Тактилна керамика
Изкуството е един от универсалните езици за комуникация. То може да допринесе много за приобщаването на хората и преди всичко на хората в неравностойно положение. Чрез своя пластически език, тактилната керамика се стреми да осъществи диалог между две групи от хора, разделени единствено от различния начин на възприемане на действителността.
С изложбата „Тактилна керамика“ в галерия „Ирида“ (22 януари-10 февруари) Иван Кънчев Иванов иска да приобщи незрящите и хората с нарушено зрение към духовния свят на визуалното изкуство. Художникът е автор и на единственото до момента изследване в тази област - книгата му „Тактилна керамика“ (София, 2007) беше представена при откриването на изложбата.
Иван Кънчев Иванов завършва „керамика“ в НХА през 2000 година, а няколко години по-късно и „психология“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“ (2006). Интересът му към тактилната керамика започва случайно. „Когато се вгледам в спомените си, не мога да открия някаква конкретна причина, която ме е подтикнала да посветя керамичните си произведения и на хората с нарушено зрение. Около мен никога не е имало такива, дори не съм се замислял сериозно за съществуването на техния свят...“, споделя авторът. Във втори курс Иван Кънчев избира да направи сервиз за зрително затруднени хора, като поставя мотото „Мост към...“ (1996). Идеята изисква авторът да се запознае и да направи проучване и изследване на естетическите нагласи и психологическите особености на незрящите. В процеса на работата разработва и тактилната пластика „Кораб към...“. Естествен завършек на този интерес е първата му самостоятелна изложба (1999) в галерия „100+1“ под мотото „Сигурност“. Следват изложби в София, Русе, Ямбол, Гмюнд (Австрия). Настоящата експозиция в галерия „Ирида“ е седмата самостоятелна изложба на художника. През 2006 година Иван Кънчев получава награда на традиционната керамична изложба „Св. Спиридон“, а през следващата 2007 година печели и награда от конкурса на фондация „Култур-контакт“, Австрия.
Тактилната керамика на Иван Кънчев Иванов е интересен факт в нашата културна среда. Авторът е пионер в проучването, разработването и представянето на керамични произведения за хора с нарушено зрение и незрящи. Вътрешно присъщо за изкуството е винаги да се стреми към разрушаване на установените нагласи и към изграждане на нови концепции и изображения, различни от вече познатите и установените. „’Тактилната керамика’ е изкуство, което е създадено, за да се възприема не само визуално, но и чрез допир – както от виждащите, така и от хората с нарушено зрение (напълно незрящи и с остатъчно зрение)“. Чрез тактилната керамична пластика незрящите се интегрират духовно в обществото и по този начин им се предоставя възможност да се докоснат до визуалното изкуство. Интересното в случая е, че зрящата публика също има възможност да усети допира до произведението чрез своите ръце. Двата начина за възприемане на формите взаимно се допълват и оказват влияние върху цялостното възприемане на пластиката.
В своето проучване авторът споменава, че до този момент няма информация за установена практика да се представят керамични произведения за незрящи хора. В България не се работи за приобщаването на зрително затруднените и незрящите към изобразителното изкуство. Чрез тактилната керамика художникът осъществява истински диалог между хората.
В книгата си „Тактилна керамика“ Иван Кънчев Иванов разглежда психологическите аспекти на хората с нарушено зрение и как те възприемат изобразителното изкуство. При незрящите процесът на контакт с произведението е много по-задълбочен. При него те се опитват не само да разпознаят формата, но и да разчетат брайловите надписи. Повърхността е от особено значение за тактилното възприемане. Въз основа на специални проучвания и анкета, авторът ни представя „възприемането на керамичните повърхности от хората с нарушено зрение“.
Принос в изследването на автора са „критериите за изработване на тактилни произведения и аранжирането на тактилна изложба“. Иван Кънчев подробно проучва и разглежда: „материал на произведението, форма на произведението, външна част на произведението, брайлово писмо„.
При експонирането на творбите Иван обмисля аранжирането и разполагането на пластиките по начин, който да спомага за директния контакт на незрящите с тях. Художникът улеснява не само достъпа, той създава среда за културно и естетическо съпреживяване на хората със зрителни проблеми.
Пластиките на Иван Кънчев са произведения с определено силно въздействие и внушение. Авторът умело използва съчетанията между форма, цвят и релефна фактура, в една част от тях и рисунка, за да постигне определени естетически внушения. Неговите пластики, вази и купи ни отвеждат в един духовен свят на хармония и красота, както и на интимно сближаване. В тях разчитаме древни послания и многовековни кодове. Пластическите писания на брайл не са достъпни за нас, зрящите, но ние усещаме тяхната сила и красота в съчетанието от топлината на материала, изисканата форма и естетиката на релефната декорация.
За да се случи тази изложба са необходими две основни неща - „.. глината и хората, които обичат глината... Тази странна смес от земя, вода, огън и любов – от която може да се прави изкуство“.
С изложбата „Тактилна керамика“ в галерия „Ирида“ (22 януари-10 февруари) Иван Кънчев Иванов иска да приобщи незрящите и хората с нарушено зрение към духовния свят на визуалното изкуство. Художникът е автор и на единственото до момента изследване в тази област - книгата му „Тактилна керамика“ (София, 2007) беше представена при откриването на изложбата.
Иван Кънчев Иванов завършва „керамика“ в НХА през 2000 година, а няколко години по-късно и „психология“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“ (2006). Интересът му към тактилната керамика започва случайно. „Когато се вгледам в спомените си, не мога да открия някаква конкретна причина, която ме е подтикнала да посветя керамичните си произведения и на хората с нарушено зрение. Около мен никога не е имало такива, дори не съм се замислял сериозно за съществуването на техния свят...“, споделя авторът. Във втори курс Иван Кънчев избира да направи сервиз за зрително затруднени хора, като поставя мотото „Мост към...“ (1996). Идеята изисква авторът да се запознае и да направи проучване и изследване на естетическите нагласи и психологическите особености на незрящите. В процеса на работата разработва и тактилната пластика „Кораб към...“. Естествен завършек на този интерес е първата му самостоятелна изложба (1999) в галерия „100+1“ под мотото „Сигурност“. Следват изложби в София, Русе, Ямбол, Гмюнд (Австрия). Настоящата експозиция в галерия „Ирида“ е седмата самостоятелна изложба на художника. През 2006 година Иван Кънчев получава награда на традиционната керамична изложба „Св. Спиридон“, а през следващата 2007 година печели и награда от конкурса на фондация „Култур-контакт“, Австрия.
Тактилната керамика на Иван Кънчев Иванов е интересен факт в нашата културна среда. Авторът е пионер в проучването, разработването и представянето на керамични произведения за хора с нарушено зрение и незрящи. Вътрешно присъщо за изкуството е винаги да се стреми към разрушаване на установените нагласи и към изграждане на нови концепции и изображения, различни от вече познатите и установените. „’Тактилната керамика’ е изкуство, което е създадено, за да се възприема не само визуално, но и чрез допир – както от виждащите, така и от хората с нарушено зрение (напълно незрящи и с остатъчно зрение)“. Чрез тактилната керамична пластика незрящите се интегрират духовно в обществото и по този начин им се предоставя възможност да се докоснат до визуалното изкуство. Интересното в случая е, че зрящата публика също има възможност да усети допира до произведението чрез своите ръце. Двата начина за възприемане на формите взаимно се допълват и оказват влияние върху цялостното възприемане на пластиката.
В своето проучване авторът споменава, че до този момент няма информация за установена практика да се представят керамични произведения за незрящи хора. В България не се работи за приобщаването на зрително затруднените и незрящите към изобразителното изкуство. Чрез тактилната керамика художникът осъществява истински диалог между хората.
В книгата си „Тактилна керамика“ Иван Кънчев Иванов разглежда психологическите аспекти на хората с нарушено зрение и как те възприемат изобразителното изкуство. При незрящите процесът на контакт с произведението е много по-задълбочен. При него те се опитват не само да разпознаят формата, но и да разчетат брайловите надписи. Повърхността е от особено значение за тактилното възприемане. Въз основа на специални проучвания и анкета, авторът ни представя „възприемането на керамичните повърхности от хората с нарушено зрение“.
Принос в изследването на автора са „критериите за изработване на тактилни произведения и аранжирането на тактилна изложба“. Иван Кънчев подробно проучва и разглежда: „материал на произведението, форма на произведението, външна част на произведението, брайлово писмо„.
При експонирането на творбите Иван обмисля аранжирането и разполагането на пластиките по начин, който да спомага за директния контакт на незрящите с тях. Художникът улеснява не само достъпа, той създава среда за културно и естетическо съпреживяване на хората със зрителни проблеми.
Пластиките на Иван Кънчев са произведения с определено силно въздействие и внушение. Авторът умело използва съчетанията между форма, цвят и релефна фактура, в една част от тях и рисунка, за да постигне определени естетически внушения. Неговите пластики, вази и купи ни отвеждат в един духовен свят на хармония и красота, както и на интимно сближаване. В тях разчитаме древни послания и многовековни кодове. Пластическите писания на брайл не са достъпни за нас, зрящите, но ние усещаме тяхната сила и красота в съчетанието от топлината на материала, изисканата форма и естетиката на релефната декорация.
За да се случи тази изложба са необходими две основни неща - „.. глината и хората, които обичат глината... Тази странна смес от земя, вода, огън и любов – от която може да се прави изкуство“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
