Български  |  English

Май ’68-ма не се състоя!

Исторически явления като Революцията от 1789, Парижката комуна или Революцията от 1917 винаги съдържат някаква събитийност, несводима до социалните детерминизми и каузалните серии. На историците никак не им се нрави този аспект и винаги ретроспективно възстановяват причинността. Но самото събитие убягва на всяка една причинност и е в разрез с нея: то е бифуркация, отклонение от законите, нестабилно състояние, което отваря ново поле на възможното. Пригожин говореше за наличието на подобни състояния дори във физиката, когато малките разлики, вместо да изчезнат, се разпространяват; и напълно независими едно от друго явления влизат в резонанс или се съединяват. В този смисъл, едно събитие може да бъде оспорвано, обуздавано, възстановявано, предадено, но винаги ще съдържа в себе си нещо непреходно. Само ренегатите казват за някое събитие, че е демоде. Колкото и старо да е, едно събитие никога не се оставя да бъде забравено: то е отвореност към възможното. То едновременно преминава през вътрешността на всеки индивид и пресича обществото в дълбочина.

Наистина, историческите явления, които споменахме, биват придружавани от детерминизми и причинности, въпреки че самите те имат различна природа. Май ’68-ма е по-скоро от порядъка на чистите събития, свободни от каквато и да е нормална или нормативна причинност. Неговата история е „последователност от нестабилности и дълбинни флуктуации‛. Имаше много вълнения, жестикулации, речи, глупости и илюзии през ’68-ма, но не това е важното. Важното е, че това бе ясновидски феномен, сякаш едно общество внезапно започна да вижда всичко онова, което беше нетърпимо, и в същото време да съзира възможността за друго нещо. Това бе колективно явление в стил „Искам възможното, иначе се задушавам...‛ Възможното не е предварително дадено, а се създава от събитието. Това е въпрос на живот. Събитието създава ново съществуване, произвежда нова субективност (нови отношения към тялото, времето, сексуалността, средата, културата, труда...).

Когато настъпи социална промяна, не е достатъчно само да бъдат извлечени нейните причини и следствия, като се следват икономически или политически линии на причинност. Нужно е обществото да може да образува колективни уредби, съответстващи на новата субективност, така че да желае промяната. В това се състои „преобръщането‛. Американският New Deal и японският следвоенен подем бяха съвсем различни примери за субективно преобръщане, пълни с всякакви двусмислици и дори с реакционни структури, но пък и отчасти с инициатива и креативност, които създадоха нова социална ситуация, способна да отговори на изискванията на събитието. Напротив, след ’68-ма властите във Франция не се отказаха да вярват, че „всичко ще утихне‛. Всъщност така и стана, но това утихване имаше катастрофични последици. Май ’68-ма не беше следствие от някаква криза, нито пък реакция срещу някаква криза. По-скоро обратното. Днешната криза във Франция и нейните безизходици произтичат пряко от неспособността на френското общество да усвои Май ’68-ма. Това общество демонстрира пълното си безсилие да извърши на колективно ниво субективното преобръщане, което изискваше Май ’68-ма: как тогава то би могло да направи икономическо преобръщане от „ляв‛ характер днес? Френското общество не можа да предложи нищо на хората: нито в областта на образованието, нито в областта на труда. Всичко ново беше маргинализирано или окарикатурено. Днес можем да видим как хората от Лонгви се вкопчват в тяхната стомана, млекопроизводителите в техните крави и т.н.; и какво друго биха могли да направят, след като всяка уредба на ново съществуване, на нова колективна субективност беше предварително смачквана от реакцията срещу ’68-ма - както от дясно, така и до голяма степен от ляво. Дори и от свободните радиа. Всеки път възможното беше наново затваряно.

Децата на Май ’68-ма – можем да ги открием почти навсякъде. Самите те не знаят, че са такива, но всяка страна ги произвежда по свой собствен начин. Положението им не е цветущо – това не са младите кадри. Те са странно безразлични и въпреки всичко са много в час. Те са престанали да бъдат взискателни или самовлюбени, но много добре знаят, че днес нищо не отговаря на тяхната субективност и енергиен капацитет. Те дори са наясно, че всичките днешни реформи действат по-скоро срещу тях. Решили са да водят свой собствен живот, доколкото могат. Те поддържат една отвореност, едно възможно. Копола създаде техния поетичен портрет с Ръсти Джеймс; актьорът Мики Рурк пояснява: „Това е персонаж, който няма какво повече да каже, почти на ръба на силите си. Той не е някакъв рокер от типа Hell’s Angels. Има сиви клетки, нещо повече, има здрав разум. Притежава някаква смес от улична и университетска култура, която го подлудява. Не вижда нищо пред себе си. Знае, че за него няма работа, тъй като е по-хитър от всеки, който би го наел...‛ (Libération, 15 февруари, 1984)

Това важи за всички. Днес единствените субективни преобръщания на колективно ниво са тези на дивия капитализъм по американски или на мюсюлманския фундаментализъм, като този в Иран и афро-американските религии в Бразилия: това са противостоящите си една на друга фигури на един нов интегризъм (към който трябва да прибавим и европейския неопапизъм). Европа няма какво да предложи, а Франция изглежда няма друга амбиция, освен тази да оглави една американизирана и свръхвъоръжена Европа и да ръководи отгоре нужното икономическо преобръщане. Само че полето на възможното лежи другаде: по оста Изток-Запад това е пацифизмът, който си поставя за цел разлагането на конфликтите и свърхвъоръжаването, както и на съучастието между СССР и САЩ в разделянето на света. По оста Север-Юг това е един нов интернационализъм, който се крепи не само върху съюза с Третия свят, а и върху феномените на превръщане в Трети свят на самите богати страни (например като развитието на метрополиите, западането на централните градски части и възходът на един европейски Трети свят, такива, каквито ги анализира Пол Вирилио). Няма друго решение освен креативното. Тъкмо такива креативни преобръщания биха допринесли за разрешаването на днешната криза и биха подели отново един общ Май ’68-ма, една бифуркация, една дълбинна флуктуация.



Публикувано за първи път в Les nouvelles, 3-9 май, 1984

Превод от френски: Момчил Христов
още от автора


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”