Безмислено е, мисля, да се говори отново и отново за езика – за чуждиците, безпечно апробирани (защото няма български еквивалент на реалията), които обаче тихо и полека започнаха да променят и синтаксиса, а значи и начина на изразяване, а значи и изразяването, а значи и мисленето на българина. Безмислено, защото загрижените – не за чистотата, а за запазването! – са малко. А говорещите, опиращи се на неграмотния си усет – т.е. на неграмотното си изразяване – много!

Хората, от които зависи нещо, които разбират случващото се, спасили се върху спокойните островчета на университети и институти, гледат от парчето си суша придошлата стихия и като в приказката следят как минава първо жълтата, после черната, после червената вода, водят си бележки за водите, техния цвят и гъстота, предполагам с надеждата, че когато стихията залее и тях, то бележките им ще останат да плуват по течението и, може би, някой ден, някой любознателник ще ги извади, за да открие, че на света е имало и български език. Едно време.

Ето например И-то с ударение. Местоимение. Ж. р. Напълно изчезнало в интернет – където пълен член все още някой слага от дъжд на вятър. Казват, че изчезнало, защото на латинската клавиатура няма И-кратко, което отколе замества удареното И в кирилската. Обяснение винаги ще се намери.

Когато преди година за първи път ми направи впечатление, че и по телевизията в превода на филмите удареното И се предава с обикновено, си дадох обяснението, че кабеларките с техния нисък бюджет нямат време да редактират преводите на различните преводачески фирми. Когато обаче преди месец удареното И изчезна и от превод по бТВ, обяснението за ниския бюджет нямаше как да бъде дадено. бТВ има висок бюджет (както сигурно имат висок бюджет и преводаческите фирми, които обаче, наваксвайки количеството стока за продан, нямат време да гледат качество). бТВ е национална телевизия и липсата на езиков редактор в превода на филмите е необяснимо. И недопустимо.

Сега, след изчезването на удареното И в електронните медии, предполагам, идва ред и на хартиените.

Ето, миналата седмица на първо четене в парламента депутатите приеха да отпаднат държавните образователни изисквания за усвояване на книжовния български език. Така на практика в момента държавата няма определени правила за владеене на официалния ни език и никой не може да определи, че даден човек е неграмотен, съобщава „Новинар“ (1 март). Не е за чудене, защото грамотността е отдавна и далеко зад пробивността в скалата на съвременната идеология. Да се е чуло някъде, че държаният чиновник, освен Word, Exel и английски, трябва да владее и български на определено – високо – ниво?

Да се е чуло някъде, че е отказано българско гражданство поради неиздържан изпит по български?

На България й е добре и така. Изглежда й приляга.