Френският философ Мерло-Понти (1908-1961) събра свои изследователи от България, САЩ, Франция, Великобритания, Италия, Ирландия, Румъния, Холандия, Египет, Канада, Финландия в Софийския университет, където от 14 до 16 март се състоя конференция по случай 100 години от рождението му.

Според Иван Колев, един от организаторите, интересът към конференцията показва, че името на Мерло-Понти става все по-интересно за съвременните изследователи и неговите идеи и позиции се очертават като особено привлекателни.

Морис Мерло-Понти заема водещо място в ретроспективните анализи върху френската философия от ХХ в. Според Колев това се дължи, от една страна, на „странични фактори“ - след падането на Берлинската стена философията на Жан-Пол Сартр загубва доста от атрактивността си. От друга страна, Дерида като че ли е по-интересен за философично настроени литератори, отколкото за систематични философи, а върху Мишел Фуко са се фокусирали повече социолозите и политолозите. Освен това в идеите на Мерло-Понти по оригинален начин се преплитат тези както на Хусерл, така и на Хайдегер от двата му периода. Затова Мерло-Понти изпъква като френския философ, към когото има най-силен и видимо нарастващ автентичен философски интерес. Не е за пренебрегване и фактът, че има теми, които са негова „запазена марка“ - например за „суровото битие“ и „телесността“. Днес не може да бъде написана философска книга за телесността, без да бъде поне реферирана концепцията на Мерло-Понти за тялото.

Ето защо някои от участниците говореха за ‛Завръщането на анонимното в телесното“ (Катерина Реа от Философския институт в Лувен) или пък за ‛Хоризонтите на телесността“ (Робърт Суитцър от Американския университет в Кайро). Ана Базак, професор в университета в Букурещ, бе избрала за свое изследване ‛Разпознаването на човека от човека като видим и невидим“.

Иван Колев призна, че специално поканени са били проф. Леонард Лоулър и проф. Уилям Хамрик. Проф. Леонард Лоулър в момента е водещо име сред познавачите на Мерло-Понти и феноменологичната философия. Той е съ-директор на Обществото за феноменология и екзистенциална философия, а също един от тримата издатели на най-авторитетното издание, посветено на Мерло-Понти – Chiasmi International. Неговото име е знаково за всеки съвременен феноменолог и неговото съгласие да участва в конференцията било решаващо за привличането на участници от общо 14 страни. Добре познати за феноменолозите са и книгите на проф. Дермо Морън от Дъблин, който говори за това как Мерло Понти тълкува Хусерл от гледна точка на перцепцията за въплъщение.

Освен върху въпроса за телесността, участниците се изказваха и върху битието и изкуството, предметността и субективността, науката и екзистенцията в идеите на Мерло-Понти.

Направи впечатление, че тримата български участници – Димитри Гинев, Димитър Зашев и Иван Колев - впечатлиха чуждите лектори, провокирайки ги към допълнителни въпроси и различни коментари. По-късно стана ясно, че в първоначалния формат на конференцията е било предвидено да участват още няколко от българските феноменолози – Христо Тодоров, Владимир Градев, Боян Знеполски и Цветина Рачева, но по едни или други причини (най-вече времеви) те не успели да се включат. Колев сподели, че присъствието на посланика на Франция у нас - Етиен Дьо Понсен, и на зам.-председателя на столичния общински съвет Мартин Заимов, само потвърждава значимостта на подобна конференция.

Симпатичен жест бе специалният интерес на Заимов към изследването на Брайън Норуъд от университета в Мисисипи, посветено на ‛Телесния език и утаяването на архитектурата“.

Друг доклад, на който бившият кандидат за кмет присъства, бе ‛Законът на сътворяването, сътворяването на закона: Мерло Понти и институцията на законния ред“ на докторанта от холандския университет Луиджи Кориас.

В края на конференцията бе учреден изследователски кръг ‛Merleau-Ponty Cercle in Sofia“. Той ще си сътрудничи с двата други аналогични центъра – американския и японския – и ще поддържа специализиран сайт с информация за съвременните изследвания върху Мерло-Понти. Информация за самите теми, разисквани по време на тридневната конференция, може да се намери на специален сайт.

Нещо, което вероятно няма да може да се прочете в докладите, но което проф. Дермо Моран от университета в Дъблин сподели, че е почувствал, е, че наравно с гениалността си Мерло-Понти е бил по детски наивен и невинен. Той се е стремял да намери отново радостта от детството. Дали това е и една от причините той да се занимава не само с философия, но и с изкуство, не е толкова важно. По-интересното е, че идеите му са повлияли на възприемането на музиката на Клод Дебюси, на картините на Пол Сезан, на романите на Балзак. Освен това Мерло Понти е провокирал някои психотерапевти да се заемат отново с терапия, изградена на диалогичен принцип.

Според Дермо Моран за отбелязване е и фактът, че изследователите на Мерло-Понти го четат в нов контекст. Те го интегрират не само във френската, но и в германската философия на Маркс и Лукач. Търсенията на Мерло-Понти във ‛въплъщението“ Димитър Зашев свърза с Хегел и с християнската мисъл.

Философите забравиха за тялото, а Мерло-Понти отново го върна на дневен ред, подчерта още Моран. Години наред въпросът за тялото е пренебрегван от християнските философи, които виждат в него само извор на грях. Рене Декарт започва да говори за тялото като машина, след което редица философи подемат спорове, фокусирани върху медицината. Мерло-Понти обаче заявява, че ние сме човешки същества, които ‛заемаме“ тялото по особен, уникален начин, така че не сме само дух в машина, както твърди Декарт. Ние сме дишащи, живеещи организми в свят, който създаваме по уникален начин, обясни проф. Моран. Последните научни изследвания сочат, че не е достатъчно да се изследва само мозъкът, необходими са и анализи на ръцете, на пръстите, на импулсите по нервните им окончания, задвижвани от целия спектър от емоции, който ни свързва със света.

Между многобройните философски тези веднага се открои модерната тема за клонингите. Според изследователите, ползващи идеите на Мерло-Понти, с новото откритие естественият опит на тялото е застрашен от разрушаване. Подобна опасност предизвикват и онези изследователи, които извършват експерименти с шимпанзета с цел увеличаване на менталния капацитет.

‛Какво създаваме – нови хора и нови видове животни? А нима знаем какво е да си човешко същество?“, запита се професор Моран.

Той припомни, че макар Мерло-Понти да не е доживял революцията в ДНК-изследванията, той е бил убеден, че преди всичко изследователят трябва да е етично отговорен.

Запитан какви са днес последователите на Мерло-Понти, ирландският учен отговори, че преди всичко това са американски учени, които работят по създаването на роботи, които мислят като човек и имат неговите когнитивни способности. Основното предизвикателство пред тези учени е свързано с идеята на телесността, а именно - създаването на очи, ръце, пръсти. Трудна задача, по-тежка от създаването на паметта и абстрактното мислене, подчерта ирландският професор.

Вероятно не всеки би се съгласил с него, а и дискусиите по въпроса ще продължат и на други конференции – по-късно тази година в Канада ще се проведе среща, подобна на тази в Софийския университет.

Според Иван Колев българската конференция се различава от тези в чужбина най-вече с липсата на родни институционални спонсори. Според професор Моран обаче събитието в София е уникално по своята задълбоченост:

В България се чувства огромна страст към философията. Ние прекарахме три дни – от рано сутринта до късно вечерта, фокусирани върху Мерло-Понти. Дори и в Париж, където философът е починал, да се организира конференция, няма да е същото, защото ще се измъквам, за да обикалям музеите. Така че едно от хубавите неща, заради които дойдох в София, бе сериозното намерение три дни да се занимавам с Мерло- Понти. И го направих.