Изборите за Европейски парламент – избори от втори порядък
Избори ‛втора класа“ ли са европейските избори?. Лекция с участието на проф. Оливие Коста (преподавател в Колежа на Европа в Брюж и Свободния Университет в Брюксел), доц. Добрин Канев (преподавател в Нов Български Университет), Тони Николов (модератор на дискусията и главен редактор на RFI – България). Червената къща, 12 май 2008г.
Европейският парламент (ЕП) е единствената институция в структурата на Европейския съюз (ЕС), която непрестанно от 1979 г. насам увеличава своите правомощия и политическа тежест, но в същото време неучастието на европейските граждани на изборите за ЕП непрестанно нараства. Къде би могло да се потърси обяснение на този политически парадокс?
В своята лекция Оливие Коста се опита да даде няколко възможни отговора на този въпрос.
Договорът от Лисабон
Според лектора, Договорът от Лисабон си поставя за цел да преодолее разделението, което съществува между Брюксел и европейските избиратели, като ‛драматизира“ изборите за ЕП. Това се постига, като за първи път експлицитно се посочват правомощията на ЕП в законодателната и бюджетната сфера и чрез законодателното обвързване на изхода от изборите за ЕП с избора на председател на Европейската Комисия (ЕК). За да развие своята позиция, г-н Коста отбеляза, че тези нововъведения в Лисабонския договор не са чак толкова нови: първо, ЕП и досега се е ползвал от вече експлицитно посочените законодателни и бюджетни правомощия, и второ изборът, на сегашния председател на ЕК (г-н Барозо) също е бил обвързан с изборите за ЕП през 2004г. и победата на десницата на тогава. В допълнение лекторът посочи, че и занапред ЕП трудно ще може да влияе върху състава на самата ЕК, тъй като резултатите от изборите ще рефлектират върху избора на председател, но няма да са пряко обвързани с избора на комисари. В това отношение важността на изборите за ЕП все още остава под въпрос.
Три фактора
В лекцията си г-н Коста изброи три основни групи фактори, които биха могли да обяснят високото ниво на неучастие на европейски граждани на изборите за ЕП. На първо място е нивото на гражданска компетентност и социална интегрираност на избирателя в политическата система, към която принадлежи. В ситуацията с европейските избори гражданите са изключително слабо информирани за характера и значението на тези избори, което от своя страна води до по-високо ниво на въздържание от участие в сравнение с националните избори. Втората група фактори, оказващи влияние върху степента на не/участие на гражданите в изборите за ЕП, бяха определени от г-н Коста като идеологически фактори. Това означава, че при ситуация, в която избирателят среща трудност в разбирането на политическата система, той предпочита да се въздържи от участие. Така специфичната особеност на функциониране на ЕП като институция, основана на консенсуса, където липсва традиционното противопоставяне на леви и десни, а левица, десница и либерали работят заедно, обърква избирателя и пречи на неговата партийна идентификация. Този стремеж за постигане на междупартийно съгласие в ЕП изглежда странен за гражданите на националните държави, в които двуполюсното противопоставяне е традиционно – например Великобритания, Франция, Италия. Вторият проблем от този порядък е свързан с неразбирането на политическата система на ЕС и мястото на ЕП в нея – неразбиране на това как и по какъв начин изходът от изборите за ЕП ще окаже непосредствено влияние върху политическата конфигурация в Брюксел. Третият проблем е самият Брюксел, който е видян от избирателите като елитарен, обособен и отчужден. Той създава впечатлението за дистанциран и чужд на европейските избиратели политически свят. На последно място е трудността на избирателите да се идентифицират с политическа партия на европейско ниво, както това става на ниво национална политическа арена. Така възможността за проста и лесна идентификация на избирателя с ЕС изчезва.
Третата група фактори са свързани с глобалната конюнктура, в която попадат изборите за ЕП. Те могат да бъдат определени като избори без особен залог на европейско ниво, те са по скоро избори за ‛вътрешна консумация“. Посредством тях избирателите одобряват/наказват своите национални правителства и национални политически партии. В тази група фактори попада и поведението на националните политически партии, които ревниво пазят своята национална територия от участието на наднационалните партийни федерации. В резултат – кампаниите за европейски избори са с ограничено финансиране и националната проблематика в тях доминира. В същото време Брюксел е обичайната изкупителна жертва за несполуките на националните партии при осъществяването на техните вътрешни политики. Единната, фиксирана дата за избори за ЕП също се явява пречка за намаляване на неучастието, тъй като не отчита спецификата на националната изборна логика и често бива ‛затъмнена“ от национални или местни избори. Така естествено и постепенно евроизборите се превръщат в привилегирована трибуна за изява на популистки и евроскептични партии.
Защо високото ниво на неучастие (не) е проблем?
Както отбеляза г-н Коста, легитимността на съюза се основава не на участието на гражданите, а на юридическите принципи на договорите на ЕС и тяхното стриктно прилагане. От самото си създаване организацията не е демократична по отношение на провежданите избори, избирателната активност и влиянието на изборите върху политическата й система, но остава с високо ниво на легитимност, гарантирано от високата степен на контрол (check and balances), който се осъществява в рамките на същата тази система. Също така ЕС се легитимира посредством експертизата, която притежава, и резултатите, които гарантира на своите граждани .
Решения
В края на лекцията си г-н Коста посочи три възможни решения, които да доведат до намаляване на въздържанието от участие на гражданите в изборите за ЕП. На първо място според него е необходимостта от създаване на европейски партии, еманципирани от влиянието на националните партии. Формирането на транснационални листи е втората възможност, която би трябвало да доведе до по-силно фокусиране на кампанията върху проблемите на ЕС. В резултат би трябвало да се провокира по-силното персонифициране на изборите за ЕП, което ще помогне на европейските избиратели да постигнат по-високо ниво на идентификация с ЕС.
Избори за ЕП и България
В своето изказване Добрин Канев посочи някои характеристики на изборите за ЕП, проведени в България през 2007г. Особено силно изразени преди и по време на изборите са били ниската степен на информираност на гражданите, определянето на тези избори като маловажни за избирателя и в резултат - слабият интерес за участие от страна на гласоподавателите. За това е допринесъл фактът, че кандидатите за евродепутати са били непознати лица за широката публика, а предизборните кампании на партиите – кратки и с нисък бюджет. В заключение г-н Канев сподели, че изборите за ЕП в България са се вписали в общата европейска тенденция те да се определят и провеждат като ‛избори от втори порядък“, като в случая с България те са били интерпретирани като междинни с теми, изведени и доминирани от националния контекст и насочени към предстоящите местни (2007) и национални (2009) избори.
Европейският парламент (ЕП) е единствената институция в структурата на Европейския съюз (ЕС), която непрестанно от 1979 г. насам увеличава своите правомощия и политическа тежест, но в същото време неучастието на европейските граждани на изборите за ЕП непрестанно нараства. Къде би могло да се потърси обяснение на този политически парадокс?
В своята лекция Оливие Коста се опита да даде няколко възможни отговора на този въпрос.
Договорът от Лисабон
Според лектора, Договорът от Лисабон си поставя за цел да преодолее разделението, което съществува между Брюксел и европейските избиратели, като ‛драматизира“ изборите за ЕП. Това се постига, като за първи път експлицитно се посочват правомощията на ЕП в законодателната и бюджетната сфера и чрез законодателното обвързване на изхода от изборите за ЕП с избора на председател на Европейската Комисия (ЕК). За да развие своята позиция, г-н Коста отбеляза, че тези нововъведения в Лисабонския договор не са чак толкова нови: първо, ЕП и досега се е ползвал от вече експлицитно посочените законодателни и бюджетни правомощия, и второ изборът, на сегашния председател на ЕК (г-н Барозо) също е бил обвързан с изборите за ЕП през 2004г. и победата на десницата на тогава. В допълнение лекторът посочи, че и занапред ЕП трудно ще може да влияе върху състава на самата ЕК, тъй като резултатите от изборите ще рефлектират върху избора на председател, но няма да са пряко обвързани с избора на комисари. В това отношение важността на изборите за ЕП все още остава под въпрос.
Три фактора
В лекцията си г-н Коста изброи три основни групи фактори, които биха могли да обяснят високото ниво на неучастие на европейски граждани на изборите за ЕП. На първо място е нивото на гражданска компетентност и социална интегрираност на избирателя в политическата система, към която принадлежи. В ситуацията с европейските избори гражданите са изключително слабо информирани за характера и значението на тези избори, което от своя страна води до по-високо ниво на въздържание от участие в сравнение с националните избори. Втората група фактори, оказващи влияние върху степента на не/участие на гражданите в изборите за ЕП, бяха определени от г-н Коста като идеологически фактори. Това означава, че при ситуация, в която избирателят среща трудност в разбирането на политическата система, той предпочита да се въздържи от участие. Така специфичната особеност на функциониране на ЕП като институция, основана на консенсуса, където липсва традиционното противопоставяне на леви и десни, а левица, десница и либерали работят заедно, обърква избирателя и пречи на неговата партийна идентификация. Този стремеж за постигане на междупартийно съгласие в ЕП изглежда странен за гражданите на националните държави, в които двуполюсното противопоставяне е традиционно – например Великобритания, Франция, Италия. Вторият проблем от този порядък е свързан с неразбирането на политическата система на ЕС и мястото на ЕП в нея – неразбиране на това как и по какъв начин изходът от изборите за ЕП ще окаже непосредствено влияние върху политическата конфигурация в Брюксел. Третият проблем е самият Брюксел, който е видян от избирателите като елитарен, обособен и отчужден. Той създава впечатлението за дистанциран и чужд на европейските избиратели политически свят. На последно място е трудността на избирателите да се идентифицират с политическа партия на европейско ниво, както това става на ниво национална политическа арена. Така възможността за проста и лесна идентификация на избирателя с ЕС изчезва.
Третата група фактори са свързани с глобалната конюнктура, в която попадат изборите за ЕП. Те могат да бъдат определени като избори без особен залог на европейско ниво, те са по скоро избори за ‛вътрешна консумация“. Посредством тях избирателите одобряват/наказват своите национални правителства и национални политически партии. В тази група фактори попада и поведението на националните политически партии, които ревниво пазят своята национална територия от участието на наднационалните партийни федерации. В резултат – кампаниите за европейски избори са с ограничено финансиране и националната проблематика в тях доминира. В същото време Брюксел е обичайната изкупителна жертва за несполуките на националните партии при осъществяването на техните вътрешни политики. Единната, фиксирана дата за избори за ЕП също се явява пречка за намаляване на неучастието, тъй като не отчита спецификата на националната изборна логика и често бива ‛затъмнена“ от национални или местни избори. Така естествено и постепенно евроизборите се превръщат в привилегирована трибуна за изява на популистки и евроскептични партии.
Защо високото ниво на неучастие (не) е проблем?
Както отбеляза г-н Коста, легитимността на съюза се основава не на участието на гражданите, а на юридическите принципи на договорите на ЕС и тяхното стриктно прилагане. От самото си създаване организацията не е демократична по отношение на провежданите избори, избирателната активност и влиянието на изборите върху политическата й система, но остава с високо ниво на легитимност, гарантирано от високата степен на контрол (check and balances), който се осъществява в рамките на същата тази система. Също така ЕС се легитимира посредством експертизата, която притежава, и резултатите, които гарантира на своите граждани .
Решения
В края на лекцията си г-н Коста посочи три възможни решения, които да доведат до намаляване на въздържанието от участие на гражданите в изборите за ЕП. На първо място според него е необходимостта от създаване на европейски партии, еманципирани от влиянието на националните партии. Формирането на транснационални листи е втората възможност, която би трябвало да доведе до по-силно фокусиране на кампанията върху проблемите на ЕС. В резултат би трябвало да се провокира по-силното персонифициране на изборите за ЕП, което ще помогне на европейските избиратели да постигнат по-високо ниво на идентификация с ЕС.
Избори за ЕП и България
В своето изказване Добрин Канев посочи някои характеристики на изборите за ЕП, проведени в България през 2007г. Особено силно изразени преди и по време на изборите са били ниската степен на информираност на гражданите, определянето на тези избори като маловажни за избирателя и в резултат - слабият интерес за участие от страна на гласоподавателите. За това е допринесъл фактът, че кандидатите за евродепутати са били непознати лица за широката публика, а предизборните кампании на партиите – кратки и с нисък бюджет. В заключение г-н Канев сподели, че изборите за ЕП в България са се вписали в общата европейска тенденция те да се определят и провеждат като ‛избори от втори порядък“, като в случая с България те са били интерпретирани като междинни с теми, изведени и доминирани от националния контекст и насочени към предстоящите местни (2007) и национални (2009) избори.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
