Този път стана интересно. Почти като в американски филм за корупирани ченгета. Арестуван беше зам.-директорът на антимафиотската служба в МВР (Главна дирекция за борба с организираната престъпност) Иван Иванов. Причината за ареста са документирани записи, от които става ясно, че полицаят е доносничил на мутри и е предупреждавал бизнесмени за бъдещи проверки, както и че е получавал всеки месец пари в пликове за неясни услуги...

Скандал - бижу! В който има поне три пласта - мафиотски, полицейски и политически. За съжаление, те са така здраво преплетени, че създават паразитен шум в системата и доста замъгляват картината.

А истината е проста - опозиционният депутат от Демократи за силна България Атанас Атанасов, бивш директор на Национална служба ‛Сигурност“ (контраразузнаването), се сдобива с диск, на който има запис на няколко подслушани телефонни разговора със специални разузнавателни средства. Разговорите са дешифрирани под формата на ‛Справка“. Атанасов занася записа и справката на главния прокурор Борис Велчев, който назначава проверка по случая. С проверката се заема новата Държавна агенция за национална сигурност, която е на подчинение на премиера. След което редакциите на вестници започват ‛да получават по пощата справката“.

По всичко личи, че тази справка не е автентична, изготвена е допълнително. По нея липсват всякакви атрибути на служебната поща на полицейските служби. Кой я е изготвил – засега не е ясно. Но разговорите в нея са автентични.

А сега да погледнем какво става ясно от записите?

В тях разговорите са три серии - между мафиоти и мафиоти; между полицаи и полицаи; между полицаи и бизнесмени. Действието се развива през октомври - ноември 2007 година. В началото двама мъже, очевидно свързани с братята Красимир и Николай Маринови (т. нар. Маргините), взаимно се информират, че полицията ще проведе акция срещу тях, като единият ще бъде арестуван за 24 или 72 часа. Така става ясно, че мафиотите са били предупредени за ‛удара“ на полицията. Става ясно още, че информаторът е зам.-директор на служба ГДБОП, че мутрите са замесени в търговия с горива и т.н. Замесен в търговия с горива се оказва и въпросният зам.-директор.

Тук се стига до втората серия в диска - между Иван Иванов, наричан в пресата още Иван Рилски (тъй като е от град Рила), и шефа на икономическата полиция Георги Радков. Според информирани източници разкриването на началника-доносник и подслушването на разговорите му с Радков са интелигентен ход на някои от полицаите, които са участвали в разследването срещу Маргините. След като установили, че е ‛изтекла“ информация към мутрите, те засекли чрез gsm-а му местоположението на човека, който ги предупреждава – оказал се в Боровец. После проверили кой от двамата зам.-директори на ГДБОП, които са знаели за операцията, е бил по това време в планинския курорт. И тук излязло името на Иван Иванов.

От разговорите между него и Георги Радков се разбира, че двамата в тандем пазят алкохолни фирми от проверки, тоест, създават чадър над проверявани от антимафиотите лица. Тук се включва още едно действащо лице – Атанас Петров, един от собствениците на винпром ‛Пещерска“, който се среща с Иван Иванов и Георги Радков. От разговорите между Иванов и собственика на „Пещерска“ се разбира за месечните вноски, получавани от Иванов срещу извършените услуги. Особено нагло е обсъждането на ловната пушка, която Иванов трябва да получи като подарък за рождения си ден, както и на лаптопа за дъщеря му.

От трите серии разговори се правят заключения (правилни!), че Иван Иванов донася на мутри и създава чадър на бизнесмени. Тиражира се и друга информация, обаче - че „Справката“ е докладвана на министър Румен Петков и на главния секретар на МВР Валентин Петров. И че след като е докладвано, Иван Иванов и останалите ченгета спират да ползват засечените си мобилни апарати.

Очевидно е, че заключенията в „Справката“ целят политически внушения – след като министърът и главният секретар са предупредили Иван Иванов, значи и те са на хранилката. Тоест, Иванов не действа сам, а е част от верига, която продължава нагоре... Тази коментарна част всъщност предизвика политическата говорилня между управляващи и опозиция. Но точно тя не звучи особено автентично.

Дотук с фактологията.

Вторият пласт в този скандал е полицейски. В него едни ченгета обвиняват други ченгета, че покровителстват корумпирани ченгета. След като въпросният зам.-директор на ГДБОП беше арестуван, в медиите се активира бившият директор на службата ген. Ваньо Танов. Той пък заяви, че Иванов е протеже на настоящия главен секретар на МВР Валентин Петров, който е настоявал да му бъде назначен за заместник. Той обаче отказвал, защото имал информация за две разработки срещу Иванов за корупция.

Танов напусна миналата година с мотива, че не може да работи професионално, защото висши началници му пречат. Под ‛висши“ очевидно имаше предвид Валентин Петров и Румен Петков. Веднага след като Танов напуснал, Иван Иванов бил назначен за зам.-шеф на ГДБОП, а на негово място като шеф на Икономическа полиция бил назначен Георги Радков. Трябва да се знае, че по полицейските етажи цари доста странна атмосфера. Върховете на МВР са силно парцелирани и всяка що-годе по-голяма фирма или престъпна групировка си има свое лоби и свои хора. Ето защо интригантството е нещо като професионален спорт за висшите полицаи.

През годините на прехода това стана обичайно състояние на силовото министерство. И тъй като икономическите интереси са тясно обвързани с политическите, при всяка смяна на властта по върховете на МВР се извършва тотална чистка, назначават се ‛наши“ хора, които съответно протежират бизнеса на свои приятели. От което естествено страда борбата с престъпността. А от тези взаимоотношения следват и най-големите гафове - да си спомним ‛Белите брези“- тогава секретар на МВР отиде да успокоява мутрите на Карамански, че са го арестували за малко; в по-късен етап - разработката за кръга ‛Орион“ от ЦСБОП, скандалите около нарколабораторията ‛Опицвет“, постоянното присъствие на хора на бившата групировка ‛Мултигруп“ в МВР, обвиненията на контрабандиста Иван Тодоров - Доктора срещу нисък генерал от полицията, който обича жени, пури и скъпи костюми, и т.н.

Тук стигаме до често задавания въпрос - кой направи така, че зам. директорът на антимафиотската служба да изгърми по този шумен начин. Противно на любимите теории за конспирация, отговорът е доста елементарен – направили са го едни ченгета средна ръка, работили срещу Маргините, които са били вбесени от предателството на своя началник. Вероятно са копирали записите, които са попаднали в депутата Атанас Атанасов шест месеца след разработката.

Факт е, че толкова голям скандал и разкрития за корупция на такова ниво в МВР досега не е имало. Ето защо политическите опоненти се активираха. Тук стигаме до политическия пласт, който обгръща останалите два.

Обичайна практика е, докато един човек е вътре в системата, да спазва правилата на мълчанието. Щом обаче излезе от нея, бърза да се превърне в медийна звезда. Имал е достъп до тайни разследвания, следователно е член на отбора на знаещите. Атанасов влезе в политиката веднага, след като напусна МВР, Танов подаде оставка и почти веднага се кандидатира за кмет на Русе от страна на ГЕРБ. Бойко Борисов е ясен, той е компетентен по всички въпроси.

На страната на Валентин Петров, съвсем естествено, застана министърът на вътрешните работи Румен Петков. И тъй като Атанасов и Танов са политически опоненти на Петков, мачът се превърна в политически. Необходимо е обаче да се знае, че двамата бивши генерали са конкуренти. Атанасов често критикуваше работата на Ваньо Танов, а Бойко Борисов откровено обиждаше Атанасов. ДСБ и ГЕРБ също не са в розови отношения, но изглежда общият враг - БСП и конкретно Румен Петков – ги обедини. Затова действията им изглежда синхронизирани, но не са. Всеки работи по своя схема.

От друга страна, аргументите на главния секретар Валентин Петров и министър Румен Петков съвсем не изглеждат убедителни. Затова двамата измислиха, че целият скандал е заговор срещу властта. И включиха допълнителния сюжет със сръбския наркотрафикант Будимир Куйвич, към който отношение имали и ген. Атанас Атанасов, докато беше директор на Национална служба ‛Сигурност“, и ген. Ваньо Танов, докато беше директор на ГДБОП. Но този сюжет е само за отклоняване на огъня...

Напълно основателни са въпросите докъде ще се стигне.

Тук може да се очаква, че новата агенция за сигурност ДАНС ще направи опит да докара нещата до някакъв финал. Това ще е все пак първи важен тест за декларираната като българско ФБР служба. Дали ще успее, не е ясно, но самият акт на разследване на МВР от страна на подчинен пряко на премиера орган вече застрашава вътрешния министър.

Може ли да се очаква, че Иван Иванов - Рилски ще влезе в затвора? Не. Защото в един момент ще се окаже, че няма достатъчно годни доказателства за съда. Ще се окаже още, че Иванов е действал сам самичък и никой над него не е подозирал за престъпната му дейност. Всъщност, едва ли ще се докаже и такава дейност. Българският съд е учудващо пунктуален по отношение на доказателства, които са достигнали до залата по подозрителен начин.

Колкото до евентуални политически последствия, трудно може да се очаква край на кариерата на Румен Петков (поне в БСП), колкото и да се опитват вътрешни и външни врагове на БСП да го бутнат от поста му.