И по този повод Култура се обърна към неколцина колеги със следното писмо:

Ден преди преврата на 9 юни 1923 г. Димо Казасов, журналист, социалдемократ и заговорник, сяда да пише статия за вестника си.

Пише я явно мъчително, защото в главата му се раждат мрачни мисли за журналистиката, които той и споделя с читателите през 1925 г. в книгата си „В тъмнините на заговора. Из дневника на един журналист.‛

Тези негови мисли, които ви изпращаме, имат ли някакво отношение към днешната журналистика? Как да гледаме на тях? Възможно ли е журналистиката въобще да съществува в идеално състояние – чиста, изящна, неподкупна – и да служи на обществото?

Каним ви да споделите свои мисли – ако въобще текстът и Празникът на българската журналистика ви навеждат на това.

Намерението ни е да публикуваме блок с текстове по темата на 23 май т.г.

Някои колеги се отказаха, други обещаха текстове за следващи броеве. Днес публикуваме размислите на Велислава Дърева и Веселин Стойнев, както и терзанията на самия Димо Казасов.

Междувременно, текстът на Димо Казасов бе използван в друг седмичник („Седем‛) от наша колежка по същото време и по същия повод. Дали това е съвпадение на редакторски хрумвания, или е често срещаната в журналистиката кражба на идеи, не искаме да гадаем. Предпочитаме първото предположение.


Култура