За участие в конкурса на срещата са били изпратени 646 пиеси от 33 европейски страни. Пазарът на пиеси, който е част от програмата на фестивала, е отворен – той не е само за драматурзи от немскоезичния свят. Пиесите се изпращат от самите автори, от театрите, от издателствата и т.н. Журито избира десет. От тях само първата петица участва на фестивала.

Основната амбиция на ‛Срещата“ е да открива и лансира драматурзи, затова и избраните пиеси се представят на сценични четения, поставени от режисьори и актьори с утвърдени имена в немския театър. Само един пример: пиесата на Естев Солер ‛Срещу прогреса“ беше поставена от Ларс-Оле Валбург – режисьор, който софийската публика познава от гастрола на неговата ‛Антигона“ от Мюнхенския Камершпиле. Валбург е режисьор на Базелския театър, един от водещите театри в немскоезичния свят. Някои от актьорите, които участваха в четенето във фоайето на театъра ‛Дом на Берлинските празници“ (бившия Фолкстеатър), също са познати на българската публика от гастрола на Димитър Гочев миналата година. Това са водещи актьори на Дойчес театър-Берлин – Маргит Бендокат, Волфрам Кох, Александър Куон, Сандра Хюлер и Михаел Швайгхьофер.

Сценичните четения са част от пазара. Към тях се провеждат две ‛Авторски маси“, където заедно с авторите се дискутират представените от тях пиеси, идеите, темите, които ги вълнуват и пр.

Тази година журито Деа Лоер, Ирис Лауерберг, Нуран Давид Калис, Виола Хасенберг и Коен Ташелет. Няма да ги представям подробно, а и Деа Лоер е добре познато драматургично име. Ирис Лауенберг е театровед и ръководителка на фестивала.

Както разказва самата Деа, когато е получила пиесите преди Коледа и ги е сложила в раницата си, подготвяйки се за дълго четене, раницата е тежала близо седем килограма. От тези ‛седем килограма“ задачата на журито е да изрови и открие петицата.

Какви са собствено пиесите и с какво се занимават, около какви критерии се е обединило журито, как се виждат политиките за подкрепа, откритие и развитие на драмата, е предмет на специален, отделен текст. Тук само ще отбележа накратко петте препоръчани от Деа Лоер ‛препятствия“, които трябва да преодолява един драматург.

Те са драматургична перифраза на ‛Петте препятствия“, филм на Ларс фон Триер и Йорген Лет. Срещу почти всяко ‛препятствие“ Лоер поставя една от избраните пиеси тази година. Ето ги:

- Първо препятствие. Напусни познатото. Рискувай! Означава също: не се задоволявай с удобното, с това, което те прави сигурен. За Деа Лоер от изчетените седем килограма пиеси ‛Булгер“, пиесата на Клаас Тиндеман, е със сигурност най-черната, но също и най-безкомпромисната като форма в избраната посока.

- Второ препятствие. Иди в Бомбай и се срамувай! Което значи също да работиш, максимално разкривайки се, оголвайки се, правейки своя вътрешен свят достояние на другите - нещо всъщност много опасно. Или както призовава Лоер: ‛Иди в Бомбай и се срамувай: Моля, моля, моля, не искайте да бъдете cool! Моля, моля, моля, не правете всичко винаги sexy!‛.

- Трето препятствие. Опасното. Тоталната свобода. Или казано иначе, да преодолееш и преработиш опасността от пълната свобода – както в избраната тема, така и с избрания материал. Пиесата на Естев Солер ‛Срещу бъдещето“ е посочена от Лоер като най-доброто сред предложенията в тази посока; като пиесата, отиваща най-далеч в превръщането на свободата на темите в драматургична форма.

- Четвърто препятствие. Прави това, от което някои не се интересуват. За Деа Лоер в драмата това означава да разказваш за сериозни неща, отивайки в необичайното, комичното. Ако нещо липсва, са най-вече добри комедии. Затова, казва тя, това е препятствие, което аз често препоръчвам и на себе си. Изборът според това изискване е паднал върху комедията на Сергей Медведев ‛Фризьорката“.

- Пето препятствие. Създавай, произвеждай остатък. Това означава в писането на драмата да се поставиш от другата страна, от страната на сцената, на театралите. От седемте килограма пиеси трудно може да се отдели, според Лоер, пиеса, която да е с повече от пет действащи лица. За мястото на действие – да не говорим – най-често то е ‛в къщи“. Препятствието е препоръка да преодолееш собствената си затвореност извън сценичното пространство.

В края не фестивала се връчва винаги ‛Поощрителна награда за нова драматургия“. Тази година тя е присъдена на Клаас Тиндеман за ‛Булгер“. Наградата носи задължителното право на първа премиера в рамките на следващата Берлинска ‛Театрална среща“ – 2009. Постановката ще бъде на Берлинския Театър ‛Максим Горки“.

Освен тази награда, една от пиесите получава правото на радиопостановка в Дойчландрадио ‛Култур“; този път тя е за ‛Фризьорката“ на Сергей Медведев.

Заедно с ‛пазара“ винаги се провежда и ателие за драма, което тази година се водеше от Рене Полеш, а избраните участници са също пет. Един от тях получава в края на фестивала договор за постановка. Това е де факто наградата. Тази година договорът е с Мюнхенския камершпиле на Ане Хабермеел, родена в Хайлброн също като Клайстовата Кетхен, но през 1980. Завършила е сценично писане в Университета за изкуства в Берлин.

Препятствията са преодолени. Наградите за пиеси - раздадени.

Но фестивалът продължава да следи съдбата им и в следващите си издания. Защото опасността при фестивалните открития е да потънат в огромния пазар между Виена, Мюнхен, Базел, Берлин или Хамбург и в бездънните драматургични чекмеджета на театрите.