Български  |  English

Достойнство, гордост и воля за Валония

Реч на Жан-Пол Доменак, президент на Институт Жюл Дестре1



Приятели мои, днес повече от всякога е време за политика.

Преди всичко, защото Наследниците на Третия Райх – ако си послужим със заглавието на една книга на Патрик Моро – са в чудесно здраве. Въпреки че – след смъртта на двайсет и осемте „чужденци‛, убити в Германия от неонацисти след обединението на страната, след загиналите по сходни обстоятелства други седемдесет души с чуждестранен произход, след бомбения атентат в Дюселдорф, при който имаше дванайсет жертви, между които бяха и евреи от бившия СССР – немското правосъдие и правителството на Герхард Шрьодер взеха решение да ударят здраво по кафявата чума, която тогава върлуваше в Германия.

Независимо дали бяха нововъведения или бяха вписани във вече съществуващото немско законодателство, мерките, които бяха взети, заслужават вниманието на всички европейски граждани и политици на ръководни постове. Всъщност тези мерки би трябвало не само да се прилагат във всяка европейска държава, а да бъдат обявени за една от характерните черти на Европейския съюз, която твърдо да обърне съдбата на тези, които много отдавна хранят омраза към другия заради цвета на кожата, религията, езика или идеите му. В същото време тази общоевропейска рамка би позволила да се създаде една нова етика, насочена към всички правителства и политически партии. Тя би дала повече яснота за адекватното поведение към вече гангренясалите от ксенофобия и антисемитизъм държави. Нека си спомним само за днешна Австрия или дори за Швейцария...

Твърдостта на немското правителство може само да ни радва. Може би вече си е отишло онова време, за което Жюл Дестре написа в Льо Соар от 7 септември 1935, изразявайки възмущението си относно съдбата на евреите: „мъже, жени и старци са бойкотирани, осмивани, обиждани, удряни, преследвани, само защото са евреи. […] Странно нещо: в този германски народ, чиято цивилизованост не може да бъде оспорена, нито един глас не се надига, за да протестира и да припомни правилата на хуманността и свободата.‛

Днес примерът как да отхвърлим омразата и онези, които я изпитват идва тъкмо от Германия. У нас ние също трябва да се вдъхновяваме от този устрем, за да изметем от дворовете си адептите на всевъзможните неофашистки идеологии. От Антверпен, разбира се, за когото всички си затваряме очите, но също и от Брюксел, Лиеж и Шарльороа. Всички т. нар. национални „фронтове‛, всички признати фламандски или псевдо-валонски „блокове‛ трябва да бъдат отхвърлени и заставени да мълчат. Защото справедливостта и демокрацията не могат да си позволят и най-малката слабост, когато са изправени срещу презрението към човешката личност у детето, стареца, жената или мъжа.

Часът за политически действия решително настъпи, защото бурите гърмят от всички страни във висините на нашето общо небе, което на някои все още им се струва безоблачно. На заплахите и исканията, които предявява отново раздвижилия се Север, Валония, но и Брюксел, нямат друга алтернатива, освен да отговорят с воля, достойнство и хладнокръвие.

Хладнокръвието на валонци и брюкселци, които не изпитват вина от факта, че между Фландрия и Валония са протичали и все още протичат финансови трансфери. Но ако Валония не съжалява за толкова много валонски потоци от пари към Севера през всичките тези десетилетия, последвали нашата индустриална революция, то днес тя изобщо не възнамерява да даде без бой пенсиите и здравните обезщетения на нашите бивши миньори, металурзи и стъклари, без значение дали са от каролингски, наполитански или лимбургски произход. Нека никога не забравяме, че от Ватершей до Зелзат всичко това е все Валония, с нейните капитали, инженери и работници, които направиха възможно преобразяването на Фландрия. Дори и днешната чревоугодническа Фландрия би могла да признае един правилно разбран федерализъм, без това да навреди на храносмилането й.

Само че тук, след като вече почетохме паметта Жюл Дестре, ние няма да си позволим да бъдем наивни. Всички тук знаем, че делата на белгийската държава се ръководят от логики, различни от логиката на федералната лоялност. Така че, изправени срещу залахите и исканията на Севера, валонците няма да приемат да се откажат от своето достойнство, достойнство на граждани, а не на просещи помощи. Колко жалко обаче, че някои продължават да просят! Но как изобщо си представят те, че ще се задоволим с трохите в едни преговори, в които Валония е квалифицирана като просеща социални помощи, след като истината е, че тя ще бъде накарана да отстъпи по-голямата част от капитала си. Трябва ясно да заявим, че ще се съгласим на автономия, само ако вариантът, който ни предлагат е добър и адекватен за Валония и преди всичко за нейните жители.

Така че, изправена срещу заплахите и исканията на Севера, Валония доказва своята воля. Защото заедно с лоялните и честни фламандски федералисти – а тези, с които общуваме конструктивно не са никак малко – ние можем да започнем делото, необходимо за завършването на реформите в държавата и в крайна сметка да работим като отговорни граждани. Нека си спомним за онзи специален закон, който позволява да се състави списък на всички компетенции, които са отдадени единствено на федералната власт, или пък за възвръщането на закона за общините и провинциите. Казвам ясно възвръщане, защото повече не можем да си затваряме очите за десетте века харти и свободна търговия, които нашите валонски градове, общини и провинции осигуряваха. Нашият суверенитет и нашата свобода трябва да ни бъдат върнати. Фламандци и валонци заедно могат да си ги върнат. И ще си ги върнат.

И така, приятели мои, хладнокръвие, достойнство и воля ще ни помогнат да преодолеем старите страхове. Защото, вярвайте ми, това небе, което ние, Галите, се страхуваме да поемем върху раменете си, това небе е само сянката на нашия образ. Сянката на нашето бляскаво минало, сянката на построените днес основи, сянката на бъдещи проекти, които ще станат символи на нашата вечна младост. Валонки и валонци, знайте едно: тези страхове от нас самите ще престанат да ни измъчват само ако продължим да се утвърждаваме заедно.

Да живее Валония!

Да живее всичко френско!


1. Център за европейски изследвания върху регионалното развитие. Жюл Дестре (1863 - 1936), белгийски правист и политик. Неговото прочуто „Писмо до краля‛ от 1912 г. се смята за текста, положил основите на осъзнаването на валонската идентичност. "Няма белгийци, твърди в него Дестре, има валонци и фламандци. " (бел. ред)

Превод от френски: Момчил Христов
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”