Холивудската стачка
Филмът на братята Итън и Джоуел Коен ‛Бартън Финк“ (1991) разказва за провала на млад сценарист в Холивуд. Действието се развива през 40-те, а главният герой, Бартън Финк, без да съзнава, се оказва в клопката на договора си с холивудски продуцент, който изисква от него да напише стереотипна история за живота и борбата на популярен кечист. Перото на Финк го отвежда далеч от драмите му на ринга и вместо тях продуцентът изненадващо получава една ‛недоговорена“ история. ‛Не съм те наел за това – крещи човекът с парите – мислиш, че си уникален, имам двайсет такива като теб, не ми трябва твоята уникалност, искам филм за кечист“.
В началото на ХХІ век ситуацията в Холивуд, от позицията на зрителя, грубо казано, не изглежда по-различна – поточната линия на мощната ‛фабрика за илюзии“ произвежда бурни и лесни драми за големи шампиони и малки герои. Популярният кечист, каквото и да е неговото име, екзалтира, облагородява, учи на воля, без пародийност, без усъмненост, както си знае – катарзисно. Уникалните истории често са извън условията на договора.
Критичното говорене за американското кино е основателно, когато става въпрос за качеството му. Спадането му прозира в актуалните номинации за „Оскар“. Не че последният филм на братята Коен ‛No Country For Old Men“ (номиниран в 8 категории) е лишен от качества, просто ‛Бартън Финк“, отличен едва с 3, по нищо не му отстъпва, както и редица други по-стари ленти на същия тандем или на други режисьори. Може би времето да проявиш усилието да бъдеш ‛последният зрител в последния киносалон в света“ (както е в едноименната новела на Кронънбърг от „Всекиму своето кино“) е, надявам се, далеч. Но това, което ни се предлага днес, е с комай скучното заглавие ‛стачка по холивудски“. Тези, които пишат кино в Америка, днес са по улиците. Извън въпроса за тяхната уникалност, стои този за техните печалби, проценти, пари.
През есента на 2007, след преговори с продуценти и ръководства на студиа, продължили близо три месеца, Гилдията на американските сценаристи призова 12 000 свои членове да спрат работа и да излязат на улиците, за да протестират. Причината за тази крайна мярка е разминаването във финансовите параметри на новия рамков договор между сценаристи и продуценти. На 5 ноември 2007 сценаристите в Холивуд обявиха началото на ефективни стачни действия.
Всички вечерни ток-шоута и тв-сериали прекратиха излъчванията си и бяха заменени от стари свои издания и повторения. Навръх Коледа американците останаха без любимите си шоута и водещи. Поради стачката бяха прекратени новите сезони на сериали, като ‛Изгубени“, ‛Отчаяни съпруги“, ‛Смешно отделение“, ‛Двама мъже и половина‛, ‛The Office‛ и др. Под въпрос е продължаването на някои от тях, тъй като стачката може да доведе до спад на интереса към телевизията въобще. След стачката на сценаристите от 1988 10 % от зрителската аудитория никога не е повторно спечелена от телевизиите - просто тази група намира други форми да си прекара времето добре. Отмениха се снимките на редица пълнометражни филми, сред които и продукции на Оливър Стоун и Джеймс Камерън. Поради това, че сценаристите обявиха бойкот, се провали церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“. Под заплаха са предстоящите церемонии за „Грами“ (на 10 февруари) и за „Оскар“ (на 24 февруари). Бизнесът в Калифорния е парализиран. Шоубизнесът, представен от киното и телевизията, е най-доходоносната индустрия в този щат – по данни на Международния съюз на сценичните работници, поради стачката са уволнени повече от 40 хиляди електротехници, дърводелци, заварчици, монтьори... Губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер се опитва да накара двете страни да се договорят, защото икономиката на щата зависи почти изцяло от шоубизнеса.
В какво се състои конфликтът? За да се престъпи към разглеждането му, е добре да се хвърли поглед на предисторията на отношенията между Гилдията на сценаристите и Гилдията на продуцентите. В по-новата история на Холивуд сценаристите получават около 2.5 % от приходите от продажба или излъчване на филм по техен сценарий. През 1985 те се съгласяват да подпишат споразумение, според което на тях ще им се изплащат само около 20 % от иначе регламентираните 2.5, когато става дума за продажба и разпространение чрез новите (по онова време) носители – видеокасетите. Тази сделка се прави с уговорката, че след като видеото като пазарен сегмент се развие, разликата ще бъде компенсирана със задна дата. До подобна компенсация не се стига, нещо повече, договорените през 80-те условия автоматично се прехвърлят и върху по-новите технологични средства за продажба и наем – DVD-тата. Така в днешно време, след като бумът на продажби на филми на DVD е факт, сценаристите, според споразумението от 1985, си остават само с 20 % от първоначално договорените 2.5 % от всички приходи. Така при продажбата на DVD със средна цена около 20 долара те печелят едва 4 цента.
Опитите тази ситуация да се преразгледа не доведоха до резултат. Днес исканията на стачкуващите е този процент поне да се удвои – от 4 да стане 8 цента за диск. Настояват да се върне и старата им договорка за 2.5 % от продажбата и печалбата от излъчване на написани от тях филми и програми, този път обаче чрез новите технологии – интернет, мобилни телефони и „айподове“ и др. Вярно е, че капацитетът на този пазар все още не е голям и несъпоставим с обема на пазара на DVD. Сценаристите обаче се страхуват, че тук ще се повтори ретро сюжетът с домашното видео и DVD. Сериозността на конфликта е породена от факта, че в момента на сайтовете на големите телевизии се излъчват епизоди на сериали или предавания, за които сценаристите не получават пари. Аргументите на компаниите са, че тези излъчвания са с промоционална цел и не реализират печалба. Сценаристите настояват да вземат процент за всички излъчвания на техни творби, независимо дали това става чрез телевизия или интернет. Нещо повече, те твърдят, че безплатните излъчвания през сайтовете реализират печалба, въпреки че потребителите не плащат, тъй като излъчванията са подпрени с реклами. С оглед на това, че по прогнозни данни бъдещето принадлежи на интернет, пишещите са готови да отстъпят от процентите си за DVD, но тези от излъчванията по нет-а и от продажбите чрез даунлоуд – не. Още повече, че рамковият договор е с валидност от 20 години – срок, в който този вид излъчвания и продажби ще се развие значително. С тези възгледи продуцентите категорично не са съгласни, за тях услугите, предлагани чрез новите технологии, са в експериментален или рекламен режим и тепърва ще се развиват.
До момента загубите на американската икономика от стачката на сценаристите надвишава 500 милиона долара. Тя предизвика остри дебати по медиите, впрегна в действие водещи PR агенции, извади на улиците представители на арт средите, предизвика политиците да заемат позиция. Продуцентите имат на своя страна PR агенцията, която успя да ‛изчисти“ (или поне пренасочи погледа другаде) името на бившия американски президент Бил Клинтън след случая с Моника Люински. Сценаристите публично са подкрепяни от всички потенциални кандидати за предстоящата президентска кампания в САЩ, дори от тези от Републиканската партия. По техните улични протести и онлайн акции участват звезди, като Шон Пен, Робърт Дауни-Джуниър, Розана Аркет, Матю Пери и др. Впрочем актьорите не просто подкрепят бойкотите на сценаристите, като отказват да участват в предавания и церемонии. Те напоследък не крият исканията си относно финансовите параметри на предстоящия рамков договор, който през есента трябва да подпишат с Гилдията на продуцентите. Тези искания не са по-различни от тези, за които настояват сценаристите. Така, дори и да постигнат споразумение със сценаристите, продуцентите ще се изправят срещу исканията на актьорите.
Ако се върнем на въпроса за качеството на продукциите – да, киноиндустрията в САЩ все още има в запас закупени сценарии, които могат да се ползват. Броят им обаче е ограничен и крайният резултат – малкото количество качествени филми, ще се забележи едва през 2009. Моментът на стачката на сценаристите като че ли изненада и самите продуценти, доколкото предвижданията им бяха, че тя ще започне през есента на 2008 и най-вероятно ще се слее с тази на актьорите. Днес те не разполагат не само със сценаристи, готови да изложат своите уникални идеи, но и с такива, които да пишат стереотипни истории за кечисти. Може би предприетата преди дни формула на действие – неофициални преговори, разговори с всяко студио поотделно и с отделни представители на Гилдията на продуцентите, ще начертае изхода от създалата се кризисна ситуация; в случая с режисьорите тя доведе до успех в полза на режисьорите почти безпроблемно. Скептицизмът обаче за скорошна и благоприятна развръзка в полза на пишещите не е лишен от основание, тъй като разпространеното мнение, че статутът на сценаристите в Холивуд не е особено висок, не е от вчера.
В началото на ХХІ век ситуацията в Холивуд, от позицията на зрителя, грубо казано, не изглежда по-различна – поточната линия на мощната ‛фабрика за илюзии“ произвежда бурни и лесни драми за големи шампиони и малки герои. Популярният кечист, каквото и да е неговото име, екзалтира, облагородява, учи на воля, без пародийност, без усъмненост, както си знае – катарзисно. Уникалните истории често са извън условията на договора.
Критичното говорене за американското кино е основателно, когато става въпрос за качеството му. Спадането му прозира в актуалните номинации за „Оскар“. Не че последният филм на братята Коен ‛No Country For Old Men“ (номиниран в 8 категории) е лишен от качества, просто ‛Бартън Финк“, отличен едва с 3, по нищо не му отстъпва, както и редица други по-стари ленти на същия тандем или на други режисьори. Може би времето да проявиш усилието да бъдеш ‛последният зрител в последния киносалон в света“ (както е в едноименната новела на Кронънбърг от „Всекиму своето кино“) е, надявам се, далеч. Но това, което ни се предлага днес, е с комай скучното заглавие ‛стачка по холивудски“. Тези, които пишат кино в Америка, днес са по улиците. Извън въпроса за тяхната уникалност, стои този за техните печалби, проценти, пари.
През есента на 2007, след преговори с продуценти и ръководства на студиа, продължили близо три месеца, Гилдията на американските сценаристи призова 12 000 свои членове да спрат работа и да излязат на улиците, за да протестират. Причината за тази крайна мярка е разминаването във финансовите параметри на новия рамков договор между сценаристи и продуценти. На 5 ноември 2007 сценаристите в Холивуд обявиха началото на ефективни стачни действия.
Всички вечерни ток-шоута и тв-сериали прекратиха излъчванията си и бяха заменени от стари свои издания и повторения. Навръх Коледа американците останаха без любимите си шоута и водещи. Поради стачката бяха прекратени новите сезони на сериали, като ‛Изгубени“, ‛Отчаяни съпруги“, ‛Смешно отделение“, ‛Двама мъже и половина‛, ‛The Office‛ и др. Под въпрос е продължаването на някои от тях, тъй като стачката може да доведе до спад на интереса към телевизията въобще. След стачката на сценаристите от 1988 10 % от зрителската аудитория никога не е повторно спечелена от телевизиите - просто тази група намира други форми да си прекара времето добре. Отмениха се снимките на редица пълнометражни филми, сред които и продукции на Оливър Стоун и Джеймс Камерън. Поради това, че сценаристите обявиха бойкот, се провали церемонията по връчването на наградите „Златен глобус“. Под заплаха са предстоящите церемонии за „Грами“ (на 10 февруари) и за „Оскар“ (на 24 февруари). Бизнесът в Калифорния е парализиран. Шоубизнесът, представен от киното и телевизията, е най-доходоносната индустрия в този щат – по данни на Международния съюз на сценичните работници, поради стачката са уволнени повече от 40 хиляди електротехници, дърводелци, заварчици, монтьори... Губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер се опитва да накара двете страни да се договорят, защото икономиката на щата зависи почти изцяло от шоубизнеса.
В какво се състои конфликтът? За да се престъпи към разглеждането му, е добре да се хвърли поглед на предисторията на отношенията между Гилдията на сценаристите и Гилдията на продуцентите. В по-новата история на Холивуд сценаристите получават около 2.5 % от приходите от продажба или излъчване на филм по техен сценарий. През 1985 те се съгласяват да подпишат споразумение, според което на тях ще им се изплащат само около 20 % от иначе регламентираните 2.5, когато става дума за продажба и разпространение чрез новите (по онова време) носители – видеокасетите. Тази сделка се прави с уговорката, че след като видеото като пазарен сегмент се развие, разликата ще бъде компенсирана със задна дата. До подобна компенсация не се стига, нещо повече, договорените през 80-те условия автоматично се прехвърлят и върху по-новите технологични средства за продажба и наем – DVD-тата. Така в днешно време, след като бумът на продажби на филми на DVD е факт, сценаристите, според споразумението от 1985, си остават само с 20 % от първоначално договорените 2.5 % от всички приходи. Така при продажбата на DVD със средна цена около 20 долара те печелят едва 4 цента.
Опитите тази ситуация да се преразгледа не доведоха до резултат. Днес исканията на стачкуващите е този процент поне да се удвои – от 4 да стане 8 цента за диск. Настояват да се върне и старата им договорка за 2.5 % от продажбата и печалбата от излъчване на написани от тях филми и програми, този път обаче чрез новите технологии – интернет, мобилни телефони и „айподове“ и др. Вярно е, че капацитетът на този пазар все още не е голям и несъпоставим с обема на пазара на DVD. Сценаристите обаче се страхуват, че тук ще се повтори ретро сюжетът с домашното видео и DVD. Сериозността на конфликта е породена от факта, че в момента на сайтовете на големите телевизии се излъчват епизоди на сериали или предавания, за които сценаристите не получават пари. Аргументите на компаниите са, че тези излъчвания са с промоционална цел и не реализират печалба. Сценаристите настояват да вземат процент за всички излъчвания на техни творби, независимо дали това става чрез телевизия или интернет. Нещо повече, те твърдят, че безплатните излъчвания през сайтовете реализират печалба, въпреки че потребителите не плащат, тъй като излъчванията са подпрени с реклами. С оглед на това, че по прогнозни данни бъдещето принадлежи на интернет, пишещите са готови да отстъпят от процентите си за DVD, но тези от излъчванията по нет-а и от продажбите чрез даунлоуд – не. Още повече, че рамковият договор е с валидност от 20 години – срок, в който този вид излъчвания и продажби ще се развие значително. С тези възгледи продуцентите категорично не са съгласни, за тях услугите, предлагани чрез новите технологии, са в експериментален или рекламен режим и тепърва ще се развиват.
До момента загубите на американската икономика от стачката на сценаристите надвишава 500 милиона долара. Тя предизвика остри дебати по медиите, впрегна в действие водещи PR агенции, извади на улиците представители на арт средите, предизвика политиците да заемат позиция. Продуцентите имат на своя страна PR агенцията, която успя да ‛изчисти“ (или поне пренасочи погледа другаде) името на бившия американски президент Бил Клинтън след случая с Моника Люински. Сценаристите публично са подкрепяни от всички потенциални кандидати за предстоящата президентска кампания в САЩ, дори от тези от Републиканската партия. По техните улични протести и онлайн акции участват звезди, като Шон Пен, Робърт Дауни-Джуниър, Розана Аркет, Матю Пери и др. Впрочем актьорите не просто подкрепят бойкотите на сценаристите, като отказват да участват в предавания и церемонии. Те напоследък не крият исканията си относно финансовите параметри на предстоящия рамков договор, който през есента трябва да подпишат с Гилдията на продуцентите. Тези искания не са по-различни от тези, за които настояват сценаристите. Така, дори и да постигнат споразумение със сценаристите, продуцентите ще се изправят срещу исканията на актьорите.
Ако се върнем на въпроса за качеството на продукциите – да, киноиндустрията в САЩ все още има в запас закупени сценарии, които могат да се ползват. Броят им обаче е ограничен и крайният резултат – малкото количество качествени филми, ще се забележи едва през 2009. Моментът на стачката на сценаристите като че ли изненада и самите продуценти, доколкото предвижданията им бяха, че тя ще започне през есента на 2008 и най-вероятно ще се слее с тази на актьорите. Днес те не разполагат не само със сценаристи, готови да изложат своите уникални идеи, но и с такива, които да пишат стереотипни истории за кечисти. Може би предприетата преди дни формула на действие – неофициални преговори, разговори с всяко студио поотделно и с отделни представители на Гилдията на продуцентите, ще начертае изхода от създалата се кризисна ситуация; в случая с режисьорите тя доведе до успех в полза на режисьорите почти безпроблемно. Скептицизмът обаче за скорошна и благоприятна развръзка в полза на пишещите не е лишен от основание, тъй като разпространеното мнение, че статутът на сценаристите в Холивуд не е особено висок, не е от вчера.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
