Косъмче от четка (изкуство), брой 18 (2501), 16 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Първата БАЗА
Български  |  English

Първата БАЗА

Появи се още една награда, която стимулира младото българско изкуство. С нея България се присъединява към международна мрежа „Награди за млади художници“ заедно с още 10 европейски страни, в които влизат Чехия, Словакия, Хърватия, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Словения и Косово. Тази нова общност е всъщност гарант за престижа и значението на самата награда. Проводник и организатор тук е Институтът за съвременно изкуство – София.

Наградата е основана в Чехия през 1990 от директора на Фондацията за гражданско общество Уенди Люерс. Малко преди нас, в края на миналата година тя беше обявена за първи път и в Албания. БАЗА ще изпраща всяка година по един млад български художник на шестседмичен престой в International Studio and Curatorial Program, Ню Йорк. Освен това ще му осигурява и самостоятелна изява в галерията на Института за съвременно изкуство в София, която вероятно ще се открие скоро. Инициативата безспорно е положителна, а и напоследък летоброенето в родното ни изкуство се движи най-вече от награда до награда и от конкурс до конкурс. Това, че се роят така прогресивно, е все пак добър знак. Жалко е само, че нито един от тези конкурси не успява да предизвика шумен скандал или лавина от недоволство, които да изведат интереса сред поне малко по-широк кръг от този на професионално заинтересуваните.

БАЗА е адресирана към артисти до 35 години и това е най-важното ограничение. Оттам нататък значение има само те да бъдат достатъчно адекватни, за да ги забележи и номинира журито в лицето на Яра Бубнова, Мария Василева, Кирил Прашков, Боряна Драгоева и Станислав Памукчиев. Така, от общо 32 кандидати, за изложбата на първата БАЗА те избраха Бора Петкова, Василена Ганковска, Викенти Комитски, Виолета Танова, Лазар Лютаков и Рада Букова. Половината от тях не живеят в България, но това вече не учудва никого. Напоследък всичките се появяват активно в различни проекти тук. Всеки от художниците е номиниран заради конкретна своя изява на базата на портфолио, но повечето са се постарали да покажат нови работи в самата изложба.

Повечето неща на Викенти Комитски участваха съвсем наскоро в програмата за дебюти на Студио Даухаус и Червената къща. Ракетният му стол, дървеното конче-люлка и замаскираните с флумастер карти на света, заедно с небрежно провокативния почерк на автора като цяло, бяха най-забележителният акцент там. Новото сега е „Рамка“ – три обикновени плочи от паважа, различни по форма, затворени в тежко орнаментирани златни рамки. Лаконичният жест е типичен за Комитски.

След самостоятелния проект ‛Изложбата е в процес. Заповядайте отново!“ в галерия-музей „Васка Емануилова“, Бора Петкова участва тук с две серии от обекти, в които ползва готови форми за изолация от стиропор и от хартия – „Временен статус“ и „Моите ловни трофеи“. Намесата на авторката ги опоетизира и внася определен наратив, така че чисто функционалното им предназначение присъства само като абстрактна форма.

Лазар Лютаков показва отново фотографската си серия „Заето“ (познаваме я вече от кураторския проект на Владия Михайлова „Between Welcome and Goodbye. Художествени местоположения“), но заедно с нея и две особено интересни работи, направени във Виетнам – видеото „Героите не свирят на китара“ и собствените му обувки като обект под заглавието „Виетнамска премяна“. Социалният абсурд и иронията са съчетани толкова хармонично, че работите му оставят след себе си лек и приятен вкус като след кратък, но съдържателен виц.

Живописният полиптих „Здравей, смърт“ на Виолета Танова, поне според мен, отстъпва пред двете й реплики на „Венера от Урбино“ и „Голата Маха“ с надуваеми кукли. Нейните работи като че ли се отделят най-забележимо от общия контекст в тази изложба.

Василена Ганковска също участва с живопис – отново познатата серия „Един следобед в Бурггартен“, чиято естетика държи по-убедителен диалог с поставените редом видеа, обекти и инсталации.

Рада Букова е носителят на първата награда БАЗА. Трудно е да се каже дали, сравнена с останалите, тя наистина е най-добрата. Нямам личен фаворит в тази селекция. Всеки от авторите е ценен с нещо твърде индивидуално и може би заради това изложбата не изпуска интереса през цялото време. Със сигурност силно ме впечатлиха „Ramettes, Бяла хартия“, снимката с немско другарче на плажа някъде в края на 70-те и „Непосилната лекота на битието“, „изиграна“ с няколко балона, яке и примка за бесило. Рада Букова е открила точната доза текст и концепция, която залага във всяка от работите си, за да въздейства пълноценно.

Извън контекста на конкурса, изложбата може да бъде съпоставка на автори от едно поколение с еднакъв произход, които се развиват в различен контекст. Въпреки допирателната на съвременните език и медии, която ги събира и в тази експозиция, все пак те са различни. Сравнението тук е в полза на поредната равносметка за абстрактните граници на идентичността.
още от автора


Изложба на номинираните художници за наградата за съвременно изкуство БАЗА: Бора Петкова, Василена Ганковска, Викенти Комитски, Виолета Танова, Лазар Лютаков, Рада Букова, СГХГ, 7 май – 6 юни 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”