Йозефине, Владко и аз


Лек уличен инцидент събира делови младеж и детронирана дива, за да прерасне в ежеседмичен ритуал, при който двамата обсъждат европейската история през ХХ век и нервните й инциденти.

С променлив успех Йоахим и Йозефине обменят гръмко опакованата си в сигурност лична несигурност: той възмъжава, за да се оттегли от нея; тя волнодумства, за да настърви желанието си за живот... Оперната певица издава безпрекословни заповеди за човешка близост, под цинизма на фалшивата й изповед прозира жалостивата утопия за пиедестала на човешкото й присъствие. Йозефине се страхува от нежността си – и превръща диалога с Йоахим в интервю по едрите проблеми на самотното ни време, по лукса на кредит.

И става още по-магнетична и отблъскваща в очите на объркания финансов анализатор.

...Сигурен съм, няма по-закачлив и горчив начин Владко Мурдаров, големият наш преводач и езиковед, да отбележи своята 60-годишнина. Преведеният от него роман на Ханс Магнус Енценсбергер ‛Йозефине и аз‛ (ИК ‛Атлантис КЛ‛, С., 2008, цена 6 лева) е измамно-забавен, сливайки предсказуемостта на направата си с нарочната дидактична жилка в съдържанието. Всъщност жилката на една мъдрост, все по-ненужна в свят, в който вече няма високо, няма ниско, няма нищо...

За много години! И за много преводи!

Марин Бодаков