Втората половина на ХХ век и началото на новия век бележат невероятно развитие на танцовото изкуство - не само като сценична практика, а и като резултат на научни търсения. В света на изкуството се създава огромна литература по въпросите на танца във всичките му разновидности. Само у нас това изкуство не се радва на особено широк зрителски интерес, камо ли на интерес от страна на медиите. Остава едно горчиво впечатление, че танцовото изкуство консумира само себе си. На какво се дължи това? Дали е неразбиране на същността на това универсално изкуство, за което думите са без значение, а езикът е човешкото тяло? А може би няма предпоставки и интерес в него да се влагат средства? Причините сигурно нямат край... Но ако искаме развитието на родното танцово изкуство да се равнява със световните тенденции, би трябвало... Би трябвало!

И в това мълчание и незаинтересованост към ‛вечно бягащото изкуство‛, както го нарича Пол Валери, издателска къща ‛Тип-топ-прес‛ публикува книгата Извор на вдъхновение и красота. Авторката Мария Русанова си е поставила задачата да разкрие ‛забуления Олимп на балета‛ – НУТИ. Звучи малко грубовато, но това е абревиатурата на Националното училище за танцово изкуство.

Още в първата глава - ‛Пътят на сбъднатите мечти‛, Русанова насочва читателя към структурата на образователния процес в НУТИ. Тя акцентира върху трите отдела за обучение на учениците: ‛Класически танц‛; ‛Модерен танц‛ и ‛Български танц‛. Авторката разработва специфичното за всеки един. Умело вмъква и исторически справки за развитието на училището, за преподавателите и възпитаниците му. Много подробно Русанова се е спряла на новата специалност ‛Модерен танц‛. Тази специалност е лаборатория за търсене на съвременни форми на танца. Някак незабележимо и много деликатно се прави паралел между двама радетели на танцовото училище: Анастас Петров – създателя на българския класически балет у нас, и съвременния пионер Маргарита Градечлиева, която първа се осмели да въведе модерната танцова техника в обучението на класическите балерини, първоначално като отделен учебен предмет, а днес вече като самостоятелен творчески профил в училището.

Мария Русанова набляга и на създаването на сценичен репертоар в НУТИ, чрез който се доизграждат професионалните качества на учениците. Публикуван е и списък на учениците, получили национални и международни награди по време на обучението си в училището. Едно от големите преимущества на книгата е богатият снимков материал. Художественото оформление е на Христо Хаджитанев.

Изминали са повече от 55 години от основаването на училището. Непредубеденият читател разбира, че възпитаниците му са в основата на развитието на танца - не само у нас, но и в чужбина. Авторката посочва, че над 300 балетни артисти и педагози работят извън България.

Книгата е написана увлекателно, с жив и непринуден език. ‛Най-важното за съществуването на едно изкуство е необходимостта от приемственост. Само така традицията може да дава своите плодове.‛ Тази мисъл от встъпителните думи на директорката на НУТИ, примабалерината Мариана Денева, маркира и патоса на авторката в тази толкова ценна книга.