Български  |  English

Ален Роб-Грийе (1922-2008)

Бащата на новия роман

Наблюдавайки с любопитство игривите капризи на постмодернизма, догонвайки поредната модна вълна, неусетно губим сетива за самобитното в света на изкуството. А когато ни напусне някой от онези велики творци - избраници на съдбата, усещаме как се изплъзва цяла една епоха на гениални художествени открития и прозрения.

Кончината на Ален Роб-Грийе, бащата на ‛новия роман“, е повод, макар и тъжен, да обгърнем с панорамен поглед неговото интелектуално наследство и да потърсим мястото му в скалата на непреходните ценности на отминалото столетие. С мисловната нагласа на автентичен авангардист, той отправя дръзки предизвикателства към рутината, консерватизма и спокойствието в естетиката. Дипломиран агроном, Ален Роб-Грийе по волята на вътрешните си импулси се отдава на занаят, в който отдавна съществува строга йерархия на стойностите, има номинирани кумири и шедьоври, сиреч предразсъдъци и митове. Когато неизвестният в литературните среди бретонец публикува първия си опус (‛Цареубиец“ – 1949), едва ли някой обръща сериозно внимание на този странен текст. Следващите му романи (‛Гумите“ - 1953, особено ‛Воайорът“ – 1955 и ‛В лабиринта“ – 1959) вече стъписват познавачите със зрелостта на младия автор, който дръзко разгражда светините на класическата литература – фабулирането, психологическия анализ, образите, гледната точка към събития и герои, идеите…

Ален Роб-Грийе е убеден, че съвременната му литература тъпче на място, че е неспособна да отговаря адекватно на предизвикателствата на времето. Консерватизмът на формата спъва развитието й и я обрича на културна изолация. Според него мисията на писателя е не да казва, а да описва реалността в нейните физически измерения, да показва различните й форми, без да влага в това определен смисъл. Читателят трябва да бъде изведен от позата на любопитен консуматор, за да стане съавтор, т.е. онзи, който да осмисля скритото зад детайлите и случките.

‛Ревност“ (1957) създава литературната репутация на френския писател. Владимир Набоков определя романа като несъмнен връх в търсенията на съвременната проза. И това не са само вежливи комплименти към един подаващ надежди автор. Ален Роб-Грийе вече е налучкал и оформил своя индивидуален стил, овладял е похватите, с които да постига магнетично въздействие върху читателската аудитория. Той с лекота прекрачва темпоралните рамки, за да изследва противоречивия характер на паметта.

Минало, настояще и бъдеще се срещат в една плоскост. Причинно-временните връзки са взривени отвътре и изразяват фрагментираното съзнание на модерния човек, търсещ своята променяща се идентичност в света на трайните физически форми.

През 1963 година Ален Роб-Грийе публикува теоретичния манифест, озаглавен ‛За един нов роман“, който съвременниците му справедливо наричат ‛библия“ на едноименното литературно течение.

Въпреки че Ален Роб-Грийе е всепризнат повече като писател, неговото кинематографично дело не бива да се разглежда като случаен гастрол на любопитен автор в ново поле за творческа изява. Интересите му към изкуството на филма, към света на изображенията въобще, са вътрешна потребност и нескривана страст за писателя. Те са попътни на възгледите му за същността на модерната литературна техника. Киното привлича Ален Роб-Грийе с описателните възможности на камерата, с динамиката на монтажните връзки, създаващи сложни пространствено-времеви отношения. Активното участие за оформяне режисьорската концепция при реализацията на дебютния му сценарий ‛Миналата година в Мариенбад“ (1961), както и множеството авторски ремарки, подсказващи конкретни звукови и пластични решения, илюстрират мащабите на интуицията и усета на писателя за спецификата на киното. Филмът, реализиран от Ален Рене, предизвиква шок не само в кинематографичните среди. Необичайната структура на филмовия разказ, в която енигмата на разпадащото се време и двусмислието на случващото се рушат конвенциите на традиционното кино, е изпитание за способността за възприятие на чистата филмова форма. Триумфът на визуалната стихия над словото, на образа – над значението окончателно легитимира авангардните позиции на ‛авторското кино“ в кинематографичния процес.

Допирът с филмовата специфика оказва плодотворно въздействие върху литературните експерименти на Ален Роб-Грийе. Поредицата от т.нар. киноновели - ‛Къщата за срещи“ (1965), ‛Проект за революция в Ню Йорк“ (1970), ‛Топология на един град-фантом“ (1976)“ и ‛Подаръци от Златния триъгълник“ (1978) - е пример за използването на специфични техники, присъщи на съвременното филмово изкуство. Ален Роб-Грийе охотно заимства теми и персонажи от американския ‛черен филм“, опира се върху реминисценции от произведенията на Хичкок, пародира определени жанрови клишета на популярната продукция. Всичко това придава допълнителен обем на произведенията му. В тях съзнателно се руши илюзията за реалност, като се разкрива призрачният свят на подсъзнателни импулси и неосъществени копнежи.

Писателят непринудено прекрачва границата, отделяща киното от литературата. Той се реализира успешно и като филмов режисьор, чиито творби са приемани с интерес и внимание. Създава 10 самостоятелни произведения, най-известни от които са ‛Безсмъртният“ (1963), ‛Транс-Европа Експрес“ (1966), ‛Човекът, който лъже“ (1968), ‛Игра с огъня“ (1975), ‛Красивата затворничка“ (1983), ‛Градива“ (2006), автор е на 15 киносценария, снима се като актьор, работи като консултант. Филмите са своеобразно продължение на литературните му експерименти. Ален Роб-Грийе остава верен на интереса си към вътрешния свят на индивида, чието битие съотнася постоянно с миналото, пътувайки из лабиринтите на паметта.

Филмите му са далеч от славата на касови шампиони. Сложни за възприятие, те изискват интелектуално усилие, защото рушат стереотипите и клишетата на масовата култура. Ален Роб-Грийе никога не се е стремял към площадна популярност, защото в ценностната му система изкуството предполага вътрешно съсредоточаване. То е покана за съавторство, за пътуване в завладяващия индивидуален свят на твореца. Едно пътуване, което продължава във времето…
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”