България е най-големият нарушител сред източноевропейските страни. От 9 станции, излъчващи на български език, седем са заглушавани. България също е единствената страна в Източна Европа, която заглушава Ватикана. (из Доклад на Бюрото за разследвания на Американската информационна агенция (USIA) относно заглушаването на Западни радиопредавания към Съветския съюз и Източна Европа, James P. McGregor, април 1983 г.)


Преди време бях нарекъл сайтът predavatel.com синкретична виртуална медия, тъй като в него са застъпени множество функции - да бъде виртуална памет за изчезналите радиостанции от ефира, актуален справочник за последните тенденции, малка радиоенциклопедия, форум на любители. Затова не е изненадващо, че амбициозният ‛Специален проект: Заглушаване на вражеските станции по време на Студената война“ е създаден и дописван в лапидарното пространство на Предавателя.

В момента рубриката предлага кратка историческа справка за заглушаваните чуждестранни станции, любопитно изследване за броя на „слушателите на Западните радиостанции в България от 1962 до 1988 г.“, документи от архива на Държавна сигурност (Информация от полк. Т. Петров относно експлозията до сградата на Радио Свободна Европа в Мюнхен от 10 март 1981 г.; Информация от ген. П. Стоянов относно обстановката в българската секция на Радио Свободна Европа, Шесто управление на Държавна сигурност – МВР, 15 март 1984), както и изключително ценни архивни аудио записи (запис от предаване на Радио Свободна Европа от 1977 г. със силни смущения; запис на Шумов генератор, използван от 1951 до 1988 г.). Голяма част от историческите свидетелства се публикуват за първи път, а аудиофайловете са единствената възможност за по-любопитния медиен човек да усети автентичната звукова среда от времената, когато късите вълни са били „бойно поле“ между Запада и държавите от комунистическия блок.

„Специалният проект“ на Предавателя засега само маркира основните етапи, практики и обекти от времето на заглушаването. Но това е първото отчетливо усилие за изследване на радиокомуникацията през Студената война по един нетипичен за българското медиазнание маниер: чрез опита и съхранените свидетелства на български и чуждестранни DXисти, детайлите около техническата реализация на заглушаването, издирването на архивни документи, които представят позициите на двете засегнати страни. До известна степен новата рубрика в сайта адаптира опита от успешното проучване на Римантас Плейкис (бивш министър на комуникацията и информацията на Литва, автор на еднa от най-подробните книги за практиките на заглушаване от Куба до Северна Корея) и неговият виртуален проект www.radiojamming.info.

В по-общ контекст проектът на predavatel.com откроява и една малко изследвана част от субективната история на българина по времето на социализма. Става дума за антропологията на слушането на „вражеските радиостанции“, задочния (но единствено възможен) сблъсък на ценностни ориентири в съзнанието на тогавашния слушател, компенсаторното „приближаване“ до забранения Запад. И доближаване до епоха, в която радиопосланието притежава изключителна сила, за разлика от днес.