Препоръки на български, македонски и английски. Скоро и на албански
На 2-4 април се очаква НАТО да покани само две държави за бъдещо членство – Хърватия и Албания. Македония е под въпрос заради неуредения с Гърция спор за името. Този проблем съществува и за кандидатурата на Македония за официално членство в ЕС, за което тя е подала заявление още през декември 2005.
И докато съседката ни се опитва да реши проблема си с Атина, у нас бе представено изданието Българската политика спрямо Република Македония, съдържащо Препоръки за развитието на добросъседските отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани1. В него се твърди, че “ако сега, в предприсъединителния за Република Македония период двустранните й отношения с България не стъпят върху коректна и здрава добросъседска основа, то след това София в нищожна степен ще разполага с инструменти да отстоява своята кауза, докато възможностите на Скопие ще нараснат. А и най-силните аргументи на България тогава биха били интелектуално и морално уязвими – ако предишното мълчание и пасивност са имали някакво обяснение, то сега […] всяко наше мълчание ще бъде възприето и от нашите партньори в Алианса, и в ЕС, а и в самата Република Македония, като легитимиращо политики и практики, които нито една уважаваща себе си страна не би приела като добросъседски.“
На друго място пък четем „Даденият от България първоначален кредит на доверие с безусловното признаване на новата независима държава през 1992 г. се оказа инвестиция в полза на добрите отношения между двете страни, която за съжаление не срещна реципрочност [...] Тези отношения днес са в значителна степен неискрени [...], а предвид силно разминаващите се обществени нагласи в България и Република Македония, съществува потенциал за бъдещо влошаване, каквото не би трябвало да има място между две европейски страни, още по-малко между две (в перспектива) членки на ЕС.“
Зад критичната оценка за политиката на Скопие застава екип от 25 учени и дипломати. Ръководител на екипа е д-р Любомир Иванов – председател на Атлантическия клуб и президент-учредител на фондация „Манфред Вьорнер“, финансирала издаването на самата книжка, която освен български текст, съдържа и превод на македонски и английски. По време на представянето на 31 март в хотел „Шератон“, Любомир Иванов обяви, че обмисля идеята препоръките, сред които се съдържа и отделен дял за етническата идентичност на българите в Албания, Гърция и Косово, да бъдат издадени и на албански език. Посланикът на Македония у нас Абдурахман Алити не се съгласи с твърдението, че македонските власти всяват страх у онези, които искат да се определят като българи и обеща, че ще съдейства на всеки, който желае да регистрира българска партия в Македония. „Нашата цел е да имаме добри отношения със съседите си“, подчерта Алити и като че ли думите му, произнесени в контекста на случващото се с Косово, затвориха кръга, започващ с мотото в Препоръките – цитат от „Утрински Весник“ „...трудно е да се обясни на света защо кажи-речи с всички (околни страни) имаме проблеми, а те нямат толкова помежду си“.
К
1Предложено на вниманието на компетентните български институции на 24 януари 2008 г.
И докато съседката ни се опитва да реши проблема си с Атина, у нас бе представено изданието Българската политика спрямо Република Македония, съдържащо Препоръки за развитието на добросъседските отношения след приемането на България в ЕС и в контекста на разширението на ЕС и НАТО в Западните Балкани1. В него се твърди, че “ако сега, в предприсъединителния за Република Македония период двустранните й отношения с България не стъпят върху коректна и здрава добросъседска основа, то след това София в нищожна степен ще разполага с инструменти да отстоява своята кауза, докато възможностите на Скопие ще нараснат. А и най-силните аргументи на България тогава биха били интелектуално и морално уязвими – ако предишното мълчание и пасивност са имали някакво обяснение, то сега […] всяко наше мълчание ще бъде възприето и от нашите партньори в Алианса, и в ЕС, а и в самата Република Македония, като легитимиращо политики и практики, които нито една уважаваща себе си страна не би приела като добросъседски.“
На друго място пък четем „Даденият от България първоначален кредит на доверие с безусловното признаване на новата независима държава през 1992 г. се оказа инвестиция в полза на добрите отношения между двете страни, която за съжаление не срещна реципрочност [...] Тези отношения днес са в значителна степен неискрени [...], а предвид силно разминаващите се обществени нагласи в България и Република Македония, съществува потенциал за бъдещо влошаване, каквото не би трябвало да има място между две европейски страни, още по-малко между две (в перспектива) членки на ЕС.“
Зад критичната оценка за политиката на Скопие застава екип от 25 учени и дипломати. Ръководител на екипа е д-р Любомир Иванов – председател на Атлантическия клуб и президент-учредител на фондация „Манфред Вьорнер“, финансирала издаването на самата книжка, която освен български текст, съдържа и превод на македонски и английски. По време на представянето на 31 март в хотел „Шератон“, Любомир Иванов обяви, че обмисля идеята препоръките, сред които се съдържа и отделен дял за етническата идентичност на българите в Албания, Гърция и Косово, да бъдат издадени и на албански език. Посланикът на Македония у нас Абдурахман Алити не се съгласи с твърдението, че македонските власти всяват страх у онези, които искат да се определят като българи и обеща, че ще съдейства на всеки, който желае да регистрира българска партия в Македония. „Нашата цел е да имаме добри отношения със съседите си“, подчерта Алити и като че ли думите му, произнесени в контекста на случващото се с Косово, затвориха кръга, започващ с мотото в Препоръките – цитат от „Утрински Весник“ „...трудно е да се обясни на света защо кажи-речи с всички (околни страни) имаме проблеми, а те нямат толкова помежду си“.
К
1Предложено на вниманието на компетентните български институции на 24 януари 2008 г.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
