Български  |  English

Християнството в открит урок

Типичната просвещенска двойка ‛религия –атеизъм“ днес е променена, като първата дума вече е християнство. Ние обаче си въобразяваме, че кой знае какво разбираме от това, което казваме, обяви Георги Каприев в началото на дискусията ‛Християнство и съвременност“, която се проведе на 12 март в Червената къща.

Образоваността в спецификата на Християнството не е особено висока, добави Калин Янакиев.

В същото време, но не като оправдание за слабото познаване на специфичната тематика, Георги Каприев обяви, че обяснението за християнството не може да бъде простичко.

С тази констатация вероятно не всеки би се съгласил, тъй като първият довод срещу нея е, че сред своите най-верни последователи Исус Христос е избрал и най-обикновени рибари, но участващите в дискусията „Християнство и съвременност“ я приеха, съзнавайки, че все пак беседата се води от професорското каре – проф. Цочо Бояджиев, проф. Калин Янакиев, проф. Владимир Градев и проф. Георги Каприев.

От друга страна, обаче, едва ли някой от присъстващите бе очаквал, че ще му разясняват разликите между християнството, исляма и юдаизма, както и че ще му обясняват природата на Бог.

Предварително бе обявено, че ще се разсъждава върху това възможно ли е да еволюират религиите и да се адаптират към модерните ценности. Имаше и анонс, че разговорът в Червената къща ще е продължение на повдигнатите въпроси в редакцията на списание „Християнство и култура“, които бяха събрани под заглавието „Християнството и ‛постхристиянската ситуация“.

Реално обаче, вместо продължение, имаше катехизис за начинаещи, открит първи урок по вероучение, започващ със знака на първите християни – IHTYS (риба на гръцки език), която е анаграма, образувана от първите букви на Иисус Христос Син Божи Спасител. Калин Янакиев пространно разтълкува как с всяка една дума от общо петте християнството се отделя отчетливо от юдаизма и исляма. След това той обясни и Светата Троицата, като първоначално вмъкна свое оригинално твърдение, че християните по своеобразен начин са денонсирали монотеизма и са се върнали към езическия политеизъм. После обаче спомена, че „християните никога няма да се съгласят, че са денонсирали монотеизма“, като с това странно изказване сякаш се разграничи от християните, говорейки като философ. По-нататък в изложението си Янакиев многократно наблегна на факта, че Бог не е аритметическа монада (единица), а троична монада.

В обяснението си за Троицата той обясни и природата на Бог, която е любов.

Любовта е Битието ти да бъде Битие в друг, Битие като Друг и Другият като Теб самият. Само за християните Бог е Господ, защото е любов, защото Битието му не е в Него самия, а е във Възлюбления Му, и Възлюбленият му е собственото Му битие. И поради тази причина той е Дух на любов, Дух на истината, Дух Свети. И оттук нататък, каквото и да са вършили християните в историята, защото те са вършили не само добри, а и лоши неща, ние винаги трябва да правим разлика между християните и християнството“, обясни Янакиев и препоръча на аудиторията есето на Николай Бердяев „За достойнството на християнството и недостойнството на християните“.

По-актуален поглед върху християните от този на Бердяев, който е написал съчинението си през 1928, даде Владимир Градев, разказвайки, че днес в Полша много от представителите на управляващия елит се обявяват за атеисти, а в същото време всяка неделя ходят на църква.

Този любопитен факт вероятно може да се обясни със силната традиция в католическата страна, но въпросът е дали ежеседмичното черкуване е гаранция за праведен християнски живот. Калин Янакиев, който в разговора в редакцията на списанието бе подчертал, че ‛традицията и религиозната свяст са онова, което стои в основата на Църквата като среда за богословие и религиозен живот“, можеше да използва казаното от Градев, за да разясни полския случай, който е част от съвременното християнство.

От друга страна, обаче, Янакиев разгледа много по-злободневен случай от полския (в известна степен е разбираемо - все пак професорът е специалист по въпросите на православието, а не на католицизма), като даде пример с Аве Иванова, която в публикация на вестник ‛Култура“ (брой 9 от 7 март 2008) проявила каприз, обявявайки, че не иска да вярва. ‛Тя твърди, че две плюс две прави три“, възмути се Янакиев.

Това наложи главният редактор на „Култура“ да обясни на аудиторията, че в конкретния случай, за който говори Янакиев, Аве Иванова е защитавала позицията на онези, които не желаят да се преподава вероучение в училище, а не е обсъждала въпросите на вярата; още по-малко пък се е обявявала срещу нея. Сред присъстващите в залата се чу глас и на друг, запознат с текста на Аве Иванова, който посочи, че всеки има право да очаква срещата си с Бог, но не и в училище, не в часове по вероучение.

Янакиев обаче продължаваше да настоява, че Аве Иванова разпространява сгрешена математическа формула и че говори неистини. Той обаче не я обяви за атеистка, тъй като по думите му това понятие е проблематично. За него невярващите са два вида – едните са антитеисти – те са сърдити на Бог и най-добър пример за подобни хора е Кирилов от ‛Бесове“, а другите не са размишлявали по сериозни екзистенциални въпроси. Тук Янакиев даде пример с известен български културолог (Александър Кьосев), който, уви не присъстваше в залата, за да може да се поласкае от близкия до Достоевски контекст, в който го положи Калин Янакиев.

Задочна закачка защитилият докторат “Етиката на ранното християнство“ направи и с депутата от ДСБ Николай Михайлов, който доскоро беше и негов политически съмишленик (Янакиев е заместник-председател на Демократи за силна България).

Владимир Градев дообогати групата на невярващите с агностиците, описани от Свети Павел, които обявяват, че нямат потребност от вярата.

В последно време обаче дясното все повече се обвързва и се вдъхновява от традиционните религиозни доктрини, обяви Янакиев. Тази негова теза бе изказана и в разговора, публикуван в ‛Християнство и култура“, като там бе засегнат и въпросът за нов брак между политическото и религиозното.

Тази констатация не успя да провокира особена реакция у политолога Огнян Минчев, който очевидно се интересуваше повече защо ашрамите (при йогите - място за духовно оттегляне, обучение и растеж - бел. ред) са пълни и не е ли крайно любопитно, че при първото си посещение в тях човек е отпращан да отиде да се кръсти във вярата, която изповядва – християнство, ислям или юдаизъм.

В отговора си Янакиев говори за набъбналото Его на посещаващите ашрамите, за желанието им да раздвижат чакрите си и за погрешното приравняване на душевното с духовното.

Християнството не е търсене на душевен комфорт, не е и морал, а изповядване на конкретно схващане, обясняваха водещите на дискусията. Цочо Бояджиев пък се запита защо християнството изисква най-сериозно интелектуално усилие.

Въпросът му остана без отговор, въпреки че в публикацията в ‛Християнство и култура“ четиримата професори много сериозно бяха разгледали въпроса за дефицита на равнище на богословска грамотност. Георги Каприев, например, бе призовал към обособяването на тежко богословие, а Цочо Бояджиев бе подчертал, че съзнателното приглушаване на интелектуалните тревоги по богословските въпроси е екзистенциално малодушие.

Калин Янакиев пък бе заявил, че Евангелието по време на неделната служба се чете изцяло като етическо поучение – като религиозна анекдотика; и че богословие в същинския смисъл на думата няма.

Тези сериозни въпроси не бяха засегнати по време на дискусията, вероятно защото в залата присъстваше само един православен свещеник. Той взе думата, за да обясни, че е необходимо във всеки един човек – независимо дали е свещеник или не, да настъпи промяна. Градев пък призова Църквата да се откаже да бъде социална черупка, в която само се преброяват енориашите, а да се научи да вдъхновява. Янакиев констатира, че институционализацията на християнството е убила радостта от общото участие на трапезата на Бог.

От публиката бе зададен въпрос дали ако православната църква се осъвремени, тя няма само да спечели. Янакиев отговори, че има опасност под осъвременяване на езика да разбираме желание да чуем това, което искаме, като например, че предбрачните връзки са позволени. От друга страна, обаче, философът обясни, че тъй като светът се е променил, може да се разреши на онзи, който е имал предбрачни връзки, но желае да стане свещеник, да влезе в клира.

Тази отстъпка е заложена в християнската традиция – това е икономия и акривия, добави Янакиев.

Двете понятия са характерни за лексиката на православна Гърция. Под акривия се разбира неумолимото изискване за спазването на Божиите заповеди, а под икономия се има предвид целесъобразно действие, насочено към осъществяване замисъла на Бог, а именно – спасението, което обаче няма нищо общо с прошката. Странно защо за нея не стана дума по време на дискусията, нито някой я бе споменал в публикацията в списанието. Янакиев говореше за съвременната кризисна култура, в която на всяка цена се търси равенството, а по пътя към него се преминава през завистта, злобата и въстанието.

‛Болест на нашата култура е равенството,“ подчерта Янакиев. Вероятно обаче някой ще си спомни, че дяволът е завидял, злобен и въстанал ангел, а не човек. Човешката природа е в това, че човекът е Божие подобие, храм на Светия Дух, за когото Христос е умрял на Кръста. Новата заповед, която дава Христос, е да обичаш ближния като себе си, не повече и не по-малко. Нима в тази заръка няма приравняване? И нима няма опасност, борейки се с равенството, да попаднем в притчата за фарисеина и митаря (Лука, гл. 18):

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да повдигне очи към небето... (Лука, 18. 11-13)

За съжаление, дискусията приключи и този въпрос остана незададен на професорското каре. На него няма да се получи отговор и на следващата дискусия – на 23 април, отново в Червената къща, която ще е посветена на християнството и театъра.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”