Мадрид на изкуствата
Притурките за литература и изкуства на El País (Бабелия), El Mundo (Ел Културал) и ABC (ABCD): февруари
Испанският февруари беше изключително наситен и изключително мадридски: на 3-ти в столицата бяха връчени националните награди "Гоя" за кино; на 13-ти започнаха петте дни на международния панаир за съвременно изкуство ARCO; на 14-ти отвори врати новото изложбено пространство "Кайша Форум", проектирано от архитектурния тандем Херцог и Дьо Мьорон; на 16-ти в "Театро Реал" бе многоочакваната премиера на "Джокондата" на Амилкаре Понкиели (глобален проект с литовката Виолета Урмана в главната роля, италианката Лучана Д'Интино, рускинята Елена Заремба, американеца Карл Танер, българите Орлин Анастасов и Деян Вачков...); на 22-ри тръгна "Театралия", фестивалът за сценични изкуства за деца и юноши (34 трупи, 21 от които чуждестранни); на 28-ми се състоя премиерата на испанския мюзикъл по дневника на Ане Франк, а през целия месец водещо културно събитие беше изложбата на Модиляни, поставен в контекста на свои учители и приятели в музея "Тисен-Борнемиса" и фондация "Каха Мадрид" (до 18 май, 126 произведения, включително на Пикасо, Сезан, Бранкузи и др.). Предизборните маневри на двете водещи партии, Оскарът за Хавиер Бардем в "Няма място за старите кучета" на братя Коен ("Исках да разплача майка си по този начин и успях!") и излизането на "Зората вечер или нощем", миналогодишната книга-репортаж на Ясмина Реза за Никола Саркози, бяха други от най-интересните за медиите събития.
Двайсет и второто поред раздаване на "Гоя", отличията на испанската Академия за киноизкуство и науки, разпредели статуетки и внимание между двата модни филма в момента, и двата на ужасите: зрелищния, но посредствено разказан "Сиропиталището" (за режисьорски дебют на Хуан Антонио Байона и сценарий на Серхио Гутиерес Санчес плюс куп дребни поощрения) и стегнатия, високоадреналинен и нетипичен за местната кинематография "REC" на барселонците Жауме Балагеро и Пако Пласа. След многократни разочарования предните години, Марибел Верду най-сетне взе наградата за най-добра актриса (в "Седем маси за билярд" на Грасия Керехета), а за най-добър актьор беше определен Алберто Санхуан в "Под звездите" на Феликс Вискарет. "Гоя" за най-добър филм и за режисура изненадващо получи непопулярният "Самотата" на Хайме Росалес (история за обикновени хора с не особено известни актьори и скромни приходи от кината), а удостоеният с приз за цялостно творчество комик Алфредо Ланда излезе в Бог знае на какво дължащо се състояние на весела неадекватност на сцената, откъдето беше изведен със затруднение след дълга несвързана реч.
С новото си произведение швейцарците Жак Херцог и Пиер дьо Мьорон разшириха прочутия "триъгълник на изкуството" (разположените близо един до друг музеи "Прадо", "Кралица София" и "Тисен-Борнемиса") до четириъгълник: паметно за Мадрид събитие. Сградата на "Кайша Форум" е реструктурирана електроцентрала от ХІХ век, която в настоящия си вид сякаш "предизвиква законите на гравитацията и се носи над земята", по думите на своите архитекти ("Търсим материали, които да са толкова интелигентни, достойни и сложни, колкото природните явления...") и е съпроводена с "вертикална градина", дело на ботаника Патрик Блан.
В "Бабелия" писателят Антонио Муньос Молина ("Сефарад") представи поредната изложба, "Амазонки на новото изкуство" (до 27 април във фондация Mapfre, произведения на жени в изкуството от 1880 до 1950 г.: Наталия Гончарова, Кете Колвиц, Лий Милър, Фрида Кало и пр.), чрез образцово упражнение по стил върху един автопортрет от на Ромен Брукс (1874-1970). Същата американска художничка, която в младостта си се сближила романтично с италианския писател Габриеле Д'Анунцио, влюбен в руската балерина Ида Рубинщайн, влюбена в самата Ромен... а след Втората световна война спряла да рисува и да сяда на пейките в парка, да не би корените на дърветата "да й изсмучат живота". През февруари бяха открити и други две изложби, за които се говори много и развълнувано, този път във Валенсия (The Real Thing в музея за модерно изкуство IVAM) и Барселона ("Съвременно китайско изкуство от сбирката на Ули Зиг"): коментаторите настояха, че ако някой още не е обърнал взор към Китай, крайно време е да го стори – оттам ще идват големите новости.
"Черната седмица" в Барселона (4-9 февруари), посветена на европейската литература във всички оттенъци на noir-стила, е друга от благодатните теми за пресата. Каталонската столица е люлка на испанския криминален роман, защото именно там, в романите на Мануел Васкес Монталбан, през 1972 г. се е родил най-известният испански литературен детектив, Пепе Карвальо. "Карвальо" е и името на наградата, давана в края на барселонската среща и този път удостоена с нея е британската писателка Филис Дороти Джеймс. "Бабелия" посвещава съществена част от броя си от 2 февруари не само на "Черната седмица", но и на "Черна зима", новото на испански от Фред Варгас (1957), палеозооложка от Националния център за научни изследвания в Париж и авторка на хитроумни кримки с 5 милиона читатели в 35 страни: "Комисарят е героят, убиецът – минотавърът, а лъжливите следи са лабиринтът. С тези елементи играя всеки път.... Не пиша черни романи, а романи-енигма... такива с опасност на живот и смърт..."
Излезе и "Дом за свиждане" на Мартин Еймис, който в "Ел Културал" обсъди не само своята книга ("написах руски любовен роман... не, никога не съм бил в Русия"), но и "Доктор Живаго" ("съветски, плосък, сив, механичен, от време на време направо скучен... като обществото, в което се е появил"), Кингсли Еймис ("когато престана да бъде комунист, баща ми преживя своего рода кошмарен духовен махмурлук..."), Барак Обама ("...Обама би бил много вълнуващ вариант... рискован, но вълнуващ. Хората няма как да останат чак толкова антиамерикански настроени, когато президентът е черен, при това хубавец и речовит.").
Една от книгите, чиято поява е отразена повсеместно, е опитът за труманкапотиевски репортаж-портрет на Саркози от френската драматуржка Ясмина Реза, посветила месеци на това да го придружава навсякъде, за да го опише накрая правдоподобно. На 9 февруари в "ABCD" Феликс Ромео прави интересни, иронични връзки между "Малкият Никола" на Рене Госини, "Метафизика на тръбите" на Амели Нотомб и произведението на Реза, чието основание се разбират чудесно, ако се прочете следната кратка характеристика на персонаж и книга, публикувана седмица по-късно в "Бабелия" от Маркос Джиралт Торенте: "Суетен, самохвален, нетърпелив са някои от прилагателните, които с Реза го описва. Други, като циклотимичен, деспотичен, повърхностен, капризен или ревнив не са изписани буквално, но за тях човек се досеща. Така че не може да се каже, че авторката му създава ласкав образ. Само че не прави и обратното..."
Филмовият композитор Алберто Иглесиас (1955), автор на музиката към над 40 филма, сред които "Стреляй!" (Саура), "Говори с нея" (Алмодовар), "Вечният градинар" (Мейрелес) и др., бе единият от героите на месеца: беше номиниран за Оскар за саундтрака на "Ловецът на хвърчила" (реж. Марк Фостър, по книгата на Халед Хосейни), но не го спечели. В едно от интервютата си се зарече, че ще остави киното, но без да казва кога (в момента довършва музиката за "Аржентинеца" на Содърбърг за и "Прекъснати прегръдки" на Алмодовар). Освен това в "Ел Културал" братя Коен обещаха след вече завършения си нов филм Read After Burning и запланувания A Serious Man да снимат спагети уестърн, един брой на "Бабелия" беше отделен за фотомоделска сесия на красивата цигуларка Ане-Зофи Мутер и тъй нататък, и тъй нататък в този много активен малък месец.
Испанският февруари беше изключително наситен и изключително мадридски: на 3-ти в столицата бяха връчени националните награди "Гоя" за кино; на 13-ти започнаха петте дни на международния панаир за съвременно изкуство ARCO; на 14-ти отвори врати новото изложбено пространство "Кайша Форум", проектирано от архитектурния тандем Херцог и Дьо Мьорон; на 16-ти в "Театро Реал" бе многоочакваната премиера на "Джокондата" на Амилкаре Понкиели (глобален проект с литовката Виолета Урмана в главната роля, италианката Лучана Д'Интино, рускинята Елена Заремба, американеца Карл Танер, българите Орлин Анастасов и Деян Вачков...); на 22-ри тръгна "Театралия", фестивалът за сценични изкуства за деца и юноши (34 трупи, 21 от които чуждестранни); на 28-ми се състоя премиерата на испанския мюзикъл по дневника на Ане Франк, а през целия месец водещо културно събитие беше изложбата на Модиляни, поставен в контекста на свои учители и приятели в музея "Тисен-Борнемиса" и фондация "Каха Мадрид" (до 18 май, 126 произведения, включително на Пикасо, Сезан, Бранкузи и др.). Предизборните маневри на двете водещи партии, Оскарът за Хавиер Бардем в "Няма място за старите кучета" на братя Коен ("Исках да разплача майка си по този начин и успях!") и излизането на "Зората вечер или нощем", миналогодишната книга-репортаж на Ясмина Реза за Никола Саркози, бяха други от най-интересните за медиите събития.
Двайсет и второто поред раздаване на "Гоя", отличията на испанската Академия за киноизкуство и науки, разпредели статуетки и внимание между двата модни филма в момента, и двата на ужасите: зрелищния, но посредствено разказан "Сиропиталището" (за режисьорски дебют на Хуан Антонио Байона и сценарий на Серхио Гутиерес Санчес плюс куп дребни поощрения) и стегнатия, високоадреналинен и нетипичен за местната кинематография "REC" на барселонците Жауме Балагеро и Пако Пласа. След многократни разочарования предните години, Марибел Верду най-сетне взе наградата за най-добра актриса (в "Седем маси за билярд" на Грасия Керехета), а за най-добър актьор беше определен Алберто Санхуан в "Под звездите" на Феликс Вискарет. "Гоя" за най-добър филм и за режисура изненадващо получи непопулярният "Самотата" на Хайме Росалес (история за обикновени хора с не особено известни актьори и скромни приходи от кината), а удостоеният с приз за цялостно творчество комик Алфредо Ланда излезе в Бог знае на какво дължащо се състояние на весела неадекватност на сцената, откъдето беше изведен със затруднение след дълга несвързана реч.
С новото си произведение швейцарците Жак Херцог и Пиер дьо Мьорон разшириха прочутия "триъгълник на изкуството" (разположените близо един до друг музеи "Прадо", "Кралица София" и "Тисен-Борнемиса") до четириъгълник: паметно за Мадрид събитие. Сградата на "Кайша Форум" е реструктурирана електроцентрала от ХІХ век, която в настоящия си вид сякаш "предизвиква законите на гравитацията и се носи над земята", по думите на своите архитекти ("Търсим материали, които да са толкова интелигентни, достойни и сложни, колкото природните явления...") и е съпроводена с "вертикална градина", дело на ботаника Патрик Блан.
В "Бабелия" писателят Антонио Муньос Молина ("Сефарад") представи поредната изложба, "Амазонки на новото изкуство" (до 27 април във фондация Mapfre, произведения на жени в изкуството от 1880 до 1950 г.: Наталия Гончарова, Кете Колвиц, Лий Милър, Фрида Кало и пр.), чрез образцово упражнение по стил върху един автопортрет от на Ромен Брукс (1874-1970). Същата американска художничка, която в младостта си се сближила романтично с италианския писател Габриеле Д'Анунцио, влюбен в руската балерина Ида Рубинщайн, влюбена в самата Ромен... а след Втората световна война спряла да рисува и да сяда на пейките в парка, да не би корените на дърветата "да й изсмучат живота". През февруари бяха открити и други две изложби, за които се говори много и развълнувано, този път във Валенсия (The Real Thing в музея за модерно изкуство IVAM) и Барселона ("Съвременно китайско изкуство от сбирката на Ули Зиг"): коментаторите настояха, че ако някой още не е обърнал взор към Китай, крайно време е да го стори – оттам ще идват големите новости.
"Черната седмица" в Барселона (4-9 февруари), посветена на европейската литература във всички оттенъци на noir-стила, е друга от благодатните теми за пресата. Каталонската столица е люлка на испанския криминален роман, защото именно там, в романите на Мануел Васкес Монталбан, през 1972 г. се е родил най-известният испански литературен детектив, Пепе Карвальо. "Карвальо" е и името на наградата, давана в края на барселонската среща и този път удостоена с нея е британската писателка Филис Дороти Джеймс. "Бабелия" посвещава съществена част от броя си от 2 февруари не само на "Черната седмица", но и на "Черна зима", новото на испански от Фред Варгас (1957), палеозооложка от Националния център за научни изследвания в Париж и авторка на хитроумни кримки с 5 милиона читатели в 35 страни: "Комисарят е героят, убиецът – минотавърът, а лъжливите следи са лабиринтът. С тези елементи играя всеки път.... Не пиша черни романи, а романи-енигма... такива с опасност на живот и смърт..."
Излезе и "Дом за свиждане" на Мартин Еймис, който в "Ел Културал" обсъди не само своята книга ("написах руски любовен роман... не, никога не съм бил в Русия"), но и "Доктор Живаго" ("съветски, плосък, сив, механичен, от време на време направо скучен... като обществото, в което се е появил"), Кингсли Еймис ("когато престана да бъде комунист, баща ми преживя своего рода кошмарен духовен махмурлук..."), Барак Обама ("...Обама би бил много вълнуващ вариант... рискован, но вълнуващ. Хората няма как да останат чак толкова антиамерикански настроени, когато президентът е черен, при това хубавец и речовит.").
Една от книгите, чиято поява е отразена повсеместно, е опитът за труманкапотиевски репортаж-портрет на Саркози от френската драматуржка Ясмина Реза, посветила месеци на това да го придружава навсякъде, за да го опише накрая правдоподобно. На 9 февруари в "ABCD" Феликс Ромео прави интересни, иронични връзки между "Малкият Никола" на Рене Госини, "Метафизика на тръбите" на Амели Нотомб и произведението на Реза, чието основание се разбират чудесно, ако се прочете следната кратка характеристика на персонаж и книга, публикувана седмица по-късно в "Бабелия" от Маркос Джиралт Торенте: "Суетен, самохвален, нетърпелив са някои от прилагателните, които с Реза го описва. Други, като циклотимичен, деспотичен, повърхностен, капризен или ревнив не са изписани буквално, но за тях човек се досеща. Така че не може да се каже, че авторката му създава ласкав образ. Само че не прави и обратното..."
Филмовият композитор Алберто Иглесиас (1955), автор на музиката към над 40 филма, сред които "Стреляй!" (Саура), "Говори с нея" (Алмодовар), "Вечният градинар" (Мейрелес) и др., бе единият от героите на месеца: беше номиниран за Оскар за саундтрака на "Ловецът на хвърчила" (реж. Марк Фостър, по книгата на Халед Хосейни), но не го спечели. В едно от интервютата си се зарече, че ще остави киното, но без да казва кога (в момента довършва музиката за "Аржентинеца" на Содърбърг за и "Прекъснати прегръдки" на Алмодовар). Освен това в "Ел Културал" братя Коен обещаха след вече завършения си нов филм Read After Burning и запланувания A Serious Man да снимат спагети уестърн, един брой на "Бабелия" беше отделен за фотомоделска сесия на красивата цигуларка Ане-Зофи Мутер и тъй нататък, и тъй нататък в този много активен малък месец.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
