Икономика, основана на знанието
Уважаеми господин Ректор,
уважаеми колеги,
драги гости!
Просто ми провървя, когато Ректорът ми възложи да изнеса тържествения доклад на 24 май 2008 година на тема „Икономика, основана на знанието‛. Трудно ми е да си представя по-подходяща тема за свещения български празник 24 май. Винаги, когато си спомня за този празник, дълбоко в подсъзнанието ми прозвучава:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви…
и
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Мислейки си за икономиката, основана на знанието, бих добавил, че и икономиката не гасне там, гдето знанието живее; икономиката процъфтява там, дето знанието е живо..
1. Смисъл и същност, генезис на знанието
Началото на знанието е информацията. Знанието започва със събирането и съхраняването на информация. Информация започва да натрупва още пълзящото дете. То събира информация, която му показва, че ако се изправи, може и да падне, че водата тече, че огънят гори и ако го пипне, може да се опари.
Информацията може да се превърне в знание, когато човек започне да си задава въпросите как и защо. Детето се пита, как да се изправи, или защо да се изправя, защо водата тече надолу, а не нагоре, защо огънят угасна?
Отговорите на въпроса как да се използва информацията водят до създаването на технологии за употребата й. Отговорите на въпроса защо става всичко това около нас, формират науката, научните теории, обясняващи същността на явленията в света, в който живеем. Хронологически технологиите предхождат науката. Човек първо се научава по какъв начин да използва металите, наречени бронз или желязо, и едва по-късно разбира тяхната същност. Формирането на технологиите започва от началото на съществуването на човека като биологичен вид и маркира цели периоди в историята на човечеството като каменната, бронзовата и желязната епоха, които обозначават всъщност технологиите за създаването на сечива, средства за производство на блага, задоволяващи потребности на хората. Технологии в рудиментарен вид за извършване на определени дейности притежават и някои животни – като, например, разбиването на ореховата черупка с камък е технология, която животното използва за задоволяването на потребността си от храна. Това е технология, но не е наука.
Науката е с една стъпка над технологията и предполага поне опит за разбиране и обясняване на същността на явленията. Въпросът колко е голяма тази стъпка, ни води до определението на понятието наука, което е предмет на философията на науката. Карл Попър, в своя труд „Философия на науката‛, твърди, че „науката започва с митове и с критиката на митове‛.
Историята на човечеството ясно показва, че технологиите достигат доста високо ниво на развитие още в древния Вавилон, древния Египет, древния Китай. Технологии, използващи на силата на парата за задвижване на механизми, са сътворени около 60 години преди новата ера от великия изобретател на древността Херон от Александрия. По-късно те изпадат в забвение. Необходимо е било да минат близо 1500 години, за да се сети човечеството отново да използва тази технология. По време на индустриалната революция във Великобритания Джеймс Уат, наблюдавайки как парата надига капака на чайника му, разбира, че нейната сила може да се използва за задвижването на механизми и разработва технология за това – парният двигател. На какво се дължи това забавяне в развитието на технологиите - на недосетливост на човечеството, на липса на склонност, стремеж към знание, на други приоритети или предпочитания на човека, а може би има други причини? Надявам се, някога историята да даде отговор на тези въпроси.
В древните общества стъпката, която разграничава технологиите от науката, стига до митовете, което означава, че всичко, което са правили технологиите, е било обяснявано в термините на митологията. Древните гърци са тези, които започват критиката на митовете и тяхната стъпка над технологиите стига до науката. Съвременната история смята древните гърци за родоначалници на науката.
Смисълът на знанието се свежда до възможността за прогнозиране на явления от заобикалящия ни свят. За да може да реагира по адекватен начин, човек има потребност да знае при какви условия и кога в течение на времето ще настъпи определено явление или събитие. Тази потребност в явен или неявен вид е заложена в ежедневието ни, тя ни съпътства при формирането на намеренията и стремежите ни, тя е значима при определянето на възможните сценарии за нашето поведение в близка или далечна перспектива. Човек познава явлението или събитието, когато може да прогнозира при какви условия и кога ще настъпи то. Познанията в областта на астрономията позволяват на физиците да прогнозират, че слънцето ще изгрява всяка сутрин от изток, да определят със задоволителна точност момента на изгрева, както и местоположението в даден момент от времето на други небесни тела.
Мощта на една наука се определя от възможностите й да прогнозира. Физиката или, по-общо, природните науки са с голяма прогнозираща мощ, благодарение на познавателните способности на гении от ранга на Нютън. Възможностите за прогнозиране на икономиката или, по-общо, на обществените науки са доста по-скромни. Полу на шега, полу на сериозно се твърди, че икономистите са хора, които днес обясняват защо вчера не са им са сбъднали прогнозите. Причината за ниската прогнозираща мощ на икономиката далеч не е в липсата на гении с познавателните способности на Нютън. Познавателните способности на икономисти като Адам Смит, Алфред Маршал, Джон Мейнард Кейнс сигурно не са по-лоши от тези на Нютън. Причината е, че природата е по-лесна за опознаване, по-предвидима от обществото. Простичко казано, по-лесно се прогнозира поведението на една молекула или една планета, отколкото поведението на един човек, група, общност или общество от хора.
От икономическа гледна точка, знанието е благо, което задоволява потребността на човека да опознава света, в който живее.
2. Смисъл и същност на стопанската дейност
Смисълът на стопанската дейност е да задоволява потребностите на хората от блага. Благата, с които хората задоволяват своите потребности, са почти изцяло в ограничени количества. Ограничеността в количеството на едно благо му придава стойност. Човешкият живот има стойност, понеже е ограничен във времето. Животът на боговете няма стойност, понеже е вечен. Ако благата съществуваха в природата в неограничени количества, както примерно се предполага, че е в рая, нямаше да има необходимост да се произвеждат блага и нямаше да има необходимост от стопанска дейност. Нобеловият лауреат по икономика за 1975 година Пол Самюелсън пише в тази връзка следното:
‛Ако всички източници на стопански блага бяха неограничени, то нямаше да съществуват и стопански проблеми. Въпросът какво, как и за кого да се произвежда, никога нямаше да бъде поставян. Всяко благо щеше да може да бъде произвеждано в произволно количество. Човешките желания щяха да бъдат задоволявани напълно. При тези обстоятелства, нямаше да е проблем, ако от дадена стока е било произведено прекалено много. Също толкова малко щеше да бъде и вредата, ако икономически нерационално се съчетаваха трудови ресурси и материали. Въпреки това, всеки би получавал това, което би пожелал. Поради това би било без значение как доходите и благата биха се разпределяли на членовете на обществото. Следователно, няма повече да има и никакви стопански блага, т.е. на блага с ограничени количества. Няма да съществува и никаква необходимост от изучаването на стопанските науки или даже някакъв стремеж към ‛стопанисване‛. Всички блага биха били безплатни, толкова безплатни, колкото днес са само водата и въздуха.
Според американският психолог Абрахам Маслоу потребността е психологично или физиологично състояние на нужда, което човек се стреми да напусне и да премине в друго желано от него състояние.
Първо, хората се стремят да задоволят физиологичните си потребности, като храна, облекло, жилище, по-нататък се опитват да си осигурят постоянство в задоволяването на физиологичните потребности, след което идва стремежът към обществен живот, признание от обществото, както и стремеж към собствената реализация.
Знанието е потребност, която стои във върха на пирамидата на човешките потребности.
Средствата за задоволяване на потребностите на хората са благата. Част от благата се използват за пряко задоволяване на потребностите им и се наричат потребителски блага. Другата част от благата се превръщат в средства за производство и служат за производството на други блага, поради което се наричат средства за производство.
От гледната точка на правата на собственост и ползване, благата са частни или обществени. Частните блага са собственост на отделни членове на обществото и до тези блага имат достъп само техните собственици, което изключва достъпа до тях на останалите членове на обществото. Принципът на изключването на достъпа до частните блага важи неограничено.
Обществените блага са собственост на цялото общество и всеки член на обществото има равнопоставен достъп до тях и за тях не важи принципът за изключването. От потреблението на обществените блага не може да бъде изключен никой и те могат да бъдат потребявани в една и съща степен от всички членове на обществото, без при това потреблението на един член на обществото да ощетява потреблението на останалите. Обществените блага са обикновено неделими. Външната и вътрешната сигурност на една страна, транспортната и комуналната инфраструктура са неделими обществени блага. Благата са обществени и по политическа, икономическа или техническа целесъобразност. Макар че се добива от частни лица, знанието е обществено благо. Обществени блага са информацията, която прави хората съпричастни със знанието, и образованието, което служи за усвояването на знанието от хората и превръщането му в човешки капитал.
3. Знанието – най-могъщ фактор на производство
За задоволяването на потребностите на хората с блага (стоки и услуги) в непрекъснат ход е стопанският процес на производство, разпределение и потребление на блага, стопанският кръговрат.
Всяко благо има два вида свойства (характеристики): физически и правни. Физически са всички свойства, които определят какви потребности би могло да задоволява определено благо. Правните (юридическите) свойства или характеристики на едно благо се изразяват чрез правата на собственост и показват чии потребности е разрешено или не е разрешено да задоволява то. За да бъдат задоволени потребностите на един индивид от определено благо, необходимо е това благо да бъде произведено и индивидът да придобие определени права на собственост (владеене, разпореждане и ползване) върху него.
Стопанският процес обхваща всички стопански дейности, необходими за производството, разпределението и потреблението на благата. Той се осъществява от стопански субекти, които извършват стопански дейности със стопански обекти. Стопанските субекти се класифицират в следните сектори: предприятия, домакинства, държава, чужбина.
Стопанските дейности, които извършват стопанските единици в тези сектори, могат да бъдат описани по следния начин:
Предприятията произвеждат блага (стоки и услуги), като използват труд и капитал и влагат като суровини други блага, които те купуват от други предприятия или стопански субекти.
Държавата произвежда обществените блага (външна сигурност, вътрешен ред, социални, информационни, образователни, здравни и други услуги), като събира данъци, за да финансира производството им и провеждането на икономическа и социална политика, както и като изплаща субсидии на предприятия и социални помощи на домакинства.
Произведените блага може да бъдат използвани за крайно потребление или да бъдат капитализирани и да се превърнат в средства за производство.
Знанието е благо, което също може да се капитализира и да се превърне във средство, фактор на производство, чрез създаването на:
- технологии;
- човешки капитал.
4. Превръщане на знанието в технологичен капитал и веригата наука, технологии, бизнес
В света, в който живеем, всяко нещо рано или късно поражда своята противоположност. След време обикновено двете противоположности се уравновесяват. В икономиката теоремата на Сей гласи, че всяко предлагане поражда съответно търсене, като след време търсенето и предлагането се изравняват и системата на пазара попада в равновесие.
Лобачевски твърди, че всяка математическа теория намира своето приложение. Обобщавайки, можем да твърдим, че всяко знание намира своето приложение.
Науката намира своето приложение чрез технологиите.
Като илюстрация за този факт ще припомним накратко историята с намирането на приложението на откритото през 1831 година от Майкъл Фарадей явление електромагнитна индукция, която - простичко казано - означава, че е възможно при определени условия енергията на електромагнитното поле да се превръща в механична. Осъзнавайки невероятните възможности за приложение на това откритие, английски учени демонстрирали на английската кралица, като най-високопоставена особа в държавата, електромагнитната индукция, като използвали опитна постановка, която сега се използва за демонстрация на това явление пред учениците от средните училища. Те пуснали ток по проводник, поставен до магнитна стрелка, в резултат на което стрелката помръднала. Кралицата очаквала нещо много по-впечатляващо и попитала учудено: „Е, и какво от това?‛ Реакцията на кралицата няма да се отличава много от реакцията примерно на един съвременен бизнесмен. И кралицата, и бизнесменът биха могли да бъдат впечатлени, ако им се демонстрира един лъскав електромотор, който преобразува електрическата енергия в механична и, разбира се, е изграден, като се използва научното откритие. Електромагнитната индукция е резултат или продукт на научните изследвания, а електромоторът е продукт на технологиите. На бизнеса може да се предлага електромотора, а не електромагнитната индукция. Продуктите, резултатите на науката се предлагат на бизнеса, след като са преминали през технологиите и са се превърнали в технологичен продукт.
Науката без технологиите, които да превърнат едно научно откритие в използваем продукт, и без бизнеса, който да реализира производството на този продукт в мащаби, достатъчни за използването му от обществото, е само вълшебно красиво, неизползвано знание, задоволяващо единствено потребностите на любопитните. Поради това и всеки модерен университет съдържа в себе си верига от три звена: наука, технологии, бизнес. Томас Джеферсън, един от най-значимите президенти на САЩ, успява да прокара закон, според който държавният университет във всеки щат задължително трябва да има факултети както за наука, така за технологии. Поради това и съвсем не е случайно, че Джон Атанасов разработи основните принципи на компютъра в държавния университет на щата Айова, а самият Атанасов по образование е физик и инженер. Той едва ли щеше на направи едно от най-великите открития на човечеството, ако беше само физик или само инженер.
Наред с отделите за наука и отделите за технологии, съвременните университети имат обикновено високотехнологичен бизнес инкубатор, който посредничи между готовия технологичен продукт и неговата бизнес реализация. За да се реализира един продукт, той трябва да мине последователно през звената на веригата наука, технологии, бизнес.
5. Превръщане на знанието в човешки капитал
Знанието се превръща в човешки капитал посредством образованието. В образователната институция постъпват хора, които чрез придобитите в резултат на обучението знания и умения увеличават своите способности и капацитет да произвеждат блага. Съвкупността на производствените способности на един човешки индивид образува неговия човешки капитал. Една древна китайска поговорка гласи: „Ако дадеш на някого риба, той може да засити глада си, ако го научиш да лови риба, той ще бъде сит цял живот.‛
Икономическата теория разглежда човешкия капитал като най-важен фактор на производство с неограничени възможности за нарастване. Според Алфред Маршал най-стойностен е капиталът, инвестиран в човешки същества.
Икономическата практика показва, че няма страна, която да е реализирала значителен икономически растеж, без масирано да е инвестирала в човешкия капитал. Най-често даваният в последно време пример е Ирландия, която от изоставена и забравена в един от ъглите на картата на Европа страна, се превърна в икономически тигър.
6. Движещи сили в основаната на знанието стопанската система
Стопанската система не може да функционира от само себе си, необходимо е някаква сила да я приведе в движение. Коя е тази сила, кой е двигателят на стопанската система? Силата, която привежда в движение стопанската система, се генерира от поведението на хората. Поради това и с каква сила и в каква посока ще се задвижи структурираната чрез правните норми стопанска система, ще зависи от системата от норми на поведение на хората в тази система.
Неокласическата икономическа теория постулира движещата сила на стопанската система чрез въвеждането на аксиомата за собствената полза.
Аксиомата за собствената полза придава движещата сила в поведението на всеки стопански субект, което означава, че системата от правилата, по които стопанският субект взема решение за осъществяване на стопанската си дейност, е изцяло подчинена на собствената му полза, което означава, че стопанският субект осъществява само дейности, които му носят стопанска полза, като се стреми да осъществи тези действия, които го водят до максималната полза. Аксиомата за собствената полза е основана на първични инстинкти, заложени дълбоко в природата на човека, като стремеж за самосъхранение и вечно съществуване, доминиране над останалия свят, алчност, поради което съдържа в себе си могъща движеща сила. Стопанският субект, който осъществява своята дейност в съответствие с аксиомата за собствената полза, се нарича хомо икономикус.. Той притежава способността - като рационално действащ индивид - измежду многото възможности винаги да избира тази, която е с най-високо ниво в скалата, измерваща неговите ясно определени предпочитания, като максимизира собствената си полза. Съвременната икономическа теория допълва аксиомата за собствената полза с постулати, които са основа на съвременната поведенческа икономика и представляват моралните ценности, имащи не по-малка въздействаща сила. Според Марк Твен, „малко са тези, които могат да понасят благоденствието на другите.‛ Ако обаче устискат да го понесат, те биха могли да се надяват да удължат собственото си благоденствие. Доверието и склонността към сътрудничество на стопанските субекти е задължително, аксиоматично предположение за нормалното функциониране на всяка стопанска система. Безпощадна е икономическата максима: „Вълната на една овца можеш да стрижеш всяка година, кожата и можеш да одереш само веднъж.‛
Светът, в който живеем, е подложен на случайни въздействия, които създават неопределеност и несигурност в обществото. Едно събитие се смята за несигурно, ако не може да се намери алгоритъм, чрез който да се определи кой от потенциално възможните изходи ще се случи. Ако е възможно да се намери алгоритъм, който да определя при какви обстоятелства всеки от възможните изходи ще се реализира, тогава събитието ще се превърне от несигурно в сигурно събитие. Дали едно събитие е сигурно или несигурно, е въпрос на познание. Научните изследвания могат да превърнат едно непредвидимо събитие в предвидимо, като открият причините и механизмите, определящи неговото настъпване. Докъде всъщност се простира човешкото познание? Възможно ли е някои непредвидими събития никога да не бъдат превърнати в предвидими? Несигурните събития, които не могат да бъдат превърнати в сигурни, се наричат случайни.
Съществуват ли случайни събития, е въпрос, който човечеството си задава от древни времена, но все още няма ясен отговор. Научните постижения, особено в областта на микрофизиката, обаче ни навеждат на предположението, че в света, в който живеем, има събития, които са случайни, т.е. непознаваеми по природа. Това ни подсказва, че може да разглеждаме два типа причини, които предопределят несигурните събития:
- причини, които не могат да се избегнат поради тяхната непознаваема природа;
- причини, породени от липсата на информираност или поради недостатъчната информираност на членовете на обществото.
Следователно, несигурността в обществото се състои от два компонента:
- екзогенна несигурност - дължи се на причини извън обществото, на непознаваемата природа, на случайната компонента;
- ендогенна несигурност – дължи се на причини в самото общество, като липса на информация, недостатъчна познавателна способност, на непредвидимо поведение на член на обществото, на субективни действия на обществените икономически агенти (индивидите, организациите и институциите).
С цел да се намали несигурността в поведението на икономическите агенти в обществото, се упражнява контрол и се налагат санкции от правната система, от институциите или дори от индивидите.
7. Икономиката в контекста на основаното на знанието общество
Човекът е обществено същество и той съществува и задоволява своите потребности в човешко общество, в рамките на една обществена система. Живеенето в обществена група прави по-лесно осигуряването на основните потребности на хората като храна, жилище, отглеждане на деца чрез разделението на труда и общо ползване на блага. Координираните колективни, съвместните действия на членовете на една общност могат да доведат до постигането на резултати, които не биха могли да бъдат постигнати от членовете на общността, ако биха се стремили да ги постигнат поотделно. Тези постижения принадлежат на общността и формират обществените и блага.
Хората живеят в общности, като по правило действат или си взаимодействат съгласно набор от поведенчески норми за координация и прилагане на санкции върху поведението на членовете на общността с цел постигане на определени преимущества. Всяка група от хора с общи интереси, нужди или потребности може да образува общност. Типични примери за общности са образувания като орда, нация, семейство, клуб, религиозна общност. Първоначално хората са живели в общности (като ордата), основани на неформални норми на поведение. По-късно се създават институциите и организациите, базирани на формални правила, и общността се превръща в общество. Правилата в едно човешко общество са формални и неформални.
Формалните правила определят обществени структури, наречени институции. Типичен пример за институция е държавата. Нейната система от правила съдържа всички правни норми на обществото. Правните норми са задължение за всеки член на обществото и те трябва да се спазват при всяко негово действие.
Неформалните правила са всички норми на поведение на индивидите, установени от обществото и допълващи формалните правила. Неформалните правила изразяват склонности или предпочитания на индивидите по отношение на морал, етика, религия, всякакъв тип догми, навици, обичаи, възприет ред, традиции, движещи сили, склонности към предприемане на дейности или действия. Част от неформалните правила - като инстинкти, нагони, пориви, страх от смъртта - произлизат от човешката природа и се изразяват чрез предпочитания, склонности, стремежи, желания, амбиции.
Институциите, изградени от система от формални правила, координират, контролират и санкционират поведението, действията и взаимодействията между членове на обществото за постигане на общи цели, предимства или изгоди. Конкретни цели биха могли да бъдат, например, увеличаване на националното богатство, защита от вътрешни и външни врагове, произвеждане на обществени или частни блага, отглеждане на деца, и др. За постигане на тези конкретни цели в обществото се създават институции и организации като държава, полиция, армия, предприятия, семейства и т.н.
Системата от формалните правила (нормативни актове) и на неформалните правила (норми на поведение) на човешкото общество се формира във взаимодействие със ценностната система на обществото. Ценностната система на обществото предопределя обществената потребност от знание. Знанието гасне, когато липсва потребността от него, когато надделява склонността, стремежът на човека към един не променящ се във времето, уютен свят на затвореното общество, в което нищо не се случва, нищо не се променя, където властват непоклатими догми и където обществото безпощадно смазва всеки опит да се наруши хармонията на неговия въображаем свят. В историята на човечеството има както периоди на застой, така и периоди на развитие. В по-ново време Европейският ренесанс е едно събуждане след дългия сън на Средновековието. С Ренесанса започва формирането на ценностната система на съвременната европейска цивилизация и икономика. Тази ценностна система възстановява в европейското общество древногръцкото светоусещане за знание и стремежа към опознаване на света, в който живеем и формира принципите на съвременната наука и формалните правила и нормите на поведение в съвременното човешко общество.
Принципите на основаното на знанието общество са резултат на европейския ренесанс и на нас ни се е паднало да живеем в период, в който знанието е обществена потребност. Икономика, основана на знанието, може да има само в общество, основано на знанието, понеже стопанската дейност се осъществява в рамките на правилата на обществения и стопански ред. Ние имаме уникалния шанс да се появим за кратко на този свят в период, в който спиралата на историческото развитие на човечеството се насочва отново към изначалното – там, където възниква науката, и от нашите нагласи до голяма степен зависи да не пропуснем този шанс. Тръгнах по своя път в науката с теория на вероятностите и добре познавам превратностите на съдбата. Това не ми пречи да бъда оптимист за един народ, който приема знанието като висша човешка ценност. Позволете ми да завърша с това, с което започнах:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви!
В знанието е твоят голям шанс!
уважаеми колеги,
драги гости!
Просто ми провървя, когато Ректорът ми възложи да изнеса тържествения доклад на 24 май 2008 година на тема „Икономика, основана на знанието‛. Трудно ми е да си представя по-подходяща тема за свещения български празник 24 май. Винаги, когато си спомня за този празник, дълбоко в подсъзнанието ми прозвучава:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви…
и
Напред! Народността не пада
там, гдето знаньето живей!
Мислейки си за икономиката, основана на знанието, бих добавил, че и икономиката не гасне там, гдето знанието живее; икономиката процъфтява там, дето знанието е живо..
1. Смисъл и същност, генезис на знанието
Началото на знанието е информацията. Знанието започва със събирането и съхраняването на информация. Информация започва да натрупва още пълзящото дете. То събира информация, която му показва, че ако се изправи, може и да падне, че водата тече, че огънят гори и ако го пипне, може да се опари.
Информацията може да се превърне в знание, когато човек започне да си задава въпросите как и защо. Детето се пита, как да се изправи, или защо да се изправя, защо водата тече надолу, а не нагоре, защо огънят угасна?
Отговорите на въпроса как да се използва информацията водят до създаването на технологии за употребата й. Отговорите на въпроса защо става всичко това около нас, формират науката, научните теории, обясняващи същността на явленията в света, в който живеем. Хронологически технологиите предхождат науката. Човек първо се научава по какъв начин да използва металите, наречени бронз или желязо, и едва по-късно разбира тяхната същност. Формирането на технологиите започва от началото на съществуването на човека като биологичен вид и маркира цели периоди в историята на човечеството като каменната, бронзовата и желязната епоха, които обозначават всъщност технологиите за създаването на сечива, средства за производство на блага, задоволяващи потребности на хората. Технологии в рудиментарен вид за извършване на определени дейности притежават и някои животни – като, например, разбиването на ореховата черупка с камък е технология, която животното използва за задоволяването на потребността си от храна. Това е технология, но не е наука.
Науката е с една стъпка над технологията и предполага поне опит за разбиране и обясняване на същността на явленията. Въпросът колко е голяма тази стъпка, ни води до определението на понятието наука, което е предмет на философията на науката. Карл Попър, в своя труд „Философия на науката‛, твърди, че „науката започва с митове и с критиката на митове‛.
Историята на човечеството ясно показва, че технологиите достигат доста високо ниво на развитие още в древния Вавилон, древния Египет, древния Китай. Технологии, използващи на силата на парата за задвижване на механизми, са сътворени около 60 години преди новата ера от великия изобретател на древността Херон от Александрия. По-късно те изпадат в забвение. Необходимо е било да минат близо 1500 години, за да се сети човечеството отново да използва тази технология. По време на индустриалната революция във Великобритания Джеймс Уат, наблюдавайки как парата надига капака на чайника му, разбира, че нейната сила може да се използва за задвижването на механизми и разработва технология за това – парният двигател. На какво се дължи това забавяне в развитието на технологиите - на недосетливост на човечеството, на липса на склонност, стремеж към знание, на други приоритети или предпочитания на човека, а може би има други причини? Надявам се, някога историята да даде отговор на тези въпроси.
В древните общества стъпката, която разграничава технологиите от науката, стига до митовете, което означава, че всичко, което са правили технологиите, е било обяснявано в термините на митологията. Древните гърци са тези, които започват критиката на митовете и тяхната стъпка над технологиите стига до науката. Съвременната история смята древните гърци за родоначалници на науката.
Смисълът на знанието се свежда до възможността за прогнозиране на явления от заобикалящия ни свят. За да може да реагира по адекватен начин, човек има потребност да знае при какви условия и кога в течение на времето ще настъпи определено явление или събитие. Тази потребност в явен или неявен вид е заложена в ежедневието ни, тя ни съпътства при формирането на намеренията и стремежите ни, тя е значима при определянето на възможните сценарии за нашето поведение в близка или далечна перспектива. Човек познава явлението или събитието, когато може да прогнозира при какви условия и кога ще настъпи то. Познанията в областта на астрономията позволяват на физиците да прогнозират, че слънцето ще изгрява всяка сутрин от изток, да определят със задоволителна точност момента на изгрева, както и местоположението в даден момент от времето на други небесни тела.
Мощта на една наука се определя от възможностите й да прогнозира. Физиката или, по-общо, природните науки са с голяма прогнозираща мощ, благодарение на познавателните способности на гении от ранга на Нютън. Възможностите за прогнозиране на икономиката или, по-общо, на обществените науки са доста по-скромни. Полу на шега, полу на сериозно се твърди, че икономистите са хора, които днес обясняват защо вчера не са им са сбъднали прогнозите. Причината за ниската прогнозираща мощ на икономиката далеч не е в липсата на гении с познавателните способности на Нютън. Познавателните способности на икономисти като Адам Смит, Алфред Маршал, Джон Мейнард Кейнс сигурно не са по-лоши от тези на Нютън. Причината е, че природата е по-лесна за опознаване, по-предвидима от обществото. Простичко казано, по-лесно се прогнозира поведението на една молекула или една планета, отколкото поведението на един човек, група, общност или общество от хора.
От икономическа гледна точка, знанието е благо, което задоволява потребността на човека да опознава света, в който живее.
2. Смисъл и същност на стопанската дейност
Смисълът на стопанската дейност е да задоволява потребностите на хората от блага. Благата, с които хората задоволяват своите потребности, са почти изцяло в ограничени количества. Ограничеността в количеството на едно благо му придава стойност. Човешкият живот има стойност, понеже е ограничен във времето. Животът на боговете няма стойност, понеже е вечен. Ако благата съществуваха в природата в неограничени количества, както примерно се предполага, че е в рая, нямаше да има необходимост да се произвеждат блага и нямаше да има необходимост от стопанска дейност. Нобеловият лауреат по икономика за 1975 година Пол Самюелсън пише в тази връзка следното:
‛Ако всички източници на стопански блага бяха неограничени, то нямаше да съществуват и стопански проблеми. Въпросът какво, как и за кого да се произвежда, никога нямаше да бъде поставян. Всяко благо щеше да може да бъде произвеждано в произволно количество. Човешките желания щяха да бъдат задоволявани напълно. При тези обстоятелства, нямаше да е проблем, ако от дадена стока е било произведено прекалено много. Също толкова малко щеше да бъде и вредата, ако икономически нерационално се съчетаваха трудови ресурси и материали. Въпреки това, всеки би получавал това, което би пожелал. Поради това би било без значение как доходите и благата биха се разпределяли на членовете на обществото. Следователно, няма повече да има и никакви стопански блага, т.е. на блага с ограничени количества. Няма да съществува и никаква необходимост от изучаването на стопанските науки или даже някакъв стремеж към ‛стопанисване‛. Всички блага биха били безплатни, толкова безплатни, колкото днес са само водата и въздуха.
Според американският психолог Абрахам Маслоу потребността е психологично или физиологично състояние на нужда, което човек се стреми да напусне и да премине в друго желано от него състояние.
Първо, хората се стремят да задоволят физиологичните си потребности, като храна, облекло, жилище, по-нататък се опитват да си осигурят постоянство в задоволяването на физиологичните потребности, след което идва стремежът към обществен живот, признание от обществото, както и стремеж към собствената реализация.
Знанието е потребност, която стои във върха на пирамидата на човешките потребности.
Средствата за задоволяване на потребностите на хората са благата. Част от благата се използват за пряко задоволяване на потребностите им и се наричат потребителски блага. Другата част от благата се превръщат в средства за производство и служат за производството на други блага, поради което се наричат средства за производство.
От гледната точка на правата на собственост и ползване, благата са частни или обществени. Частните блага са собственост на отделни членове на обществото и до тези блага имат достъп само техните собственици, което изключва достъпа до тях на останалите членове на обществото. Принципът на изключването на достъпа до частните блага важи неограничено.
Обществените блага са собственост на цялото общество и всеки член на обществото има равнопоставен достъп до тях и за тях не важи принципът за изключването. От потреблението на обществените блага не може да бъде изключен никой и те могат да бъдат потребявани в една и съща степен от всички членове на обществото, без при това потреблението на един член на обществото да ощетява потреблението на останалите. Обществените блага са обикновено неделими. Външната и вътрешната сигурност на една страна, транспортната и комуналната инфраструктура са неделими обществени блага. Благата са обществени и по политическа, икономическа или техническа целесъобразност. Макар че се добива от частни лица, знанието е обществено благо. Обществени блага са информацията, която прави хората съпричастни със знанието, и образованието, което служи за усвояването на знанието от хората и превръщането му в човешки капитал.
3. Знанието – най-могъщ фактор на производство
За задоволяването на потребностите на хората с блага (стоки и услуги) в непрекъснат ход е стопанският процес на производство, разпределение и потребление на блага, стопанският кръговрат.
Всяко благо има два вида свойства (характеристики): физически и правни. Физически са всички свойства, които определят какви потребности би могло да задоволява определено благо. Правните (юридическите) свойства или характеристики на едно благо се изразяват чрез правата на собственост и показват чии потребности е разрешено или не е разрешено да задоволява то. За да бъдат задоволени потребностите на един индивид от определено благо, необходимо е това благо да бъде произведено и индивидът да придобие определени права на собственост (владеене, разпореждане и ползване) върху него.
Стопанският процес обхваща всички стопански дейности, необходими за производството, разпределението и потреблението на благата. Той се осъществява от стопански субекти, които извършват стопански дейности със стопански обекти. Стопанските субекти се класифицират в следните сектори: предприятия, домакинства, държава, чужбина.
Стопанските дейности, които извършват стопанските единици в тези сектори, могат да бъдат описани по следния начин:
Предприятията произвеждат блага (стоки и услуги), като използват труд и капитал и влагат като суровини други блага, които те купуват от други предприятия или стопански субекти.
Държавата произвежда обществените блага (външна сигурност, вътрешен ред, социални, информационни, образователни, здравни и други услуги), като събира данъци, за да финансира производството им и провеждането на икономическа и социална политика, както и като изплаща субсидии на предприятия и социални помощи на домакинства.
Произведените блага може да бъдат използвани за крайно потребление или да бъдат капитализирани и да се превърнат в средства за производство.
Знанието е благо, което също може да се капитализира и да се превърне във средство, фактор на производство, чрез създаването на:
- технологии;
- човешки капитал.
4. Превръщане на знанието в технологичен капитал и веригата наука, технологии, бизнес
В света, в който живеем, всяко нещо рано или късно поражда своята противоположност. След време обикновено двете противоположности се уравновесяват. В икономиката теоремата на Сей гласи, че всяко предлагане поражда съответно търсене, като след време търсенето и предлагането се изравняват и системата на пазара попада в равновесие.
Лобачевски твърди, че всяка математическа теория намира своето приложение. Обобщавайки, можем да твърдим, че всяко знание намира своето приложение.
Науката намира своето приложение чрез технологиите.
Като илюстрация за този факт ще припомним накратко историята с намирането на приложението на откритото през 1831 година от Майкъл Фарадей явление електромагнитна индукция, която - простичко казано - означава, че е възможно при определени условия енергията на електромагнитното поле да се превръща в механична. Осъзнавайки невероятните възможности за приложение на това откритие, английски учени демонстрирали на английската кралица, като най-високопоставена особа в държавата, електромагнитната индукция, като използвали опитна постановка, която сега се използва за демонстрация на това явление пред учениците от средните училища. Те пуснали ток по проводник, поставен до магнитна стрелка, в резултат на което стрелката помръднала. Кралицата очаквала нещо много по-впечатляващо и попитала учудено: „Е, и какво от това?‛ Реакцията на кралицата няма да се отличава много от реакцията примерно на един съвременен бизнесмен. И кралицата, и бизнесменът биха могли да бъдат впечатлени, ако им се демонстрира един лъскав електромотор, който преобразува електрическата енергия в механична и, разбира се, е изграден, като се използва научното откритие. Електромагнитната индукция е резултат или продукт на научните изследвания, а електромоторът е продукт на технологиите. На бизнеса може да се предлага електромотора, а не електромагнитната индукция. Продуктите, резултатите на науката се предлагат на бизнеса, след като са преминали през технологиите и са се превърнали в технологичен продукт.
Науката без технологиите, които да превърнат едно научно откритие в използваем продукт, и без бизнеса, който да реализира производството на този продукт в мащаби, достатъчни за използването му от обществото, е само вълшебно красиво, неизползвано знание, задоволяващо единствено потребностите на любопитните. Поради това и всеки модерен университет съдържа в себе си верига от три звена: наука, технологии, бизнес. Томас Джеферсън, един от най-значимите президенти на САЩ, успява да прокара закон, според който държавният университет във всеки щат задължително трябва да има факултети както за наука, така за технологии. Поради това и съвсем не е случайно, че Джон Атанасов разработи основните принципи на компютъра в държавния университет на щата Айова, а самият Атанасов по образование е физик и инженер. Той едва ли щеше на направи едно от най-великите открития на човечеството, ако беше само физик или само инженер.
Наред с отделите за наука и отделите за технологии, съвременните университети имат обикновено високотехнологичен бизнес инкубатор, който посредничи между готовия технологичен продукт и неговата бизнес реализация. За да се реализира един продукт, той трябва да мине последователно през звената на веригата наука, технологии, бизнес.
5. Превръщане на знанието в човешки капитал
Знанието се превръща в човешки капитал посредством образованието. В образователната институция постъпват хора, които чрез придобитите в резултат на обучението знания и умения увеличават своите способности и капацитет да произвеждат блага. Съвкупността на производствените способности на един човешки индивид образува неговия човешки капитал. Една древна китайска поговорка гласи: „Ако дадеш на някого риба, той може да засити глада си, ако го научиш да лови риба, той ще бъде сит цял живот.‛
Икономическата теория разглежда човешкия капитал като най-важен фактор на производство с неограничени възможности за нарастване. Според Алфред Маршал най-стойностен е капиталът, инвестиран в човешки същества.
Икономическата практика показва, че няма страна, която да е реализирала значителен икономически растеж, без масирано да е инвестирала в човешкия капитал. Най-често даваният в последно време пример е Ирландия, която от изоставена и забравена в един от ъглите на картата на Европа страна, се превърна в икономически тигър.
6. Движещи сили в основаната на знанието стопанската система
Стопанската система не може да функционира от само себе си, необходимо е някаква сила да я приведе в движение. Коя е тази сила, кой е двигателят на стопанската система? Силата, която привежда в движение стопанската система, се генерира от поведението на хората. Поради това и с каква сила и в каква посока ще се задвижи структурираната чрез правните норми стопанска система, ще зависи от системата от норми на поведение на хората в тази система.
Неокласическата икономическа теория постулира движещата сила на стопанската система чрез въвеждането на аксиомата за собствената полза.
Аксиомата за собствената полза придава движещата сила в поведението на всеки стопански субект, което означава, че системата от правилата, по които стопанският субект взема решение за осъществяване на стопанската си дейност, е изцяло подчинена на собствената му полза, което означава, че стопанският субект осъществява само дейности, които му носят стопанска полза, като се стреми да осъществи тези действия, които го водят до максималната полза. Аксиомата за собствената полза е основана на първични инстинкти, заложени дълбоко в природата на човека, като стремеж за самосъхранение и вечно съществуване, доминиране над останалия свят, алчност, поради което съдържа в себе си могъща движеща сила. Стопанският субект, който осъществява своята дейност в съответствие с аксиомата за собствената полза, се нарича хомо икономикус.. Той притежава способността - като рационално действащ индивид - измежду многото възможности винаги да избира тази, която е с най-високо ниво в скалата, измерваща неговите ясно определени предпочитания, като максимизира собствената си полза. Съвременната икономическа теория допълва аксиомата за собствената полза с постулати, които са основа на съвременната поведенческа икономика и представляват моралните ценности, имащи не по-малка въздействаща сила. Според Марк Твен, „малко са тези, които могат да понасят благоденствието на другите.‛ Ако обаче устискат да го понесат, те биха могли да се надяват да удължат собственото си благоденствие. Доверието и склонността към сътрудничество на стопанските субекти е задължително, аксиоматично предположение за нормалното функциониране на всяка стопанска система. Безпощадна е икономическата максима: „Вълната на една овца можеш да стрижеш всяка година, кожата и можеш да одереш само веднъж.‛
Светът, в който живеем, е подложен на случайни въздействия, които създават неопределеност и несигурност в обществото. Едно събитие се смята за несигурно, ако не може да се намери алгоритъм, чрез който да се определи кой от потенциално възможните изходи ще се случи. Ако е възможно да се намери алгоритъм, който да определя при какви обстоятелства всеки от възможните изходи ще се реализира, тогава събитието ще се превърне от несигурно в сигурно събитие. Дали едно събитие е сигурно или несигурно, е въпрос на познание. Научните изследвания могат да превърнат едно непредвидимо събитие в предвидимо, като открият причините и механизмите, определящи неговото настъпване. Докъде всъщност се простира човешкото познание? Възможно ли е някои непредвидими събития никога да не бъдат превърнати в предвидими? Несигурните събития, които не могат да бъдат превърнати в сигурни, се наричат случайни.
Съществуват ли случайни събития, е въпрос, който човечеството си задава от древни времена, но все още няма ясен отговор. Научните постижения, особено в областта на микрофизиката, обаче ни навеждат на предположението, че в света, в който живеем, има събития, които са случайни, т.е. непознаваеми по природа. Това ни подсказва, че може да разглеждаме два типа причини, които предопределят несигурните събития:
- причини, които не могат да се избегнат поради тяхната непознаваема природа;
- причини, породени от липсата на информираност или поради недостатъчната информираност на членовете на обществото.
Следователно, несигурността в обществото се състои от два компонента:
- екзогенна несигурност - дължи се на причини извън обществото, на непознаваемата природа, на случайната компонента;
- ендогенна несигурност – дължи се на причини в самото общество, като липса на информация, недостатъчна познавателна способност, на непредвидимо поведение на член на обществото, на субективни действия на обществените икономически агенти (индивидите, организациите и институциите).
С цел да се намали несигурността в поведението на икономическите агенти в обществото, се упражнява контрол и се налагат санкции от правната система, от институциите или дори от индивидите.
7. Икономиката в контекста на основаното на знанието общество
Човекът е обществено същество и той съществува и задоволява своите потребности в човешко общество, в рамките на една обществена система. Живеенето в обществена група прави по-лесно осигуряването на основните потребности на хората като храна, жилище, отглеждане на деца чрез разделението на труда и общо ползване на блага. Координираните колективни, съвместните действия на членовете на една общност могат да доведат до постигането на резултати, които не биха могли да бъдат постигнати от членовете на общността, ако биха се стремили да ги постигнат поотделно. Тези постижения принадлежат на общността и формират обществените и блага.
Хората живеят в общности, като по правило действат или си взаимодействат съгласно набор от поведенчески норми за координация и прилагане на санкции върху поведението на членовете на общността с цел постигане на определени преимущества. Всяка група от хора с общи интереси, нужди или потребности може да образува общност. Типични примери за общности са образувания като орда, нация, семейство, клуб, религиозна общност. Първоначално хората са живели в общности (като ордата), основани на неформални норми на поведение. По-късно се създават институциите и организациите, базирани на формални правила, и общността се превръща в общество. Правилата в едно човешко общество са формални и неформални.
Формалните правила определят обществени структури, наречени институции. Типичен пример за институция е държавата. Нейната система от правила съдържа всички правни норми на обществото. Правните норми са задължение за всеки член на обществото и те трябва да се спазват при всяко негово действие.
Неформалните правила са всички норми на поведение на индивидите, установени от обществото и допълващи формалните правила. Неформалните правила изразяват склонности или предпочитания на индивидите по отношение на морал, етика, религия, всякакъв тип догми, навици, обичаи, възприет ред, традиции, движещи сили, склонности към предприемане на дейности или действия. Част от неформалните правила - като инстинкти, нагони, пориви, страх от смъртта - произлизат от човешката природа и се изразяват чрез предпочитания, склонности, стремежи, желания, амбиции.
Институциите, изградени от система от формални правила, координират, контролират и санкционират поведението, действията и взаимодействията между членове на обществото за постигане на общи цели, предимства или изгоди. Конкретни цели биха могли да бъдат, например, увеличаване на националното богатство, защита от вътрешни и външни врагове, произвеждане на обществени или частни блага, отглеждане на деца, и др. За постигане на тези конкретни цели в обществото се създават институции и организации като държава, полиция, армия, предприятия, семейства и т.н.
Системата от формалните правила (нормативни актове) и на неформалните правила (норми на поведение) на човешкото общество се формира във взаимодействие със ценностната система на обществото. Ценностната система на обществото предопределя обществената потребност от знание. Знанието гасне, когато липсва потребността от него, когато надделява склонността, стремежът на човека към един не променящ се във времето, уютен свят на затвореното общество, в което нищо не се случва, нищо не се променя, където властват непоклатими догми и където обществото безпощадно смазва всеки опит да се наруши хармонията на неговия въображаем свят. В историята на човечеството има както периоди на застой, така и периоди на развитие. В по-ново време Европейският ренесанс е едно събуждане след дългия сън на Средновековието. С Ренесанса започва формирането на ценностната система на съвременната европейска цивилизация и икономика. Тази ценностна система възстановява в европейското общество древногръцкото светоусещане за знание и стремежа към опознаване на света, в който живеем и формира принципите на съвременната наука и формалните правила и нормите на поведение в съвременното човешко общество.
Принципите на основаното на знанието общество са резултат на европейския ренесанс и на нас ни се е паднало да живеем в период, в който знанието е обществена потребност. Икономика, основана на знанието, може да има само в общество, основано на знанието, понеже стопанската дейност се осъществява в рамките на правилата на обществения и стопански ред. Ние имаме уникалния шанс да се появим за кратко на този свят в период, в който спиралата на историческото развитие на човечеството се насочва отново към изначалното – там, където възниква науката, и от нашите нагласи до голяма степен зависи да не пропуснем този шанс. Тръгнах по своя път в науката с теория на вероятностите и добре познавам превратностите на съдбата. Това не ми пречи да бъда оптимист за един народ, който приема знанието като висша човешка ценност. Позволете ми да завърша с това, с което започнах:
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви!
В знанието е твоят голям шанс!
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
