Нека преподаваме на френските ученици европейска литература, това странно за българина заглавие е избрал за бележката си във Figaro Ги Фонтен.

През лятото Франция поема председателството на Европейския съюз, отбелязва авторът, по същото време стотици млади хора ще се дипломират и ще отидат да преподават литература – а преподаването на литература е мисия, преподавателят предава цивилизация на следващите поколения. На тези млади хора се пада в следващите 40 години да циментират основата на хуманистичните познания на поверените им ученици. На тях се пада и да изпълняват официалните програми на френското образование, които са невероятно етноцентристки: списъкът от творби и автори, по който се подготвят матурите, все още е почти изключително херметично френски.

Коментирайки липсата на европейски автори във френското образование, авторът възкликва: Какво, за бога, са ни направили Еразъм, Сервантес, Суифт, Гьоте, Дикенс, Достоевски, Казандзакис, Гомбрович и другите почтени старци, гениални учители по европейски хуманизъм, та да заслужат такъв остракизъм? Дори да приемем, че в името на кръвната връзка на литературата и езика, изучаването на националната идентичност прави сближаването с националната литература приоритет, трябва да си особено заслепен, за да не видиш европейското у Молиер, Юго или Силви Жермен. Прочетете Маргьорит Юрсенар или Шекспир – през ХХ, както и през ХVІ век, европейската мрежа е съществувала и съществува. Защо да я разплитаме?

Когато изследва фламандските си корени от севера на Америка, Юрсенар заема заглавието на трилогията си „Лабиринта на света‛ от Коменски, мислител от Бохемия. Шекспир открива интригата на Хамлет у Сакс Граматик, датски историк. Защо да отричаме на литературата онова, което отдавна е нормално в музикалната култура, например – разбирането на нейната европейскост. Представете си дискотека, в която има само Люли, Берлиоз, Форе, Месиен. Странна би била една музикална култура без Пърсел, Бах или Рахманинов...

Но тъкмо на този странен модел на изграждане на своя не-европейска библиотека учим френските ученици, е тъжната авторова констатация. Но в мрака се промъква надежда: Нещата би трябвало скоро да се променят: очаква се през пролетта Съветът на Европа да разгледа проект за препоръка към 47-те страни членки – да насърчават преподаването на европейска литература и да приемат необходимостта от термина „европейска литература‛.Все още сме далеко от озаглавяването на раздел, какъвто съществува например за „китайска литература‛ или „африканска литература‛. Но някакво начало ще бъде сложено.

Френският президент мечтае за „цивилизована политика‛ – тя минава през разучаването на европейското гражданство. Което минава през запознаването с Еразъм, Сервантес... и другите почтени старци.

"Европа не успя да мисли литературата си като историческа цялост и аз съм все още убеден, че в това е непоправимият й интелектуален провал", пише през 2005 Милан Кундера.

К