През април Brain Store project и Центърът за култура и дебат „Червената къща‛ представиха Антистатик - фестивал за съвременен танц и пърформанс. Фестивалът е иницииран от Вили Прагер (Brain Store project) и осъществен и селектиран в сътрудничество с „Червената къща‛ и с финансовата подкрепа на фондация ЕТЮД и Министерството на културата.

Антистатик е платформа за представяне на артистични проекти, показващи новите форми и тенденции в развитието на съвременния танц и пърформанс у нас през последните години. Антистатик е манифест на движението: „изказване‛ срещу инерцията и за желанието да се изразяваме, като се движим радикално. Антистатик събира за пръв път на едно място дръзките в хореографията и пърформанса в рамките на едно събитие. Антистатик предлага общо 10 заглавия от най-новия български танц и пърформанс. Някои от спектаклите могат да бъдат видени само по време на фестивала.


Сред представените творби имаше три премиери: Spanking: портрет 1 на Теодор Котов и Юлиана Сайска; Чайковски - импровизация на Галина Борисова; Void на Станислав Генадиев и Виолета Витанова. Ще се спра с няколко думи само на тях заради това, че са показват за първи път.

И трите пиеси заслужават сериозно внимание и специален анализ. На пръв поглед те засягат коренно различни теми: сексуалното насилие в Spanking портрет 1:, изчерпването на смислите и преоткриването на щампите в Чайковски, проблемите в общуването във Void. Обединява ги безкомпромисното отношение на високия професионализъм. Въпреки болезнеността на проблема, Spanking: портрет 1 отстранява зрителя от мрачните и шокиращи факти, преекспонирайки бруталния натурализъм на сюжета. Героят - интерпретатор на личен опит, заковава вниманието с свръхконцентрирани физически акции и естетизирани садомазохистични откровения, в които самонараняването, чувството за вина и самоунижението водят към недостижимото дъно на човешкото съзнание. Абсурдно, но факт, пиесата не разстройва, а освежава – може би поради отсъствието на всякакъв вид манипулация и сълзливост. Хигиенизирана от паразитни преживявания, тя действува като „студен душ‛ за любителите на илюзии.

В Чайковски Галина Борисова за пореден път протяга ръка към друга недостижима крайност – „баналното‛ съвършенство. Танцуваща с „лебедите, перата и морското синьо‛, тя минава през вечните, знакови щампи на класическия балет със затрогваща простота и пиетет. Дали романтизмът носи обречеността на белите лебедови пачки и могат ли палците да се превърнат в ски, кокили или патерици, или са просто ненужен атрибут в приземеното съвременно съзнание? Съвременният творец пита за съдбата си, паднал в краката на „новия‛ зрител - наблюдаващ, безмълвен, очакващ, смирен и... напълно извън проблема...

Void (празнота) демонстрира съвсем различна чувствителност и образност. Тримата танцьори се занимават атавистично с телата си, опитвайки да преминат границите на физическия контакт. Езикът на Станислав Генадиев е безупречно чист и навлизащ във все по-дълбоки индивидуални пластове. В новата си пиеса екипът му показва респектираща минималистична лаконичност и прецизност на формата, оригинални визуални решения и музикални акценти. Зад маската на хладната чувственост обаче се долавя зарядът на антицивилизационния рефлекс – жаждата да си себе си извън културата, която носиш.

Като участник в събитието не мога да си позволя по-широк коментар. Но ми се иска да изкажа благодарност към организаторите и подкрепилите ги институции. И да споделя впечатлението си за огромно разнообразие във визиите, концепциите, темите, лексиката, атмосферата, изразните средства и стила... Съвременният български танц като че ли не подлежи на обща характеристика, освен една – собствения възглед за танца като вътрешно и телесно откровение, като свеж, космополитен поглед към реалността.