Крешендо/декрешендо (музика), брой 17 (2500), 09 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Мистични преживявания
Български  |  English

Мистични преживявания

В Пловдив, на Разпети Петък, концертната зала бе пълна. Интелигенцията на града присъства на премиерата на нова композиция на Георги Арнаудов – ‛Страсти на Иисуса Христа по Псалмите на Пророк Давид“. От София също дойдоха хора, които следят какво пише Георги Арнаудов. Хората очакваха този български пасион, който известният български композитор пише по поръчка на д-р Георги Лазаров и на Фондация ‛Свети Георги Победоносец“ и по покана на диригента Георги Димитров и Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив.

Текстова основа на творбата е прочутият Томичов псалтир. Не знам защо избрах Томичовия псалтир, каза Георги Арнаудов. Когато започнах да говоря с Маестро Георги Димитров, се въртяха две думи – ‛псалми“ и ‛пасион“. Нещата сами се наместваха, защото то тръгна от идеята да използвам псалми. Попаднах на факта (човек много неща не знае и ги учи по пътя), че всъщност, когато в Евангелието се казва: ‛За да се сбъдне пророчеството“, се имат пред вид пророчествата на Давид за разпятието на неговия потомък. Защото Христос е от рода Давидов. И оттук нататък започнах да търся кой ще е точно текстът. Естествено, най-съвременният превод на псалмите не ме удовлетвори, защото е на днешен език. Попаднах на тази уникална книга, издадена през 1990 г. от Аксиния Джурова - там всъщност е преснет целият псалтир. И нещата тръгнаха – и като език, и като звучност, защото езикът изисква звученето. Авторът не може да си прави каквото иска. И това е добре, защото аз предпочитам да има нещо, което да ме насочва в определени рамки.

Четири големи части формират пасиона на Арнаудов. Написан е за бас, сопран, хор и оркестър. Преди всяка част четец изговаря основното от текста на псалома. Творбата трае над 40 минути. Творба, която в някакъв смисъл е нова и за хората, които познават музиката на Арнаудов. Най-напред заради самия жанр, след това – заради големия изпълнителски състав. Естествено, той остава верен на себе си – ‛Страстите...“ се основават на няколко само тона. Но това далеч не означава, че творбата е звуково бедна. В това свое самоограничение Арнаудов ползва тембровия ресурс на избрания състав. Партиите на двамата солисти, например, са сами по себе си лично Арнаудова находка в мелодико-ритмическата им артикулация, в която само малко ‛кривване“ от предполагаемото вече създава напрежение и държи слушателя. Арнаудов виртуозно пести и чисти в изказа си. Ако прибавя тембри или ритми, знае какво да извади. Неговият своеобразен минимализъм всъщност максимализира, означава по някакъв начин всеки звук и тембър. Означава ги чрез специфичното си фотоувеличение. Ако трябва да сравня техниката на Георги Арнаудов, бих я сравнила точно със зумирането, което увеличава в дълбочина звуковото му писмо. Това е музика, която е много настойчива, задължава те да я слушаш, без да се разсейваш, да я чакаш във всяка следваща минута. Тя е някак тиха, наглед семпла, по-неопитният човек може да я вземе за непретенциозна и дори монотонна. Но ще се излъже. Арнаудов сякаш кодира писмото си, звуците се поемат от теб, уж лесно, а не те оставят с дни. В този смисъл в партитурата му има много за четене. Аз ще извадя пред скоби най-страхотните 6 минути, в които баритонът Росен Кръстев пее, ‛ограден“ от 2 флейти и арфа по Псалом 90 ‛Живи во помощи Вишнего“. Музикалното слово сякаш се свива, за да хване посланието и да го ‛изстреля“ с аскетизъм, който стига до дъното на душата. Не по-малко ‛провиждаща“ за мен бе и Втората част ‛Помилуй ме Боже“ и веднага трябва да спомена и сопрана Росица Панайотова. Панайотова бе изумително ангелогласна в своята партия, която ще укрепне още повече – най-сложни са ‛простите неща“ и в този смисъл задачата й бе извънредно тежка. Но въздействието бе налице. Хорът (диригент Мирослав Попсавов) търси още своя чист, прав, целенасочен звук, както и по-ясната артикулация на текста. Но също ‛бе там“. Което не може да не стане, когато пред теб стои майстор като Георги Димитров. Той създаде творбата, виждаше се колко е погълнат от посланието й, колко е трепетно внимателен в ‛реденето й“. За да се получи атмосфера на опрощение, на просветление, на мистика, в каквато човек рядко може да се озове днес. Действително събитие!

Световната премиера на ‛Страстите....“ малко засенчи Баховата част на концерта, от която специално искам да подчертая фа-минорния концерт за пиано в изпълнение на Божидар Ноев, както хоралните прелюдии и един Бахов Пасторал, които изпълни след концерта. В седмицата Ноев имаше две великолепни концертни изяви - толкова стилово определени, че не можеш да допуснеш една и съща личност в изпълнението им. В четвъртък – в зала ‛България“ в София заедно с диригента Пламен Джуров и Филхармонията той свири Първия клавирен концерт на Брамс – мащабно, дълбоко, без да се отказва от типичния ноевски финес в звукоизвличането, от естетиката, която толкова рядко ‛изплува“ от роялите в тези дни. От тишините. На този концерт последва още едно събитие – тънкият и изключително интересен композиторски прочит на диригента Пламен Джуров на ‛Фантастичната симфония“ от Берлиоз. От голямо значение за нотния текст е да се дирижира от човек, който пише музика професионално. Това се отразява на прочита, той е по-различен от чисто диригентския. Тук Джуров бе изчистил всички ‛ефектни баналности“. И творбата блесна с различна театралност, при която гротеската и фарсът, зловещото изкривяване на прекрасните образи се очертаваше ‛в сянка“ и при ‛най-чистото“ им провеждане. Много знакови епизоди в творбата изненадаха с някои мънички намествания – в щрих, в характер на звука, в акцент, с една дума в детайл, във важен детайл. Прочитът на Джуров бе богат и въодушевяващо неочакван дори и за познаващия детайлно композицията. Човек се обнадеждава, когато от концертния подиум го срещат ум, смисъл, всеотдайност и идеи. В това отношение Страстната седмица бе благодатна.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”