Като говорим за корупционни практики по висшите етажи, любима тема на Брюксел, на управляващи и опозиция у нас, ми се ще да задам и аз един, на пръв поглед несвързан с въпроса, въпрос: Докога ще продължава у нас това взаимно отъркване на власт и журналистика?

Питането идва от случката с президентския самолет, покрай която всички разбраха за практиката на официални посещения в официалния самолет да пътуват главни редактори. Никой обаче не благоволи да обясни защо те са на борда. Ако са се качили, за да отразяват президентското посещение, при какви условия са се качили.

Те, разбира се, не са потеглили, за да отразяват посещение – главен редактор дописки не пише. А дори и да са платили пътя си, трябва да направя следното разсъждение: курсът (в този конкретен случай – до Мексико) се заплаща от държавата, ние всички осигуряваме на президента голям самолет, защото той е лицето на България и ние искаме той да ни представлява достойно. Този самолет сме го платили, за да пътува той и официалната делегация.

За какво все пак са пътували в самолета главните редактори? За да се отъркат о властта – няма друго обяснение, едва ли са тръгнали на шопинг в Мексико. Но няма и по-показателен пример за сливането на медийното с политическото у нас. Ще попътуваме, ще поговорим, той ще ни каже нещо, което не знаем и ще използваме, когато му дойде времето; ние ще му кажем неща, които може и да са му полезни...

Похватът «общувай неформално с медиите, за да проявяват и те разбиране към теб» е отдавна и широко практикуван по света. Не само българските медийни големци пътуват с официални делегации. Позоваването на чуждия опит обаче не отменя въпроса дали това е правилно в една система на мислене и действие, наречена демокрация, която отделя властите една от друга и им задава точни правила за разграничение от частния интерес. Каквото и да си говорим за четвърта власт, медиите са частно притежание и представляват частен интерес. Обществените пък (у нас БНТ и БНР) по статут са поставени в независимо положение спрямо трите власти.

Освен това, ако се позоваваме на чуждия опит, можем да си припомним обвиненията преди двайсетина години срещу френския Иван Гарелов, Патрик Поавр д’Арвор (тогава от обществената телевизия), че е пътувал безплатно с Франсоа Митеран в чужбина. Пресата обвиняваше президента в корупционни практики.

Всъщност, ако разглеждаме случая от гледна точка на чуждия опит, за сетен път ще се убедим, че казусите са много и различни и че трябва да решаваме ние. И тъй като в различните случаи и българските казуси са различни, защото за различните случаи различни хора са необходими на президента в антуража му, бих попитал:

Господин Президент,

Не смятате ли за необходимо да обявявате предварително свитата си в Интернет? Дори когато става дума за бизнесмени, които пътуват с Вас и от чиито евентуални бъдещи сделки България ще спечели много? В нашето време на откритост това не би било само една стъпка към по-голяма прозрачност на действията на Президентството. То би било и пример, и прецедент за много други държавни (и не само държавни) структури за това как прозрачността не пречи на ефективността.
Като човек, който се занимава с тази материя, бих Ви призовал, когато оповестявате дейците на културата, които пътуват с Вас, да се аргументирате защо изборът Ви пада върху един или друг. Но няма да го направя - признавам, че държавният глава има право на своите вкусове.