или „без канапе“. (Доколкото си спомням, канапето отиде май че само при Желев и тогавашния вицепремиер Николай Василев.)

Докато на нас, свитата, ни дадоха по един „Орден за заслуги“ – същия като на Борисов. Оказа се, че всяка институция има под ръка килограми от този орден, които раздава на всеки отнякъде появил се гост. (Вероятно французите мислят, че тяхната любов към такъв тип декорации е всеобщо споделена.) Моят орден си седи в едно чекмедже и го вадя оттам само за френския прием на 14 юли – не защото особено го ценя, а за да дразня редовия френски чиновник, чиято кристална мечта е в края на кариерата си да се окичи с него. Така че Борисов трябва да знае, че събитието, за което ни информира от всички медии, не означава нищо друго, освен банална френска любезност. При това проявена към всеки, решил да посети родината й.

Не по-малко нелепа бе случката отпреди два месеца с връчения му от руския посланик медал „Михаил Ломоносов“ (II степен). Информацията за това “признание“, също широко тиражирана, предизвика още по-голямо недоумение. Нерде Ломоносов, руският учен-енциклопедист, направил през XVIII век страшно много за развитието на руската наука, литература, включително и за основаването на Московския университет; нерде родният кмет-генерал, чиито национален принос към науката вероятно ще се ограничи с кандидатската му дисертация по пожарно дело (ако има такава).

И тук изниква естественият въпрос: защо му дадоха този медал? Едва ли някой би допуснал, че руснаците не знаят кой е Ломоносов. Още по-малко пък – че не знаят кой е Бойко Борисов. Следователно най-логично ще се окаже предположението, че той сам си го е поискал. Разбрал, че хора от компанията му – Валентин Златев, Георги Гергов, Вежди Рашидов – получават орден „Княз Александър Невски“, а той – нищо. И се обидил. След което руснаците, по остатъчния принцип, набързо му връчили един „Ломоносов“ – да не се сърди. Нищо, че патронът на медала в интелектуално отношение е на светлинни години от въпросния си носител. Пък и, сигурно са си помислили даващите отличието, Борисов едва ли знае кой е Ломоносов. Така че – нек’ се радва!

Поуката за всеки е проста: преди да си поискаш медал и най-вече – преди да се хвалиш с него, разбери какво означава.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”