Навремето, по стечение на обстоятелствата бях на дипломната защита на Калин Балев в Художествената академия. Работите му тогава, а и следващите, които срещах в общи изложби, ме бяха убедили, че неговото поприще е именно графиката – изказът предимно в черно и бяло, с линия и щрих. Затова картините му, представени понастоящем в галерия „ЛИК“, ме изненадаха. Бях го загубила от поглед - може би защото през изминалите 20-ина години той е специализирал в чужбина, участвал е в изложби извън страната и като много други художници е водил международно артистичен „номадски“ живот.

Всъщност в сегашната изложба на Калин Балев ме изненада не обръщането към живописта, а по-скоро към цвета. Картините са ярки, градени в релеф от естествени материали и може да се каже - драстично декоративни. Напомнят като структура тези на Лика Янко, но, за разлика от нейната деликатна приказност, Калин Балев залага на интензивното въздействие в духа на африканските маски. То логично следва в развитието на художника през последните две-три години, което може да се проследи в галерия „ЛИК“ – от експресивно завихряне на образа към нарастваща декоративност в композицията.

Интересно е да се види. Най-малкото заради причудливите ходове на артистичната съдба, превърнала прецизния график в живописец, откриващ сякаш по детски екзалтирано цветната красота на заобикалящия го свят.