Предговор към първото българско издание от 1891 г.
Карл Маркс/ Фридрих Енгелс, Манифест на комунистическата партия (превод на д-р И. Кутев по руското издание от 1882 в превод на Г. Плеханов).
Скоропечатница на Спиро Гулабчев, Русе, 1891
От твърде късо време в нас се родило и се развива вече едно правилно умствено движение, което заслужава вниманието на всичко прогресивно.
Помежду най-тъмната нощ на нашия безпринципен и дебелашки-чувствен живот явяват се вече хора, които, освободени от страстите, от невежеството и от онова сънливо-пияно състояние на духа, което им се налага от наредбите на сегашното общество, под страха на строго наказание, са вникнали във върховната цел на науката, която, още в твърде отдалечени времена, е просветила умовете на една голяма част от западно-европейското и руско общество. Тия хора, макар и единици в нас, с пълна енергия и трезвеност се трудят да направят тая цел известна на всекиго, а най-вече на нашата слаба и упътена към разврат интелигенция.
Тоя е методът на революционния закон, и за това той е най-рационалний за туряние край на безбройните и неописуеми човешки страдания, тъй като само чрез него може да бъде изпълнен великий девиз:“Освобождението на всички за всички“.
Било е време, когато се е мислело и утвърждавало, че тежките човешки теглила ставали по причина на злите раздражнения на някаква си свръх-естествена сила, или пък по причина на постоянната изменливост на политическите настроения: но тогава е било времето, когато науката в различните си клонове е била дотолкова слабо развита, щото не е давала възможност, даже и на един по-правилно сформиран ум, да си представи, а камо ли и да си обясни тия вечни истини, които по после са се установили от нейното правилно и широко развитие. Сега обаче, при таквозито положение на науката, а именно на Физиологията, Психологията, Економията и Историята като сетнина на другите, такъв възглед би бил вече невъзможен. Всичките причини са строго известни и средствата за премахването им са пречистени и доведени даже до правила.
Нямам намерение да пиша критически етюд върху социалния въпрос, но исках само с казаните си няколко думи да констатирам факта на явившето се в нас. Предлагаемий ‛Манифест на комунистическата партия“ е труд на два велики философа: Карла Маркса и Фридриха Енгелса, имената на които се ползуват с такава висока и почтена известност помежду прогресивния свят (хората на науката), щото да се говори за научните достойнства на тия гениални личности, значело би да се повтаря всеизвестна истина.
В историята на развитието на науката тяхните имена са отбелязани така бляскаво, щото надали би се намерил човек, запознат с науката, да не признае, че именно тяхните трудове съставляват основата, върху която тя (науката) е казала последнята си дума за безкрайното бъдеще.
Карл Маркс със своята критика на политическата Економия е турил край на по-нататъшното егоистично и своеволно развитие на тая наука. Той е запечатал отдавна вече умовете на рутинните политико-економи. Въобще неговата безпощадна критика на съвременните отношения на капитала към труда е турила край в колебанията на политическата економия, и е установила вечната и неопровержима истина, че економическата сила е действителний фактор в живота.
По същността си ‛Манифестът“ съставлява документ, високата научност на който не може да бъде опровергана абсолютно с нищо. Той съдържа целия живот - от феодалното царствуване до владичеството на буржоазията включително, във вид на висока, справедлива и силно-научна критика, която съставлява ключа за обясняванието всяко явление. Той е произвел сътресение в духа на съвременниците си. ‛Манифестът“, заедно с другите съчинения на авторите му, откриват нова епоха в социалистическата и економическа литература - епоха на научното основание на социализма - на безсъжалителната критика на съвременните отношения.
По изложеното горе мисля, че надали е необходимо да обяснявам мотивите, които са ме подбутнали да издам тоя необемист, но колосален по съдържанието си, труд на български език и да го подложа на нашата мисляща младеж. Убеден съм напълно, че нашата младеж ще посрещне с голяма приятност предлагаемия превод.
Скоропечатница на Спиро Гулабчев, Русе, 1891
От твърде късо време в нас се родило и се развива вече едно правилно умствено движение, което заслужава вниманието на всичко прогресивно.
Помежду най-тъмната нощ на нашия безпринципен и дебелашки-чувствен живот явяват се вече хора, които, освободени от страстите, от невежеството и от онова сънливо-пияно състояние на духа, което им се налага от наредбите на сегашното общество, под страха на строго наказание, са вникнали във върховната цел на науката, която, още в твърде отдалечени времена, е просветила умовете на една голяма част от западно-европейското и руско общество. Тия хора, макар и единици в нас, с пълна енергия и трезвеност се трудят да направят тая цел известна на всекиго, а най-вече на нашата слаба и упътена към разврат интелигенция.
Тоя е методът на революционния закон, и за това той е най-рационалний за туряние край на безбройните и неописуеми човешки страдания, тъй като само чрез него може да бъде изпълнен великий девиз:“Освобождението на всички за всички“.
Било е време, когато се е мислело и утвърждавало, че тежките човешки теглила ставали по причина на злите раздражнения на някаква си свръх-естествена сила, или пък по причина на постоянната изменливост на политическите настроения: но тогава е било времето, когато науката в различните си клонове е била дотолкова слабо развита, щото не е давала възможност, даже и на един по-правилно сформиран ум, да си представи, а камо ли и да си обясни тия вечни истини, които по после са се установили от нейното правилно и широко развитие. Сега обаче, при таквозито положение на науката, а именно на Физиологията, Психологията, Економията и Историята като сетнина на другите, такъв възглед би бил вече невъзможен. Всичките причини са строго известни и средствата за премахването им са пречистени и доведени даже до правила.
Нямам намерение да пиша критически етюд върху социалния въпрос, но исках само с казаните си няколко думи да констатирам факта на явившето се в нас. Предлагаемий ‛Манифест на комунистическата партия“ е труд на два велики философа: Карла Маркса и Фридриха Енгелса, имената на които се ползуват с такава висока и почтена известност помежду прогресивния свят (хората на науката), щото да се говори за научните достойнства на тия гениални личности, значело би да се повтаря всеизвестна истина.
В историята на развитието на науката тяхните имена са отбелязани така бляскаво, щото надали би се намерил човек, запознат с науката, да не признае, че именно тяхните трудове съставляват основата, върху която тя (науката) е казала последнята си дума за безкрайното бъдеще.
Карл Маркс със своята критика на политическата Економия е турил край на по-нататъшното егоистично и своеволно развитие на тая наука. Той е запечатал отдавна вече умовете на рутинните политико-економи. Въобще неговата безпощадна критика на съвременните отношения на капитала към труда е турила край в колебанията на политическата економия, и е установила вечната и неопровержима истина, че економическата сила е действителний фактор в живота.
По същността си ‛Манифестът“ съставлява документ, високата научност на който не може да бъде опровергана абсолютно с нищо. Той съдържа целия живот - от феодалното царствуване до владичеството на буржоазията включително, във вид на висока, справедлива и силно-научна критика, която съставлява ключа за обясняванието всяко явление. Той е произвел сътресение в духа на съвременниците си. ‛Манифестът“, заедно с другите съчинения на авторите му, откриват нова епоха в социалистическата и економическа литература - епоха на научното основание на социализма - на безсъжалителната критика на съвременните отношения.
По изложеното горе мисля, че надали е необходимо да обяснявам мотивите, които са ме подбутнали да издам тоя необемист, но колосален по съдържанието си, труд на български език и да го подложа на нашата мисляща младеж. Убеден съм напълно, че нашата младеж ще посрещне с голяма приятност предлагаемия превод.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
