Мрачната история на американската преса
Приходите от вестникарския бизнес стават все по-малко и според някои специалисти в рамките на 20 – 25 години вестниците в САЩ ще изчезнат. В същото време някои собственици на вестници искат реално да се отърват от читателите.
Извънреден брой, извънреден брой, в него можете да прочете всичко! Този зов обаче е вече в миналото, а вестникарският поток е оставен сам на себе си, тъй като читателите масово се насочват към интернет. Така че: „Надежда всяка забравете, всички вие, които се занимавате с преса“.
От доста години в повечето развити страни вестникарският бизнес става все по-губещ, но предимно в САЩ се намират най-вдъхновените проповедници на вестникарския апокалипсис, където дори определиха кога ще бъде отпечатан последният вестник (по данни на American Journalism Review това ще се случи през октомври 2044.)
Последната статистическа информация, публикувана в Audit Bureau of Circulations през април 2008, обаче показва, че най-вероятно краят ще настъпи по-рано от 2044. Според изследване на ABC, обхващащо 534 от най-големите ежедневници, е установен 3.6% спад в продажбите в рамките на 6 месеца. Периодът на изследване приключва на 31 март и е сравнен със същия период миналата година. В предишното шестмесечие застоят е бил 2.6 %. А една година по-рано - 2.1%. Най-силно засегнати са вестниците в най-големите градове. Прави впечатление и че най-рязко падат неделните тиражи. За последните шест месеца „Ню Йорк Таймс“, който се разпространява в цялата страна, изгуби 9.3% от верните си неделни читатели. Ето защо статистическите данни карат масово шефовете в печатните медии да се задавят със здравословните си зърнени закуски.
Сензационното обаче е, че всъщност падащият тираж не е толкова лоша новина за индустрията и в много случаи данните от проучванията са точно онова, към което мениджърите се стремят.
Причината? Според Рик Едмъндс, анализатор на бизнес издания в Института за медийни науки ‛Пойнтър“ във Флорида, фактът, че много бивши читатели на вестници предпочитат да научават новините по интернет, е само едната страна на медала.
"Съотношението между ръста на потребление на интернет и онова, което Гари Прут, изпълнителен директор на регионалната вестникарска компания McClatchy, описва като ‛управляем спад на тиражите“, е 50 на 50. По думите му разпространението на вестници в отдалечените квартали излиза скъпо, а и рекламодателите не се интересуват много от живеещите в тези райони.
И за да стане по-ясна тезата на Прут, шефовете на вестници разбират прекрасно, че не всички читатели са равни, поне не и в очите на рекламодателите.
"Потоци от вестници има много, но предвид намаляващите цени на отпечатването и на фона на нарастващите разходи за транспорт, всеки, който има поглед върху бизнеса, ще потвърди, че има копия, които не трябва да бъдат отпечатвани“, твърди медиен анализатор в разговор с представител на търговска къща за управление на капитала. "Привилегировани са онези читатели, които имат достъп до вестникарски павилион или получават пресата в дома си. Днес обаче компаниите мислят как да ‛окастрят“ излишното разпространение. Преди време много медийни организации не бяха склонни да посегнат на оборота, защото смятаха, че това е като да налеят масло в огъня. Всички те бяха обвинени, че са ‛динозаври“ и че като щрауси заравят главите си в пясъка. От една страна, преднамереното орязване на тиража предизвиква репликата – о, колко зле е бизнесът, но от друга страна тази мярка може да се окаже доста рационално бизнес-решение“.
„Ню Йорк Таймс“ например признава, че неделният спад в тиража му е преднамерен, тъй като не покрива така наречените специални оферти, една от които е подаряване на хартия на абониралите се за изданията през седмицата. Не е случаен фактът, че през последните няколко месеца администраторите, работещи във вестникарската индустрия, обясняват най-подробно, че, за да се пестят пари, трябва да се жертват някои читатели.
Да си припомним случая с Рупърт Мърдок - нямаше по-малко предубеден човек от него. Когато наддаваше за „Уолстрийт Джърнъл“, вторият по тираж вестник, той обясняваше, че очаква намаление на абонаментните такси за електронното издание на вестника (неговите абонати също са включени в статистическото проучване на ABC) и че вярва, че ще успее да покрие изгубените печалби, когато започнат да валят рекламодатели, стремящи се да достигнат до по-голяма аудитория. Когато обаче Мърдок най-накрая сложи ръка върху вестника, стана ясно, че по-голям брой читатели не означава по-големи печалби, заради което медийният магнат обяви, че няма да промени абонаментните такси на интернет изданието.
От друга страна обаче не всички анализатори и наблюдатели във вестникарската индустрия са убедени, че изоставянето на читателите, които носят по-малко печалби, ще е с положителен ефект в дългосрочен план, тъй като това би означавало повече хора да бъдат отучени от навика си да четат вестници. Но в момента реалностите не са никак розови – „Ню Йорк Таймс“ е на прага за първи път да съкрати репортери; дъщерният му „Бостън Глоуб“ пък, като типичен малък вестник, намалява репортерите си в чужбина. Освен това през последните две години и „Ню Йорк Таймс“, и „Уолстрийт Джърнъл“ отрязаха от хартията си, за да намалят печатните разходи.
"В дългосрочен план орязването на толкова много печатни издания, на толкова много репортери и на толкова много вестникарска площ може и да не повлияе положително на бизнеса“, допуска Рик Едмъндс от института „Пойнтър“. Освен това посланията, свързани с това, че вестникарската индустрия е ‛гореща и негореща“, влияят и върху потенциалните големи медийни купувачи, които са изправени пред постоянната дилема дали да прехвърлят рекламните си бюджети от старите към новите медии, допълва Едмъндс.
Оптимистите в медийния бранш пък твърдят, че бившите читатели на вестници не се откъсват прекалено много от любимите си издания. В много случаи те безплатно зареждат и четат вестника в интернет. От една страна, това е болезнена констатация, тъй като оборотът намалява, но от друга – се появяват и нови възможности. Според анализатор в компания за управление на капитала ‛в по-голямата си част рекламните нива в интернет са високи и вестникарските електронни издания са едни от най-посещаваните страници – факт, който дава основание за благоприятни прогнози за икономически обрат“. Експертът смята, че случващото се на медийния пазар – цикличността, не е по-различна от тази, засягаща недвижимите имоти и пазара на труда.
Разбира се, първо трябва да се овладее икономическият спад и това, само по себе си, вече е проблем за някои представители на вестникарската индустрия. Сам Зел, крупен магнат, занимаващ се с недвижими имоти, и от година собственик на Трибюн Груп, компания, издаваща „Чикаго Трибюн“ и „Лос Анджелис Таймс“, е изправен пред фалит заради многобройни дългове. Освен това тиражът и приходите от реклама падат по-бързо от предвиденото и в най-мрачните предварителни прогнози. Зел е предупреден, че може да бъде принуден да продаде някои от по-малките дъщерни издания, както и да съкрати част от персонала. Но не само Зел има проблеми. Само за последните седмици кредитните агенции намалиха оценката си за няколко вестникарски компании и предупредиха, че кредитният рейтинг вероятно ще продължава да пада.
Но ще трябва да мине време, за да се разбере кой е прав – онези, които предвещават апокалипсис в пресата, или директорите на вестници, проповядващи ‛управляем спад“. Пол Гиночио, анализатор в Дойче Банк, заявява, че ще трябва да се изчака някоя и друга година, преди данните в проучването на ABC да покажат ‛истинското“ ниво на читателски отлив. В същото време обаче Гиночио съветва бъдещите инвеститори да се отнасят с повишено внимание към вестникарския сектор. ‛Мислим, че в самия сектор очакванията бяха за по-добри тенденции и в този смисъл гледаме на реалния резултат с известна степен на тревога“, допълва Гиночио.
Индипендънт, 30 април 2008
Превод от английски Михаела Паунова
Извънреден брой, извънреден брой, в него можете да прочете всичко! Този зов обаче е вече в миналото, а вестникарският поток е оставен сам на себе си, тъй като читателите масово се насочват към интернет. Така че: „Надежда всяка забравете, всички вие, които се занимавате с преса“.
От доста години в повечето развити страни вестникарският бизнес става все по-губещ, но предимно в САЩ се намират най-вдъхновените проповедници на вестникарския апокалипсис, където дори определиха кога ще бъде отпечатан последният вестник (по данни на American Journalism Review това ще се случи през октомври 2044.)
Последната статистическа информация, публикувана в Audit Bureau of Circulations през април 2008, обаче показва, че най-вероятно краят ще настъпи по-рано от 2044. Според изследване на ABC, обхващащо 534 от най-големите ежедневници, е установен 3.6% спад в продажбите в рамките на 6 месеца. Периодът на изследване приключва на 31 март и е сравнен със същия период миналата година. В предишното шестмесечие застоят е бил 2.6 %. А една година по-рано - 2.1%. Най-силно засегнати са вестниците в най-големите градове. Прави впечатление и че най-рязко падат неделните тиражи. За последните шест месеца „Ню Йорк Таймс“, който се разпространява в цялата страна, изгуби 9.3% от верните си неделни читатели. Ето защо статистическите данни карат масово шефовете в печатните медии да се задавят със здравословните си зърнени закуски.
Сензационното обаче е, че всъщност падащият тираж не е толкова лоша новина за индустрията и в много случаи данните от проучванията са точно онова, към което мениджърите се стремят.
Причината? Според Рик Едмъндс, анализатор на бизнес издания в Института за медийни науки ‛Пойнтър“ във Флорида, фактът, че много бивши читатели на вестници предпочитат да научават новините по интернет, е само едната страна на медала.
"Съотношението между ръста на потребление на интернет и онова, което Гари Прут, изпълнителен директор на регионалната вестникарска компания McClatchy, описва като ‛управляем спад на тиражите“, е 50 на 50. По думите му разпространението на вестници в отдалечените квартали излиза скъпо, а и рекламодателите не се интересуват много от живеещите в тези райони.
И за да стане по-ясна тезата на Прут, шефовете на вестници разбират прекрасно, че не всички читатели са равни, поне не и в очите на рекламодателите.
"Потоци от вестници има много, но предвид намаляващите цени на отпечатването и на фона на нарастващите разходи за транспорт, всеки, който има поглед върху бизнеса, ще потвърди, че има копия, които не трябва да бъдат отпечатвани“, твърди медиен анализатор в разговор с представител на търговска къща за управление на капитала. "Привилегировани са онези читатели, които имат достъп до вестникарски павилион или получават пресата в дома си. Днес обаче компаниите мислят как да ‛окастрят“ излишното разпространение. Преди време много медийни организации не бяха склонни да посегнат на оборота, защото смятаха, че това е като да налеят масло в огъня. Всички те бяха обвинени, че са ‛динозаври“ и че като щрауси заравят главите си в пясъка. От една страна, преднамереното орязване на тиража предизвиква репликата – о, колко зле е бизнесът, но от друга страна тази мярка може да се окаже доста рационално бизнес-решение“.
„Ню Йорк Таймс“ например признава, че неделният спад в тиража му е преднамерен, тъй като не покрива така наречените специални оферти, една от които е подаряване на хартия на абониралите се за изданията през седмицата. Не е случаен фактът, че през последните няколко месеца администраторите, работещи във вестникарската индустрия, обясняват най-подробно, че, за да се пестят пари, трябва да се жертват някои читатели.
Да си припомним случая с Рупърт Мърдок - нямаше по-малко предубеден човек от него. Когато наддаваше за „Уолстрийт Джърнъл“, вторият по тираж вестник, той обясняваше, че очаква намаление на абонаментните такси за електронното издание на вестника (неговите абонати също са включени в статистическото проучване на ABC) и че вярва, че ще успее да покрие изгубените печалби, когато започнат да валят рекламодатели, стремящи се да достигнат до по-голяма аудитория. Когато обаче Мърдок най-накрая сложи ръка върху вестника, стана ясно, че по-голям брой читатели не означава по-големи печалби, заради което медийният магнат обяви, че няма да промени абонаментните такси на интернет изданието.
От друга страна обаче не всички анализатори и наблюдатели във вестникарската индустрия са убедени, че изоставянето на читателите, които носят по-малко печалби, ще е с положителен ефект в дългосрочен план, тъй като това би означавало повече хора да бъдат отучени от навика си да четат вестници. Но в момента реалностите не са никак розови – „Ню Йорк Таймс“ е на прага за първи път да съкрати репортери; дъщерният му „Бостън Глоуб“ пък, като типичен малък вестник, намалява репортерите си в чужбина. Освен това през последните две години и „Ню Йорк Таймс“, и „Уолстрийт Джърнъл“ отрязаха от хартията си, за да намалят печатните разходи.
"В дългосрочен план орязването на толкова много печатни издания, на толкова много репортери и на толкова много вестникарска площ може и да не повлияе положително на бизнеса“, допуска Рик Едмъндс от института „Пойнтър“. Освен това посланията, свързани с това, че вестникарската индустрия е ‛гореща и негореща“, влияят и върху потенциалните големи медийни купувачи, които са изправени пред постоянната дилема дали да прехвърлят рекламните си бюджети от старите към новите медии, допълва Едмъндс.
Оптимистите в медийния бранш пък твърдят, че бившите читатели на вестници не се откъсват прекалено много от любимите си издания. В много случаи те безплатно зареждат и четат вестника в интернет. От една страна, това е болезнена констатация, тъй като оборотът намалява, но от друга – се появяват и нови възможности. Според анализатор в компания за управление на капитала ‛в по-голямата си част рекламните нива в интернет са високи и вестникарските електронни издания са едни от най-посещаваните страници – факт, който дава основание за благоприятни прогнози за икономически обрат“. Експертът смята, че случващото се на медийния пазар – цикличността, не е по-различна от тази, засягаща недвижимите имоти и пазара на труда.
Разбира се, първо трябва да се овладее икономическият спад и това, само по себе си, вече е проблем за някои представители на вестникарската индустрия. Сам Зел, крупен магнат, занимаващ се с недвижими имоти, и от година собственик на Трибюн Груп, компания, издаваща „Чикаго Трибюн“ и „Лос Анджелис Таймс“, е изправен пред фалит заради многобройни дългове. Освен това тиражът и приходите от реклама падат по-бързо от предвиденото и в най-мрачните предварителни прогнози. Зел е предупреден, че може да бъде принуден да продаде някои от по-малките дъщерни издания, както и да съкрати част от персонала. Но не само Зел има проблеми. Само за последните седмици кредитните агенции намалиха оценката си за няколко вестникарски компании и предупредиха, че кредитният рейтинг вероятно ще продължава да пада.
Но ще трябва да мине време, за да се разбере кой е прав – онези, които предвещават апокалипсис в пресата, или директорите на вестници, проповядващи ‛управляем спад“. Пол Гиночио, анализатор в Дойче Банк, заявява, че ще трябва да се изчака някоя и друга година, преди данните в проучването на ABC да покажат ‛истинското“ ниво на читателски отлив. В същото време обаче Гиночио съветва бъдещите инвеститори да се отнасят с повишено внимание към вестникарския сектор. ‛Мислим, че в самия сектор очакванията бяха за по-добри тенденции и в този смисъл гледаме на реалния резултат с известна степен на тревога“, допълва Гиночио.
Индипендънт, 30 април 2008
Превод от английски Михаела Паунова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
