Бедност и намерения. У нас и в Германия
В последно време у българските граждани се наблюдава намаляване на желанието за трудова миграция, похвали се наскоро министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Това стана по време на национална кръгла маса за новата държавна политика към българите по света. Представена бе статистика, според която в сравнение с 2001 през 2006 желаещите българи да се трудят в чужбина са 50% по-малко, а през 2007 – 80% по-малко. Данните са изложени не без чувство на гордост.
Песимистът би предположил, че който е работлив и можещ, вече е в чужбина, а който не е – си стои тук. Оптимистът пък би отчел, че родолюбците си стоят в родината. И броят им расте.
Намалелият брой желаещи да работят зад граница може да се дължи и на недотам патриотични чувства, а по-скоро на прагматизъм.
Например, германският колега на Масларова Олаф Шолц е налегнат от сериозни грижи, тъй като по последни данни всеки осми германец е беден – сиреч получава под 781 евро на месец. Отчетено е и че 13% от населението живеят единствено на социални помощи, а над 10 милиона не могат да си позволят странични разходи като лятна почивка и билети за цирк.
Във Франция пък, според Observatoire des inegalitees, бедните съставляват между 6.3 и 12.1%.
Междувременно в германския печат започнаха да се появяват и публикации, в които водещи политици предлагат решения на проблема с бедността - по-добро образование и успешно преминаване през основните му степени. Християндемократите се борят и за целодневни детски градини, които да дадат възможност на самотните родители да работят.
Звучи познато, нали? Дали обаче и в Германия изчисляват броя на желаещите да имигрират в чужбина с цел работа? Дали се занимават със събиране на данни за желания и намерения?
Според статистика, публикувана в „Шпигел“, германските имигранти са се увеличи с 6% между 2006 и 2007. Над 20 000 от тях са заминали за Швейцария, 14 000 – за САЩ, а по около 10 000 – за Австрия и Полша. Тук данните обаче отразяват реални заминавания, а не просто желания.
Ние обаче си стоим при желанията и с въпроса кому в тази страна, в която получаващите 781 евро са смятани за богати, е нужна хипотетична (и ободряваща) информация за евентуална имиграция?
К
Това стана по време на национална кръгла маса за новата държавна политика към българите по света. Представена бе статистика, според която в сравнение с 2001 през 2006 желаещите българи да се трудят в чужбина са 50% по-малко, а през 2007 – 80% по-малко. Данните са изложени не без чувство на гордост.
Песимистът би предположил, че който е работлив и можещ, вече е в чужбина, а който не е – си стои тук. Оптимистът пък би отчел, че родолюбците си стоят в родината. И броят им расте.
Намалелият брой желаещи да работят зад граница може да се дължи и на недотам патриотични чувства, а по-скоро на прагматизъм.
Например, германският колега на Масларова Олаф Шолц е налегнат от сериозни грижи, тъй като по последни данни всеки осми германец е беден – сиреч получава под 781 евро на месец. Отчетено е и че 13% от населението живеят единствено на социални помощи, а над 10 милиона не могат да си позволят странични разходи като лятна почивка и билети за цирк.
Във Франция пък, според Observatoire des inegalitees, бедните съставляват между 6.3 и 12.1%.
Междувременно в германския печат започнаха да се появяват и публикации, в които водещи политици предлагат решения на проблема с бедността - по-добро образование и успешно преминаване през основните му степени. Християндемократите се борят и за целодневни детски градини, които да дадат възможност на самотните родители да работят.
Звучи познато, нали? Дали обаче и в Германия изчисляват броя на желаещите да имигрират в чужбина с цел работа? Дали се занимават със събиране на данни за желания и намерения?
Според статистика, публикувана в „Шпигел“, германските имигранти са се увеличи с 6% между 2006 и 2007. Над 20 000 от тях са заминали за Швейцария, 14 000 – за САЩ, а по около 10 000 – за Австрия и Полша. Тук данните обаче отразяват реални заминавания, а не просто желания.
Ние обаче си стоим при желанията и с въпроса кому в тази страна, в която получаващите 781 евро са смятани за богати, е нужна хипотетична (и ободряваща) информация за евентуална имиграция?
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
