До редакцията на Култура
Уважаема редакция,
Държа да публикувате моя отговор на дописката на Теодора Георгиева „Християнството в открит урок“ (брой 11 от 21 март 2008). Уверявам ви, че нейният тон и нейните „иронии“ не ме засягат по никакъв начин. Очевидно е, обаче, че авторката, макар да е присъствала на „урока“, не се е справила добре с разбирането му и ми е приписала неща, които нито съм изрекъл в „Червената къща“, нито бих могъл да изрека. Заради хората, които познават възгледите ми, държа да уточня, че:
1. Твърдението, че християните по своеобразен начин са денонсирали монотеизма с учението си за св. Троица и са се върнали към езичеството, въобще не съм изказал като свое („оригинално“). Казах, че това твърдят за християните вярващите мюсюлмани. Ето защо, когато по-сетне съм заявил, че „християните никога няма да се съгласят, че са денонсирали монотеизма“, аз не съм се „разграничил от християните, говорейки като философ“ – както ми вменява не внимавалата в „урока“ авторка, а просто съм обяснил базисната християнска позиция.
2. Напечатаното в курсив (навеждащо читателя на мисълта, че съм цитиран буквално) становище, „че само за християните Бог е Господ, защото е любов“, е точно обратното на онова, което казах. А аз казах, че само за християните Бог не е просто Господ (господар), защото е – любов.
3. Аве Иванова въобще не беше „герой“ на моите изказвания, а само пример. Не е вярно, че съм твърдял, че „Аве Иванова разпространява сгрешена математическа формула“. Изглежда друг път трябва да внимавам с по-тънките иронии и аналогии, защото те рискуват да бъдат предадени по този профаниращ ги начин.
4. Въпросът на проф. Цочо Бояджиев „Защо християнството изисква най-сериозно интелектуално усилие?“ не остана без отговор, както казва авторката. Тъкмо на него аз отговорих, като в разгръщането на аргументацията си приведох аналогията със „сгрешената математика“.
5. В разговора от бр. Зима на „Християнство и култура“ никъде не може да се срещне приписаната ми мисъл, че на неделните служби „богословие в същинския смисъл няма“.
6. Държа да поправя и две фактологични грешки (неистини). Първо – не съм заместник-председател на ДСБ. Второ – не съм споменавал името на д-р Николай Михайлов в политически контекст. Дали д-р Михайлов доскоро ми е бил политически съмишленик (а днес, сиреч, не е), авторката нито знае, нито има откъде да знае, тъй че „закачката“ в дописката е чиста инсинуация.
Доколкото си спомням дискусията в „Червената къща“, не съвсем коректно са представени и редица думи на моите колеги, но аз няма да отговарям вместо тях.
Още веднъж ви уверявам, че моят отговор цели единствено да не остави у хора, които ме познават, погрешното впечатление че – поради приписаните ми твърдения – следва да ме смятат за внезапно умопобъркал се. Възможно е за присъствалата на „урока“ разликата между това, което ми вменява, и това, което действително съм казал, да изглежда несъществена. Само че това не е вярно. Ето защо и държа на този свой отговор. Не споря нито с редакцията (тя може да си отразява всичко с какъвто си иска тон), нито с дописничката й. Последното пък съвсем не ми прилича (то би било все едно да споря със студент за слабата оценка, която му вписвам в книжката).
Държа да публикувате моя отговор на дописката на Теодора Георгиева „Християнството в открит урок“ (брой 11 от 21 март 2008). Уверявам ви, че нейният тон и нейните „иронии“ не ме засягат по никакъв начин. Очевидно е, обаче, че авторката, макар да е присъствала на „урока“, не се е справила добре с разбирането му и ми е приписала неща, които нито съм изрекъл в „Червената къща“, нито бих могъл да изрека. Заради хората, които познават възгледите ми, държа да уточня, че:
1. Твърдението, че християните по своеобразен начин са денонсирали монотеизма с учението си за св. Троица и са се върнали към езичеството, въобще не съм изказал като свое („оригинално“). Казах, че това твърдят за християните вярващите мюсюлмани. Ето защо, когато по-сетне съм заявил, че „християните никога няма да се съгласят, че са денонсирали монотеизма“, аз не съм се „разграничил от християните, говорейки като философ“ – както ми вменява не внимавалата в „урока“ авторка, а просто съм обяснил базисната християнска позиция.
2. Напечатаното в курсив (навеждащо читателя на мисълта, че съм цитиран буквално) становище, „че само за християните Бог е Господ, защото е любов“, е точно обратното на онова, което казах. А аз казах, че само за християните Бог не е просто Господ (господар), защото е – любов.
3. Аве Иванова въобще не беше „герой“ на моите изказвания, а само пример. Не е вярно, че съм твърдял, че „Аве Иванова разпространява сгрешена математическа формула“. Изглежда друг път трябва да внимавам с по-тънките иронии и аналогии, защото те рискуват да бъдат предадени по този профаниращ ги начин.
4. Въпросът на проф. Цочо Бояджиев „Защо християнството изисква най-сериозно интелектуално усилие?“ не остана без отговор, както казва авторката. Тъкмо на него аз отговорих, като в разгръщането на аргументацията си приведох аналогията със „сгрешената математика“.
5. В разговора от бр. Зима на „Християнство и култура“ никъде не може да се срещне приписаната ми мисъл, че на неделните служби „богословие в същинския смисъл няма“.
6. Държа да поправя и две фактологични грешки (неистини). Първо – не съм заместник-председател на ДСБ. Второ – не съм споменавал името на д-р Николай Михайлов в политически контекст. Дали д-р Михайлов доскоро ми е бил политически съмишленик (а днес, сиреч, не е), авторката нито знае, нито има откъде да знае, тъй че „закачката“ в дописката е чиста инсинуация.
Доколкото си спомням дискусията в „Червената къща“, не съвсем коректно са представени и редица думи на моите колеги, но аз няма да отговарям вместо тях.
Още веднъж ви уверявам, че моят отговор цели единствено да не остави у хора, които ме познават, погрешното впечатление че – поради приписаните ми твърдения – следва да ме смятат за внезапно умопобъркал се. Възможно е за присъствалата на „урока“ разликата между това, което ми вменява, и това, което действително съм казал, да изглежда несъществена. Само че това не е вярно. Ето защо и държа на този свой отговор. Не споря нито с редакцията (тя може да си отразява всичко с какъвто си иска тон), нито с дописничката й. Последното пък съвсем не ми прилича (то би било все едно да споря със студент за слабата оценка, която му вписвам в книжката).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
