Фестивалът Sofia Underground отново разлюля Шипка 6 и вдигна призраците на т.нар. български авангард, които иначе кротуват от 10 години по своите гробници. Изкуството на действието, акцията, пърформанса пак намериха за един ден и една нощ своята сцена, а с нея и огромна млада и ентусиазирана публика. Дали това е истински ъндърграунд може да се спори, но със сигурност купонът отново течеше с пълна сила, независимо от организационната неразбория. За тези, които помнят, от край време на този фестивал нещата се случват повече спонтанно, отколкото по програма, и това е запазеният знак на самото събитие и на неговия куратор Руен Руенов, който със сетни сили връща отново и отново към живот един от динозаврите на съвременното българско изкуство. За втора поредна година във фестивала съучаства като куратор и Йово Панчев.

Каква е равносметката?

Sofia Underground сега за мнозина може да е déjà vu или машина на времето, която ги пренася обратно в подземията на НДК. Има обаче нещо важно, което се е случило от тогава досега, и то е, че изкуството на действието, живецът на този фестивал се преподава като официален предмет, че върху него все пак се работи. Не и в Художествената академия, поне засега. Но така или иначе, то се практикува под една или друга форма. А това, заедно с отворения поглед навън и възможността за обучение там, е предпоставка да се появи и ново поколение акционисти, и всички тези луди ентусиасти, които напълниха коридорите и етажите на Шипка 6. Те очевидно имат нужда от своето денонощие за изява. Сега фестивалът се случва не просто като самоцелно противопоставяне на някакви остарели и досадни норми в изкуството, а като че ли много по-осъзнато като един отделен негов клон. Това ново поколение е, слава богу, лишено от обременителната настройка, че трябва непременно да се бори срещу предходните традиции. То знае, че съществува успоредно с тях и съзнава своята самостоятелна сила. Това е разликата между преди и сега в Sofia Underground. Иначе, реално погледнато, ние все още прохождаме в тази област, все още нямаме стабилна основа, все още не знаем добре дори Флуксус. Не може да се отрече и това, че гостуващите артисти показаха много по-високо ниво с много по-сигурна база. Те си личат и по концепцията, и по реализацията. А публиката, колкото и да е шарена, отсява това, което наистина я печели. Затова пърформансът „Първи летен хор“ на Иво Димчев и театър „Алма Алтер“ остана като знак на феста през 2007. Той беше най-запомнящият се крясък в цялата програма тогава.

Сега чехът Ян Мачачек постигна същото с пърформанса си „Съм апарат“, в който гради съвършената хармония между тяло, видео и сценография.

Не по-малък е успехът и на холандските артисти Ги Сонен и Тео Янсен, които демонстрираха като пърформанс почти непознатата тук буто техника. Малко преди това румънецът Йон Димитреску зарадва всички с възможността да пишат графити върху тялото му. Цялата акция беше организирана така, че зрителят преминава през няколко роли - веднъж като участник и субект, после като обект, чиито реакции се наблюдават от останалите без негово знание, и после отново като зрител.

Международното участие наистина беше много по-силно сега. Като цяло между артистите, освен имената от миналата година, има и много нови и също толкова непознати за публиката.

В концепцията, посветена на самотата или по-точно на невъзможността за самота в информационното общество, се включиха, разбира се, и най-верните на каузата, какъвто е Орлин Дворянов - сам и със своите студенти. Петър Цанев също представи кратък пърформанс. Театралът Янко Велков – Янец се труди почти цял ден над собственото си надгробие, за да го монтира редом до паметника на Майстора на входа на сградата, без докрай да стане ясно защо го прави всъщност. Бора Петкова също се изяви този път като пърформър, изграждайки свое лично убежище от скулптурни постаменти.

Сравнен с миналата година, сега фестивалът беше доста по-многоброен и като публика, и като участници, доста по-концентриран като тема, която обединява всички. Разбира се, при цялата спонтанност и неконтролируем празничен изблик, да се проследи цялата програма е голямо изпитание, затова някои неща останаха невидяни, други неразбрани... В този случай надеждата на всички ни е в документацията.

По-силната част от програмата беше представена вечерта и така фестивалът, без да иска, стана най-интересното и живо събитие в Нощта на музеите и галериите, въпреки че не присъстваше официално в нейната програма. По традиция всичко продължи до късно през нощта, когато музиката на Борис & Габриела Сергинови, Кирил Сергинов, DJ Дамянович и DJ Хаганацу оглуши с интелектуален писък и етно ритъм тълпата от почитатели и бясно танцуващия Тома Марков... Така Sofia Underground за пореден път остана верен на духа на подземните си страсти с идеята да докаже, че в София все пак има и такова изкуство, има и такава сцена, има и такива хора.