Косъмче от четка (изкуство), брой 7 (2490), 22 февруари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Четвъртъкът на маргиналиите
Български  |  English

Четвъртъкът на маргиналиите

Насред истеричното масово празнуване на Свети Валентин, на „Шипка“ 6 се откри една неочаквано силна изложба. „Четвъртъкът на маргиналиите“ е изложба-документ, която се ангажира за пореден път с другостта. Тази модна тема се появи сега като че ли за първи път в толкова цялостно изведен формат. Проектът е пределно прост. Той се осъществява като социален арт експеримент, чийто основен обект са лишените от свобода. Трима фотографи правят едноседмична фотосесия в Софийския градски затвор през август миналата година. Шокът от преживяното е еднакво силен и за авторите, и за публиката, попаднала пред черно-белия му образ. Резултатът всъщност е документ, който така умело си е присвоил белезите на художествеността, че работи удивително добре на всички нива на възприятието. Иначе казано, изложбата е направена по всички правила, по които се конструира една социално осмислена концепция. Може би е по-добре да кажа „изложбите“, тъй като „Четвъртъкът на маргиналиите“ е проект в няколко части – изложба в самия затвор, изложбата на „Шипка“ 6, предстоящите в Кюстендил и Дупница, съпроводени с документален филм.

Традицията на художествената фотография в България предполага особен интерес към символиката в мелодраматичния образ на бедните и отхвърлените. Циганите, просяците и клошарите са открай време любим обект, редом с разголените девойки и веселите детски личица. И така, заради зависимостта от визуалните клишета, фотографията в България се развива в маргиналиите на съвременното изкуство, което, разбира се, е в пълна противоположност на всички стандарти. Изключенията са малко и всички ние повтаряме имената им в хор всеки път, когато стане дума за фотография. Всъщност се оказва, че фотографията в България се дели на съвременна и на художествена, колкото и налудничаво да звучи.

Нищо чудно, че на този фон проект като „Четвъртъкът на маргиналиите“ ме изпълни с толкова надежда и ентусиазъм. Георги Георгиев, Венета Захариева и Арслан Ахмедов са тримата автори, чиито имена не бях чувала преди. И те са част от онова необятно множество, което се изявява активно във Фото култ и Фото форум. Както хилядите любители, професионалисти или безнадеждни аматьори, и те намират ежедневно в мрежата своята сцена и трибуна за коментар, маргинална, но май по-динамична и жива от официалната.

Проектът им се появява първо като идея на Георги Георгиев. Погледът отвън е на тримата автори, но освен тях и затворниците получават възможността да заснемат своя поглед върху реалността наистина отвътре. Идеята се развива в общуване, в сложни взаимоотношения, в лична емоция и накрая във фотографски образ и в текст. Всичко това обаче някак се е получило отвъд очаквания драматичен портрет на човека зад решетките. Резултатът е много повече изследване върху детайлите от едно протяжно ежедневие и разказ за един от възможните начини на живот. И този разказ е разгърнат дотолкова задълбочено и искрено, че буди дори нездраво любопитство и дразни интереса, подобно на глупаво клюкарско списание. Защото наистина затворът не е място, което някой би искал да види отвътре. Любопитството към него е официално табу. Достатъчни са и представите, моделирани от киното и литературата за него. Тази реалност е извадена наяве сега, различна и крайно противоречива. Колкото и да е силна драмата, тя трудно би предизвикала съчувствие. Не и в нашето общество. И като че ли проектът е успял да оползотвори максимално това противоречие.

„Четвъртъкът на маргиналиите“ е само един кратък отрязък от работата на авторите – близо 60 от общо над 2 500 фотографии. Всички те преобръщат няколко пъти гледната точка – от репортажа, през постановката, до документиране на предметите, интериора, светлината или липсата й, портрети, настроения... Както се очаква от близка среща с маргиналиите, авторите са се отказали предварително от излишни претенции и патос. Вероятно заради това и самият резултат надминава предварителните настройки за едно стандартно и маргинално арт събитие. А защо точно четвъртък, така и не се разбра. Стана ясно обаче, че затворът е мястото, в което няма смисъл дори да именуваме дните от седмицата.
още от автора


"Четвъртъкът на маргиналиите", Георги Георгиев, Венета Захариева, Арслан Ахмедов, Явор Василев, "Шипка" 6, 14 – 29 февруари 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”