Български  |  English

Вълшебната флейта за деца

Любопитно докосване до операта


Още от входа на сградата на Софийската опера ни посрещат приказни герои в красиви костюми и ни водят към интересни места: големия салон за представления и балетната зала на четвъртия етаж, където тече истинска репетиция с хореограф. Неусетно стигаме до последното ниво на зданието и вече – спокойни и заинтригувани – сме готови да следим сценичното действие.

Първи на сцената излиза диригентът Борис Спасов, който в ролята на домакин представя всеки от инструментите в оперния оркестър. Прави го игрово и предразполага към наблюдателност малките зрители с чести въпроси. Най-забавно става, когато изпълнителят на големия и малкия барабан, вместо сам да посвири, изнася двата инструмента и приканва най-бързите деца да опитат да изтръгнат звук. В публиката има малчугани, които - по всичко личи – не влизат в музикална зала за първи път. Те дори знаят имената на някои инструменти.

Музиката на „Въшебната флейта“ е силно съкратена, разбира се, без да бъдат прескочени най-значимите арии и дуети, които прозвучават на оригиналния немски език. Историята се оказва лесна за следене, най-вече защото говорните диалози и монолози са преразказани на български, а актьорите се стремят да изразяват смисъла и на музикалните номера. Българският детски вариант е изчистен от второстепенни персонажи и хорове, както и от многократно анализираните масонска символика и кодове. Най-интересни за гледане и слушане безспорно са Папагено (Емил Угринов) и Памина (Елена Стоянова), които разгръщат дарбата си да общуват с деца.

Сопраното Елена Стоянова е свързана с „Вълшебната флейта“ и като изпълнителка на една от първите си коронни роли – царицата на нощта, а от 2006 – и с овладяването на партията на принцеса Памина от същата опера. Трите дами - Силвана Пръвчева, Ветка Петкова и Румяна Петрова, са постигнали отлична спятост, но звучат недостатъчно пъргаво за Моцартова опера. Музикално и стилово най-вярна на Моцартовата партитура е Диана Василева, която изпълнява арията на Царицата на нощта „Der Hölle Rache kocht in meinem Herzen“ великолепно – и като техника, и като драматургическо насищане. За отбелязване е реакцията на публиката след изпълнението й – всички родители я аплодират бурно, докато децата, въпреки че вече имат навика да ръкопляскат, не реагират на арията на „злата царица“.

Малките зрители са спонтанни в комуникацията със сцената – махат на героите, опитват да ги докоснат и да се здрависат с тях (дори с най-лошия герой Моностатос - Пламен Папазиков).

Идеята за спектакли, насочени към детската аудитория, не е нова нито у нас, нито в световен план, но „работи“, когато с осъществяването й се заемат хора с усет и нагласа за общуване с деца. За сравнение, с „Вълшебната флейта“ във вариант за деца се захващат множество европейски и световни театри заради благодатния й приказен сюжет. Издават се компактдискове за деца (като този в изпълнение на Виенска филхармония и Виенска опера, 2003). „Вълшебната флейта“ може да се чуе и като приказка с музика на интерактивни образователни сайтове . Виенската държавна опера играе детски вариант на заглавието от 2003 насам, като премиерата протича в присъствието на 7000 деца. Таргет групата е 9-10 годишна аудитория. „Сан Франциско опера“ поставя вариант за млада публика от ноември 2005 в сутрешни спектакли, които нарича „семейни“. Във Великобритания „Инглиш покет опера къмпани“ избира формата на уъркшоп, в който, наред с професионалисти, на сцената играят 200 деца, от които 100 са от неспециализирани средни училища, а спектаклите се представят на престижните сцени „Роял Албърт хол“, „Бродуей“, „Шоу тиътър“.

У нас постановката е дело на Юлия Кръстева и е част от детската образователна програма „Отиваме на опера“, която включва още „Петя и Вълкът“ от Прокофиев и „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк. Рекламната брошура е обща за трите заглавия и с рисунките и написаното с едър шрифт показва стремеж към завладяване на вниманието на най-малките. Проектът също фиксира възрастови граници – „от 3 до 14 години“. Идеята е успешна за Националната опера и балет и защото привлича публика дори по време на реконструиране на голямата зала – период, в който обичайно сценичната продукция „замръзва“.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”