Български  |  English

Леви-Строс - закономерност и парадокси

Закономерно парадоксален е фактът, че през последните
години читателската публика в България получава преводи на основополагащи
за съвременната хуманитаристика теоретични творби едва след като
техните епистемологически хипостази вече са сравнително добре
интегрирани в масовата културно-научна практика. Въпреки че придава
гротесков характер на съвременния живот, този процес не е напълно
лишен и от добри страни, най-малкото защото прави все повече невъзможен
един вид спекулация с властта над теоретичното знание, придобито
с амбицията на частния опит отвън, но прилагано със замаха на
откривателска практика вътре, в тясното родно (не)знание.


"Раса и история" представлява типичен пример
за явлението теория след практика. Една от най-ранните книги на
Леви-Строс (1952), тя демонстрира позицията на умерения антропологически
модернизъм. Изследването е важен за времето си принос към теория
на културните разлики в борба за тяхното фундаментално разграничаване
от биологическата детерминираност на общите цивилизационни процеси.
Това е точката, в която структуралистично ориентиращата се френска
хуманитаристика надмогва редуктивистичния партикуларизъм в отношението
към "примитивното" минало и осъзнава безплодието на
релативистичното мислене като критерий за оценка на културни явления.
Леви-Строс утвърждава исторически-динамичния характер на представата
за различие, едновременно и диалектически обусловено от процесите
на социална близост и изолация. Творбата въвежда в модерната идея
за несъстоятелност на понятието "прогрес", приложено
към трансформационни движения на човешкото общество, и в същото
време остава фиксирана в еволюционисткия език, с който говори
за наличието на два типа история: една "продуктивна"
и "прогресивна" история, която "акумулира достигнатото
и откритията, за да създаде големите цивилизации", и една
друга история, в която липсва "синтетичната продуктивност,
привилегия на първата". Не е трудно да предположим кои "истории"
биха могли да попаднат в първата и кои - във втората група.


Като факт на българския книжен пазар "Раса и
история" се е превърнала в издание с раздвоен прицел. Тя
се опитва да събере на едно място две твърде различни аудитории:
научно специализирана и масово културна, което впрочем е упорита
(но невинаги оправдана) стратегия на издателство "Христо
Ботев". Популисткият предговор, шареното оформление и букварният
шрифт воюват с твърдението, че се представя творба, която изисква
"сериозен интелектуален потенциал" за възприемането
й, като го превръща в евтин капан. Към това се прибавят някои
проблеми на превода, включително пропадания на синтактичната логика
и пунктуационни грешки на кандидатстудентско равнище. А пък да
наречеш Клод Леви-Строс "един малък човек", макар и
"голям учен" на задната корица, звучи най-малкото твърде
амбивалентно. "Христо Ботев" не трябва да забравя, че
съвременният читател, даже в България, е възпитан в духа на краевековната
подозрителност.


още от автора


 
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”