Реплика от ложата (театър), брой 13 (2496), 05 април 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Надуваемият образ на любовта
Български  |  English

Надуваемият образ на любовта

Ето че, както обещава известното парче на ФСБ, пак се срещат след десет години: публиката на МГТ ‛Зад канала“ и представление на Явор Гърдев. При това пак на руска пиеса. През 1997 той постави с Никола Тороманов там ‛Таня-Таня“ от Оля Мухина. И в нея, както и в пиесата на Иван Вирипаев, ставаше дума за любов, само че там бяха две Тани в две двойки, а сега са Валентин и Валентина в любовен триъгълник с Катя... Може от това съвпадение да се допусне, че за режисьора МГТ е театър, в който той поставя само съвременни руски пиеси. Може, но най-вероятно съвпадението си е чиста, забавна случайност. Съвсем ‛закономерно“ обаче след десет години никой от нас не е същият - нито публиката, нито режисьора. И за любов във ‛Валентинов ден“ вече се говори и играе по съвсем различен начин от това, което ставаше тогава в иронично-игрово завихрящата и завладяващата “Таня-Таня“. Сега има повече ирония и професионализъм, по-малко игра и известна умора.

Пиесата на Вирипаев е драматургичен P.S. към вече любимата на цяло соц-поколение любовна история на Валентин и Валентина от едноименната пиеса на Михаил Рошчин и изразява сложно, многозначно, талантливо драстичната поколенска смяна именно в нещо толкова битийно пълно, като израза на любовното чувство.

За руската съвременна драматургия е типичен диалогът на младите автори-драматурзи с поколението преди тях и с руската класическа драма. (Впрочем, високо интензивният вътрешно-текстуален диалог е нещо присъщо най-вече за руската литература и театър.) Така че Вирипаев съвсем не е изключение. Неговите пиеси обаче са уникални с еротично привлекателното в иронията и драматизма си отчаяние, както и с веселия махмурлук в преживяването на миналото от поколението на посткомунизма, което представя Вирипаев. Във ‛Валентинов ден“ този поглед е иронично-ретроспективно обърнат към миналото от бъдещето, 2012 година, изходната ситуация в развитието на действието. Накратко, и тази, както и другите му пиеси, носи типичната за Вирипаев чувствена интелигентност и чувствителна драматичност.

Представлението на Явор Гърдев с лекота въплъщава тази й интелигентност в избрания пространствено-визуален културен код и изчистена театралност. И е предпазливо представление. Твърде предпазливо. Предпазливо към възможното изпадане в крайно ироничен израз на чувствата и тяхната трансформация в любовния триъгълник през времето - от 1969 до 2012. Предпазливо е и към възможните сантиментални изблици в израза на чувствата. Режисьорът е търсил баланса между двете и много е внимавал да не го загуби. Е, не е. Но не е сигурно, че спектакълът много е спечелил от тези изчисления. Наистина, в избрания тип премерена театрална икономика на емоционалната история се печели широкият ефект да има за всекиго по нещо. Но се губи силният – да има за някого всичко. Което е типично за театралните провокации в най-добрите представления на Явор Гърдев.

Спектакълът търси доста еднозначно красивия ефект и интелигентното удоволствие. Както беше с ‛Живот по три“ от Реза - всеки елемент в представлението си е на точното място. И толкоз.

Актриси като Жорета Николова (Валентина) и Светлана Янчева (Катя) са идеалният избор за подобни сложни роли и те поемат с удоволствие да изиграят играта на амбивалентните чувства в триъгълника. И го правят - с чувство за хумор, без прекален драматизъм и психологизъм. Тоест еднозначно, ясно, премерено. Те са и носещата част в триъгълника на фона на статичния образ на Валентин, изигран от Валентин Ганев иронично, повече като статист в историята.

Най-ефектна във ‛Валентинов ден“ е сценографията на Никола Тороманов. Сивата надуваема стая-дюшек носи внушението на пластмасовата естетика и културата на 60-те, времето, когато се зараждат отношенията в любовния триъгълник. Тя е и великолепно намереният сетивен образ в пространството, който сякаш ‛казва всичко“, изразявайки времевата, въздушна ограниченост в природата на любовта. С изпълването на стаята ‛с нейния въздух“ се ражда животът на сцената и с нея той умира – със смъртта на Валентина на финала.

До следващата среща ‛след десет години“ дали няма да оцелее само споменът за надуваемият образ на любовта? Кой знае? А и кой ли ще е същият...
още от автора


"Валентинов ден" от Иван Вирипаев. Превод Мая Праматарова. Превод на стиховете Димитър Кенаров. Режисьор Явор Гърдев. Сценография Никола Тороманов. Композитор Калин Николов. Фотограф Павел Червенков. Участват Жорета Николова, Светлана Янчева, Валентин Ганев. МГТ ‛Зад канала‛. Премиера 21 март 2008.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”