Думи срещу думи ( литература), брой 19 (2502), 23 май 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Вър’ да идем на Пратера
Български  |  English

Вър’ да идем на Пратера

Пратер е виенският увеселителен парк. Там има виенски колела, въртележки, игрални зали, а в по-късните часове – и проститутки. Евтини и достъпни народни забавления. И ако се сетим за собствената си литературна класика – това е любимото виенско местенце на Бай Ганьо.

Сборникът с разкази на Димитър Динев „Светлинка над главата“ пък е литературният аналог на Пратер. Това са 10 истории за примитиви-неудачници от екзотичната балканска страна България, където всички мъже си приличат: през комунизма са работили тежък физически труд, а след случайното му падане са се захванали с дребни или по-едри престъпления; при все това са запазили своите типично балкански страсти, особеното си влечение към любовници от ромски произход и характерната склонност да търчат при врачка по всеки възможен повод. Сродява ги също общата мечта до един да забягнат в Австрия. (По презумпция се предполага, че българските жени си приличат в същата степен, но данните за тях са епизодични.) Тези 10 истории за български неудачници са написани лекичко, четивничко, със снизходителен хумор – понякога мръснишки, ама не прекалено – и навярно са идеално четиво за масовия австрийски читател, който може с чиста съвест да открива в написаното от българина Динев собствените си фантазми за българите и балканците, да цъка с език и да се киска в шепата си. Казват, обявили „Светлинка над главата“ за най-добра книга в рамките на проекта „Инсбрук чете“, та цял Инсбрук се изредил да цъка и да се киска.

В Инсбрук може да мислят друго, но според мен книгата на Димитър Динев е тъпа. И причината да смятам така не е някаква жегната национална гордост. В интерес на истината, четох „Светлинка над главата“, докато пътувах от Русе за София в един автобус, пълен с нейни потенциални герои: лумпенпролетариат, който в буквален смисъл май не беше открил топлата вода. Несъмнено такива български мъже има с купища, само не знам дали всеки ден ходят на врачка. Обаче да чета книгата ми беше точно толкова интересно, колкото и да наблюдавам съседите си: тоест, никак. В сюжетите на 10-те разказа няма никаква изненада. Техните герои се движат по една и съща вълна: тръгват от низините, замогват се, разоряват се и емигрират. В емиграция на някои им провървява за кратко, докато не ги сбара полицията. Житейският им хоризонт се свежда до желанието за дом, храна, кола, жена и семейство, и като цяло са доста глупави. Впрочем, Динев в желанието си да угажда на масовата публика вече няма и голям избор: ако си позволи да вкара някой по-широко скроен герой, читателите му вероятно ще го сметнат за неправдоподобен. Представяте ли си българин, който чете книги, примерно, това ще да е някаква научна фантастика, има само един, дето ги пише, ама той си е тука в Австрия и пише на немски.

„Светлинка над главата“ прилича на спътниците ми в автобуса и по своята чистоплътност. Едни и същи стилистични номера – буквализирани метафори и зевгми на килограм – които на теория са ефектни, но при това изобилие стават досадни. И съмнителен хумор, който в повечето случаи далеч прехвърля границата на пошлостта. Ето типичен пример за открития от австрийската критика „стил Динев“: „Семето ви днес беше много горчиво, г-н генерал – каза госпожица Зина и за инспектор Дичев настъпиха горчиви времена“.

Имах значително по-добри впечатления от романа на Динев „Ангелски езици“, издаден на немски през 2003 и на български през 2006. Да, и там балканщината беше екзотизирана до припадък, и там имаше подобен стилистичен кич, и там героите бяха по елинпелиновски прости и елементарни люде. Само че романът беше силно структуриран, извънредно увлекателен и самата му амбиция и мащаб не му бяха позволили да се превърне в подобна непоносима пратерова стилизация.

Динев е продуктивен писател, а продуктивните писатели често пишат и слаби книги, това не е трагедия. Напоследък се е ориентирал към драмата. Но ако и там продължава да експлоатира същите сюжети и същите персонажи със същите номера, ще си остане и със същата публика – средностатистическия немскоезичен еснаф.
още от автора


Димитър Динев. "Светлинка над главата" (Dimitré Dinev, Ein Licht über dem Kopf, 2005) Превела Гергана Фъркова. ИК "Рива", 2008. Цена: 10 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”