В каква посока трябва да вървят синдикатите, като се имат предвид новите предизвикателства? Открояват се множество полета на действие с различни възможности, за чиито евентуални резултати досега не е постигнат консенсус нито в научната литература, нито в дискусия върху конкретните проблеми на синдикатите, а именно:

- Да продължават ли синдикатите да се фокусират върху организирането на солидарността или да акцентират върху предоставянето на услуги за членовете си?

-Допринасят ли в последно време синдикатите за сформиране на нови групи служители?

- Трябва ли синдикатите да продължават да вървят по пътя на институционалната интеграция и да продължават да поемат обществени функции или трябва да се възприемат повече като социално движение и да търсят своите партньори именно в тази сфера?

- Могат ли синдикатите и занапред да бъдат предимно национално ориентирани или трябва да станат по-скоро свръхнационално или интернационално ориентирани?

Пътищата на развитие, засегнати във въпросите, поставени по-горе, не трябва да се разглеждат като алтернативи, които взаимно се изключват, а по-скоро като аспекти, които създават необходимост от преориентиране и промяна на посоката на синдикалната дейност.

Следващите разсъждения се концентрират върху няколко полета на действие, които ни се струват от особена важност за бъдещето на синдикатите.

Приемане и регулиране на многообразието

Работещият свят е станал по-разнообразен. В действителност, ако се хвърли общ поглед върху професионално ангажираната част от населението, гъвкавите работни отношения и липсата на последователност в професионалната биография не са се увеличили толкова много като явления, въпреки че често се приема обратното. При определени групи от пазара на труда обаче – преди всичко слабо квалифицирани и неопитни работници, току-що завършили - гъвкавостта е нараснала.

Пред синдикатите стои проблемът, че по-голямото отваряне към групи от работещи с различен трудов статус и с различни интереси, в и извън рамките на професионалната дейност, крие опасност от отдалечаване от интересите на същинските членове на синдикатите. Централната задача на синдикатите е да дадат ново лице на старата идея за солидарността и да я възприемат като ангажираност с основна цел подобрение и разгръщане на индивидуалните условия на живот и на интересите на индивида в рамките на по-широко обединение на групови интереси.

Към новите задачи спада също така придаването на по-голямо значение на професионалната работа като част от живота на човека и на възможните конфликти между нея и другите житейски области при оформянето на работната среда. Открай време, най-вече жените в синдикатите, напомнят, че трябва да бъдат зачитани интересите, свързани с жизнения свят на човека, използвайки изрази като „обединение‛ или „равновесие между живота и работата‛.

Европеизация на синдикатите

Друг съществен аспект на преориентирането и модернизирането на синдикатите е тяхното европеизиране. В условията на европейска интеграция и прогресиращо интернационализиране на икономиката социалното разбирателство и равните възможности се гарантират все по-малко в национален контекст. Въпреки че от самото й начало, европейската интеграция е преди всичко икономически и търговски съюз, в който върху социалното измерение продължава да не се хвърля особена светлина, тя е много повече от новолиберална зона за свободна търговия.

С либерализирането на пазарите бяха създадени също и политически институции, чиято главна цел е транснационалното социално регулиране на икономическото преструктуриране. Точно на европейско ниво стана ясно, че въпреки засилената международна конкуренция системите на работните взаимоотношения не са обречени на провал. В множество области правата на служителите биха могли да се подобрят съобразно изискванията на Европейския съюз.

Така например бяха повишени стандартите за охрана на труда и здравето на работното място на базата на европейското законодателство; след дългогодишна дискусия бе приета директивата за създаване на европейски работнически съвети; в рамките на социалния диалог бяха завършени първите рамкови споразумения (относно отпуската, непълния работен ден, условията на работа, дистанционната заетост), а в бъдещото европейско акционерно дружество бяха осигурени правата на работниците за участие в управлението на предприятието, в което работят.

Промените бяха извършени успешно - най-вече в областта на политиката на заетостта, и то благодарение на това, че в рамките на Лисабонската среща на върха на ЕС (през март 2000г.) европейските държавни и правителствени ръководители признаха, след повече от 20 години, политическата цел на възстановяването на пълната заетост. По този начин се и подчерта, че повсеместната отмяна на контрола върху пазарите на труда и социалната дезинтеграция не са обещание за успешно справяне с предизвикателствата, които отправя глобализацията.

С така наречената Лисабонска стратегия бяха формулирани амбициозни цели, според които европейският обществен модел трябва не само да бъде модернизиран, но и да бъде развит до ‛най-конкурентноспособната и динамична икономика в света, базирана на знания.‛ Не става дума само за повече и по-добри работни места, но и за по-голямо социално разбирателство.

Прогноза: Синдикатите продължават да са от голяма необходимост, днес - повече от когато и да било. Необходими са, за да представляват и подкрепят професионално заетите на един пазар на труда, който се характеризира с нарастваща асиметрия на властта, както в национален, така и в интернационален мащаб, за да бъдат партньори при регулирането и управляването на политико-социални конфликти, но също така и за да бъдат политическа сила, която предлага законопроекти за развитие на социалното обезпечаване и за доизграждане на работната и жизнена среда.

За да бъдат адекватни в бъдеще, синдикатите трябва непременно да достигнат до по-широко разбиране на понятията ‛работа‛ и ‛живот‛, както и на понятието ‛солидарност‛ между различни групи, да се съюзят с обществено активните лица, без да изоставят обслужването на собствените си членове и да бъдат отворени за нови нива на контрол (локален, регионален, национален и най-вече европейски и интернационален).



Уте Кламер и Райнер Хофман

Синдикатите пред стари и нови задачи; в: Бъдещето на синдикатите, Поредица на Федералната централа по политическо образование, брой 47-48, Бон 2003