Български  |  English

Кой кой е!

Изборите в САЩ са голям политически спектакъл, вероятно най-големият. Спектакъл, който може да струва всекиму по нещо, малко или много - пари, доверие, достойнство, та дори живота. Този спектакъл сега решава в голяма степен как през следващите четири години ще се множи или стопява богатството на народите, решава войните и мира в света, любовта и омразата на нациите, съюза и враждуването на държавите.

Неоконсерватизмът и неговата карикатурна скица Буш оставят след себе си един опасно разбутан свят. Оставят тежко наследство, бременно с конфликти и вражди, огромна торба с лъжи, геополитически социокултурни разриви, икономическа криза, мръсно петно на лицето на Америка, повече война, отколкото мир, огромни дефицити на капитал и доверие, смърт, мъчения и насилие, омраза и омерзение. Америка ще има дълго да плаща репарации за всички вреди и повреди, които администрацията на Буш нанесе.

Буш беше избран и после преизбран - един безпрецедентно дебелоглав и слабоумен политик и нескопосан управленец. Беше избран на два пъти от същата тази Америка, която днес гласува, и тръпки те побиват какво ще роди този път процесът, който на два пъти роди крупния политически рецидив, наречен Буш.

Изборите са в ход и замайването е вече на лице. Замайването на избирателя е трогателно и заедно с това опасно, но очевидно неизбежно в подобни ситуации, в които моралното оцеляване на големите електорални маси е въпрос на промяна на всяка цена, и то сега, веднага. Трудно е писането по време на подобни главозамайващи процеси, когато изборът почива не на рационално разглеждане и претегляне, а по-скоро на разразил се афект, избила страст, психосоматично втрисане, стихиен порив за нещо абсолютно друго. Подобни изборни процеси се развиват хаотично и непредвидимо. В тях дребни неща вършат големи бели: спомнете си за Дийн , който, подобно на Обама, набираше главозамайваща скорост, когато изведнъж, заради едно ‛изокване“, тиражирано в медиите, олекна и се изгуби.

Днес всичко е вдигнато във въздуха и ветровете се борят помежду си кой какво да отнесе в небитието. В подобни моменти писането на анализи и прогнози на базата на умозрителни разрези е безполезно. Става необходим жанр, обратен на умозрението. Жанр, в който пишещият засвидетелства позиция, чиито изходни положения не зависят от конюнктурите на момента и могат да траят независимо от хода на изборния процес и неговия резултат. Струва ми се, че все повече коментатори и публични фигури са склонни по-скоро да засвидетелстват възглед, отколкото да проумяват хода на изборите, да строят хипотези и прогнозират резултати.

Не просто президентът, а цялата администрация трябва да бъде сменена, което прави необходимо демократите да спечелят. Тогава избираме измежду тях. Дилемата при демократите е - бяла жена прогресист и обигран управленец, или черен мъж и красноречив проповедник. Клинтън събира латино-вота, Обама - черния вот. Делят си белите, но не съвсем по равно. Повечето бели мъже са тръгнали след черния мъж проповедник, загърбвайки бялата жена прогресист. По-младите вървят вдъхновени след него, по-възрастните - дисциплинирано след нея. Омерзените и лековерните следват него, умерено циничните са за нея. Тези, дето ще спасяват света, са зад него, тези, дето ще го балансират - зад нея. И всичко това води до абсолютен паритет на страните, до разделение по централната кост на демократическия електорат. Страхът, че това ще се запази до края, вече владее демократите. Изглежда Клинтън и Обама ще се борят помежду си, вкопчени един в друг до последно, и победата ще е пирова, ще се реши от назначени - а не избрани - супер-делегати, ще се забатачи в процедурни въпроси, за кой ли път, заради изборната каша във Флорида .

Републиканците вече знаят своя кандидат и той се казва Маккейн – костелив орех, ястреб, бяла врана, черна овца - приет на нож от най-твърдоглавите консерватори и евангелистите, от тези, които смятат, че Дарвин е Антихрист, че еволюционната теория е Лъжа и Зараза, че глобалното затопляне е Божа Работа и няма нищо общо с човека; и че Апокалипсисът ще се състои в рамките на техния живот. Макейн има нестандартни позиции по множество социокултурни въпроси и така се радва на силна подкрепа по либералния Източен бряг и Нова Англия, но е отлъчен от правоверния Юг. Това, което го прави неприемлив за независимите, е свръх-идеята му за стогодишна война в Ирак и жезълът на генералисимус, който крие в пазвата си.

Републиканецът Хъкаби обаче е всичко това, което Маккейн не е – ‛прероден християнин“, който вярва във върховенството на Библията над Конституцията. Но отношенията им се развиват по начин, по който профилът на единия може да бъде присъединен към профила на другия непротиворечиво. Около Маккейн ще се обединява това, което се нарича републиканска партия, около Хъкаби – консервативното движение. Тези две институции не са тавтологични и почиват на различни комуникативни системи, формално партийни и светски или неформално обществени и църковни. Събирането на двете може да сервира победа на републиканците в случай, че демократите се самонаранят фатално.

Подобно делене на дисциплинирана партийна система и доброволно обществено движение е на път да се наложи и при демократите, но не с цел да ги обедини, а да ги разедини. Семейство Клинтън се борят стръвно за това, което винаги са владели - партийната машина и номенклатурния ред. За разлика от опонента си, Хилари Клинтън претендира да има уникален опит на управник, на дипломат, на жена прогресист. Тя говори по държавнически твърдо, познава бюрократичната машина, може да я контролира, има конкретни идеи за конкретни неща, които да се свършат в приоритетен ред. Проблемът й са огромните тежести, натрупани по времето на двойния мандат, скандалите, разследванията по повод корупционни практики, прозиращият в думите цинизъм и лицемерие, междуособните борби с династични семейства в партията като това на Кенеди и погнусата на медията от всичко това. Прагматичната й сила може да я погуби. Тя няма очарователни слабости, такива, на каквито се радва Обама. Партийната машина и партийната дисциплина са морално колебливи и така неверни, продажни неща. Машината има свойството да надушва победоносеца и да му се предлага.

Силата на Клинтън е позната до болка. Обама е новината, той е слабостта на електората. Той заявява, че не води партийна, а обществена кампания, повел е протестно движение сред американците срещу голямото партийно и държавно статукво, движение, опониращо както на партийната машина, така и на държавната администрация. Той има всеобщо споделена харизма, говори като проповедник, по-скоро вещае, отколкото знае, кове ярки метафори и проявява ‛гибелна гневливост.“ Разчита на обществен активизъм, който никне в краката му, а не на партийна дисциплина, наложена от ръката му. Медията го наблюдава отблизо и го обича, не го безпокои с въпроси по конкретни политики, чиито отговори могат да го разомагьосат. Медията го иска в качеството му на дружелюбен проповедник, а не на железен главнокомандващ. Той седи цял и окръглен с ореол на ‛преобразяващ нещата лидер“, но без конкретен управленски профил. Как точно се описа ‛промяната“ и ‛преображението,“ които той проповядва, ще се разбере, когато те се случат по формулата ‛като ги видите, ще ги разпознаете.“

Барак Обама стои цялостен и високопарен, излят от пулсираща човещина. В излиянията си той засяга единствено консенсусни въпроси и мълчи по основните разделители на обществото – нелегалните имигранти, абортите, гей правата, притежанието на оръжия и прочее. Щом проговори, и ще се нащърби, прииждащите тълпи ще вземат да се отливат, подкрепата му в голяма степен е ‛приходяща“ и може лесно да си тръгне, едни наляво, другите надясно, в зависимост от това как той ще се самоопредели. Дотогава ще люлее с гласа си тълпите, ще напява своето символ верую за всеобщо добруване, за единство и дружба между народите, расите и половете. Втренчен в идното преображение на света, той чува гласа ни и ни зове да му го дадем. Преобразяването на Барак Обама от далновиден проповедник в управленец политик ще нащърби целостта му. Реалното изпитание за него ще дойде, когато ще се наложи ефективно да трансформира ролята си на ‛Мартин Лутър Кинг“ в ролята си на ‛Кенеди“. Това е политическо салто, което може да го удари в земята.

Картината на партийното противостоене при тези избори е едновременно симетрична и асиметрична – и от едната, и от другата страна е налице сблъсък на сладкодумен проповедник с волеви управленец. При републиканците обаче борбата изглежда фиктивна, тя се води с цел максимална мобилизация и прибиране на целокупния десен електорат. Оттук и предусещането, че опонентите скоро ще се съберат в една бюлетина. При демократите е налице истинско изтощително опониране, което може да повреди електоралната база. В момента републиканците имат общ външен враг, който е вътрешно разделен. Демократите - общ външен и по един вътрешен. Кой ще победи, ще се разбере наесен.

Това, което аз за себе си разбирам в хода на тези избори, е, че за мен по-силната разделителна линия не е партийното, а политическото качество на кандидатите. По различен начин симпатизирам на Клинтън и Маккейн, но не и на Хъкаби или Обама. Вероятно защото имам неприязън към окрилени проповедници в кожи на политици. Но въпреки всичко, здравословно би било демократите да сменят републиканците в Белия Дом. Ако това е вярно, изборът е направен. Оттук насетне, участвайки в процеса, не избираш, а разбираш кой си.

10 февруари 2008, Ню Йорк
още от автора
Владислав Тодоров (1956, София) е доктор на философските науки, в Пенсилванския университет преподава културна история на Русия и Източна Европа. Първата му книга "Адамов комплекс" излиза в София през 1991. В САЩ издава втората си книга "Червен квадрат, ч


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”