Георгий Гачев (1929-2008)
Един летящ трен отнесе трагично живота на Георгий Гачев – Гена.
Гачев е специалист по романска, германска и славянска филология. Член-кореспондент на Руската академия по естествени науки. Световно известен изкуствовед и литературовед. Един от най-утвърдените българисти. Многотомната му поредица „Националните образи на света“ се е превърнала в интелектуален бестселър. Носител на много награди, включително и в България – орден „Стара планина“, почетен доктор на БАН и много други.
Но не това е най-същественото.
Георгий е роден през 1929 г. в Москва – познаваме се с него от нашата знаменита кооперация. Знаменита, защото беше само за политемигранти – американци, унгарци, немци и не малко българи. После, в 1939, вход по вход прибираха „к – рев.-шпионите“. Бащата на Гена, Димитър Гачев – от темелен брациговски род, след 1923, след няколкогодишна работа по скелетата на Франция (но и вечерно обучение в Сорбоната), отива във великата държава на Съветите. Бурно, ентусиазирано завършва Московската консерватория (флейтата, изпратена от съпругата му в Магадан, му позволява да преживее няколко месеца на топло и сито). Издава световна литература. Наричат го, поради неговата преизпълненост, „господин Възхищение“. (Вж. филма на Юли Стоянов.)
На един 1 май го забелязва студентката от Украйна Мира – Мариам Семионовка Брук. И нищо по-пламенно и единодушно... Ражда се Георгий. След 6 години пристига „черный ворон“ и отвежда Димитър Гачев. Две поредни присъди от тройката по пет години и обезсиленото южно сърце на Димитър Гачев не издържа. Умира през 1945 г.
Гена в епохата на перестройката издаде запазените по чудо писма на баща му от света на ГУЛАГ (на български излизат през 2002 г.). Самият Георгий, освен че много пише, има рядкото футурологично качество да открива нови, зашеметяващи литературни жанрове. Той пре-живява и пред-чувства живота на другите във времената, когато, по думите на Брехт, „и всеки ад не е последен“. Описва себе си, семейството си... И от този психологос стига до националните космоси. Знае български от дете; сигурен е, че България е неговата прародина. Всяко негово идване тук беше празник за нашата култура, за приятелите, студентите, читателите... Към България беше странно обичлив – често не си позволяваше да види в упор очевидните национални недостатъци. Тук му беше мила „всяка мъничка тревичка“.
Творчеството му е свръх оригинално – тутакси възбужда мисъл, чувство, желание за споделяне и спор. А самият той беше образ неописуем – слаб, с прорязано лице като у Пикасо. А вътре като надникнеш – тъмносините филоновски очи.
Напоследък изследваше еврейството, но не успя нищо да публикува. Обаче в българското издание на „200 години заедно“ на Солженицин има негов послеслов: не по-малко силен и също толкова предизвикващ пламенни спорове.
Смъртта му дойде на 23 март 2008 – Руската църква на този ден празнува паметта на Св. Кодрат Никомидийски и Св. Григорий Палама.
Гачев е специалист по романска, германска и славянска филология. Член-кореспондент на Руската академия по естествени науки. Световно известен изкуствовед и литературовед. Един от най-утвърдените българисти. Многотомната му поредица „Националните образи на света“ се е превърнала в интелектуален бестселър. Носител на много награди, включително и в България – орден „Стара планина“, почетен доктор на БАН и много други.
Но не това е най-същественото.
Георгий е роден през 1929 г. в Москва – познаваме се с него от нашата знаменита кооперация. Знаменита, защото беше само за политемигранти – американци, унгарци, немци и не малко българи. После, в 1939, вход по вход прибираха „к – рев.-шпионите“. Бащата на Гена, Димитър Гачев – от темелен брациговски род, след 1923, след няколкогодишна работа по скелетата на Франция (но и вечерно обучение в Сорбоната), отива във великата държава на Съветите. Бурно, ентусиазирано завършва Московската консерватория (флейтата, изпратена от съпругата му в Магадан, му позволява да преживее няколко месеца на топло и сито). Издава световна литература. Наричат го, поради неговата преизпълненост, „господин Възхищение“. (Вж. филма на Юли Стоянов.)
На един 1 май го забелязва студентката от Украйна Мира – Мариам Семионовка Брук. И нищо по-пламенно и единодушно... Ражда се Георгий. След 6 години пристига „черный ворон“ и отвежда Димитър Гачев. Две поредни присъди от тройката по пет години и обезсиленото южно сърце на Димитър Гачев не издържа. Умира през 1945 г.
Гена в епохата на перестройката издаде запазените по чудо писма на баща му от света на ГУЛАГ (на български излизат през 2002 г.). Самият Георгий, освен че много пише, има рядкото футурологично качество да открива нови, зашеметяващи литературни жанрове. Той пре-живява и пред-чувства живота на другите във времената, когато, по думите на Брехт, „и всеки ад не е последен“. Описва себе си, семейството си... И от този психологос стига до националните космоси. Знае български от дете; сигурен е, че България е неговата прародина. Всяко негово идване тук беше празник за нашата култура, за приятелите, студентите, читателите... Към България беше странно обичлив – често не си позволяваше да види в упор очевидните национални недостатъци. Тук му беше мила „всяка мъничка тревичка“.
Творчеството му е свръх оригинално – тутакси възбужда мисъл, чувство, желание за споделяне и спор. А самият той беше образ неописуем – слаб, с прорязано лице като у Пикасо. А вътре като надникнеш – тъмносините филоновски очи.
Напоследък изследваше еврейството, но не успя нищо да публикува. Обаче в българското издание на „200 години заедно“ на Солженицин има негов послеслов: не по-малко силен и също толкова предизвикващ пламенни спорове.
Смъртта му дойде на 23 март 2008 – Руската църква на този ден празнува паметта на Св. Кодрат Никомидийски и Св. Григорий Палама.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
