Лисабонският договор ще направи Европа по-силна, по-ефективна, по-близка до хората. Тези думи на премиера Сергей Станишев бяха акцент при ратифицирането на новата конституция на ЕС в българския парламент.

С ратифицирането на договора от Лисабон от всички страни членки ще завърши процесът на институционална реформа на Европейския съюз, чието начало беше поставено през 2000 г.

Въпреки увереността на българския премиер, че Лисабонският договор ще е от полза на всички граждани на ЕС, в Словакия и в Полша текат дискусии в коренно различна посока. Във Варшава братята Качински искат в решението за ратификация изрично да бъде записано, че националната Конституция е по-важна от европейската, а в Братислава се притесняват, че договорът, който ще има юридическа сила като учредителните договори на ЕС, ще повлияе негативно на медийното им законодателство.

Любопитна е и позицията на бившия председател на Европейския парламент в периода 1989 – 1992 Енрике Барон Креспо, изказана пред Култура при неотдавнашното му гостуване в София, който смята, че проблем в полското ратифициране на Лисабонския договор е желанието на парламентаристите във Варшава да запишат нов преамбюл към Хартата за основните права на ЕС, засягащ правата на хомосексуалистите. Всъщност и Лондон, и Варшава си извоюваха правото да не приемат Хартата като неотменна част на договора.

При българското ратифициране на договора въпросът с правата на малцинствата (независимо по какъв признак), изобщо не бе засегнат. Както не бе засегната и привилегията на някои страни (Великобритания и Полша) да подпишат на практика по-различен договор.

В София обясняваха, че с новия документ се разширяват правомощията на Европейския съюз да приема мерки в областта на енергийната политика и това е позитивна промяна от гледна точка на интересите на България. Акцентираше се, че с Лисабонския договор за първи път ще се създаде обща служба за външни отношения. В същото време Енрике Барон Креспо, който бе член на групата, получила мандат от Съвета на ЕС да изготви новия Европейски договор, твърди, че не тези два аспекта са най-важните в договора от Лисабон.

Най-значима е Хартата и фактът, че с договора съюзът ще стане много по-демократичен.

„Това ще е първата супранационална демокрация в света, която ще притежава някои особености на федерацията,“ убеден е Креспо, а на въпроси като: защо тогава само в Ирландия се организира референдум за приемането на новия договор, отговаря светкавично – решение за подобно допитване се взима от националните парламенти и на него Брюксел не може да влияе по никакъв начин.

В същото време на националния парламент би могло да се повлияе, тъй като в Лисабонския договор се въвежда възможност за петиция с 1 млн. подписа на граждани от няколко страни членки, с която Европейската комисия да бъде призована да предприеме законодателна инициатива.

Евроскептиците пък навярно се питат какъв е смисълът в новата Европейска конституция да се предвижда механизъм, чрез който всяка една страна членка да има възможност сама да напусне ЕС.

Господин Креспо като че ли стотици пъти е отговарял на този въпрос и вече не може да прикрие лукавата си усмивка: Тази мярка е много положителна, защото така и онези, които са против Европейския съюз, ще гласуват за Лисабонския договор, тъй като той ще им даде възможност да излязат от него.

Как тогава да не харесваш подобен договор?

К