Български  |  English

Особеното във федерална Белгия

В хода на историческото развитие на Белгия общините и регионите са придобивали все повече правомощия и автономия. Трябва обаче да се проследи и разпределението на правомощията във федералната държава.

Тя представлява интересите на държавата като цяло и притежава много изключителни правомощия в областта на външната и вътрешната сигурност, външната политика (за нейното провеждане са упълномощени и регионите, и общините), правната система, социалното и пенсионното осигуряване, финансите, ценовата и доходна политика, стандартите и измерванията, както и в частта на общественото здравеопазване.

Освен това в рамките на основните компетенции на общинско и регионално ниво федералната държава има няколко така наречени „Reserve Powers‛(запазени правомощия), като например определянето на продължителността на задължителното образование или контрола на националната електрическа мрежа и определянето на цените на енергията в сферата на икономическата и индустриалната политика.

Вярно е, че белгийският федерализъм се разглежда като особена форма. Той притежава много специфични особености, които не бихме могли да открием в други федерални системи.

Първо, системата има децентрализиран характер, което означава, че регионите и общините са получавали все по-голяма автономност. Това различава Белгия от другите федерални страни, които се характеризират със стремеж към обединение на формации, били преди това суверени.

Второ, Белгия е разделена на поднационално ниво на две равни части заради различните интереси на фламандци и валонци.

От една страна са образувани общности с три основни правомощия (образователна система, култура и личностно насочени дела). От друга страна са създадени два региона с децентрализирана икономическа сила. Трето, в Белгия не важи правото „Федералната правна система има предимство пред правната система на отделните области“ (както е например в Германия). Това означава, че всички поднационални институции притежават външнополитически правомощия за всички дела, за които са отговорни, и могат да издават декрети.

Четвърто, в Белгия са противопоставени две групи от населението, които имат голямо влияние върху столицата (немскоезичната общност не притежава никакво влияние). В другите федерални държави отделните самоуправляващи се звена са минимум девет.

Пето, за Белгия е характерна силната асиметрия. Понеже за разлика от Фландрия, където общините и регионите се обединиха, във френскоезичните области все още съществуват тези две, независими една от друга, структури.

Шесто, обхватът на правомощията на регионите и общините се простира много надалеч особено във външната политика.

Седмо, отдавна в Белгия не се води политика по стриктния принцип на мнозинството, а по пътя на демократичния консенсус, въз основа на принадлежността на населението или към фламандската, или към валонската група и въз основа на високата комплексност на политическата система с нейните многобройни механизми за защита на малцинствата.

Превръщането на Белгия от държава с централизирано управление във федерална държава бе възприето и все още се възприема като добро решение на много проблеми. Но, въпреки че кралството бе предпазено от преждевременно разпадане с помощта на множество реформи, не беше постигната целта на процеса на федерализиране: сближаването на фламандци и валонци.

Из Belgien – Zerfall oder föderales Zukunftsmodell? на Франк Берге


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”