Български  |  English

Евгеничен ли е китайският закон?

Ето основните откъси от официалния превод на Закона за здравето на майката и детето, приет в Китай през 1995 г.:

Член 8:
Предбрачният здравен преглед трябва да съдържа изследване за следните болести: за сериозни генетични болести, за вече посочените инфекциозни болести и за всяко възможно умствено заболяване.

Член 10: След като здравното заключение е направено, лекарят трябва да го съобщи и да даде съвет на мъжа и жената, у които е открил сериозна гeнетична болест, която от медицинска гледна точка се счита за опасна по време на бременност. Двойката може да встъпи в брак само ако и двамата приемат да употребяват контрацептиви в продължение на дълъг период от време или да претърпят операция, която да гарантира стерилността им.

Член 16: Ако лекарят открие или има съмнения, че дадена двойка във възпроизводствена възраст е засегната от сериозна генетична болест, трябва да даде своя медицински съвет на съпрузите. Последните, ако са във възпроизводствена възраст, са длъжни да се съобразят с него.

Член 18: Лекарят е длъжен да даде обяснение и медицински съвет на съпружеските двойки, в които жената е в напреднала бременност, ако в преднаталната диагностика е открит един от следните случаи: когато плодът е засегнат от сериозна генетична болест; когато плодът показва сериозна недостатъчност; когато продължаването на бременността може да застраши живота на бременната жена или сериозно да увреди нейното здраве.


Редуциране на вродените аномалии

Китайският закон за здравето на майката и детето беше яростно атакуван в западните медии и научни среди. Но ако някои от критиките са оправдани, то други произтичат от езикови и културни недоразумения. Едно от тях е свързано с думата yousheng, която често се среща в текста на закона. Това е дума-клопка, която има две значения: обикновено тя значи „нормални раждания‛, но може да бъде използвана и за обозначаване на евгениката от нацистките програми. За съжаление, английските преводачи на закона имаха склонност да й придават това второ значение. Евгеничен ли е обаче законът за здравето на майката и детето? Една евгенична политика е възможна само при две условия: ако не оставя на индивидите никакъв избор и ако има расистки основи. В китайския закон не е изпълнено нито едното от тях. Лекарите могат да посъветват двама пациенти, които рискуват да предадат на децата си наследствена болест, да не се женят или да бъдат стерилизирани, но последното решение принадлежи на двойката. Ако преднаталните изследвания откриват генетична болест, лекарят може да препоръча аборт, но не и да го заповяда.

Също толкова важно е да се види, че законът не се основава върху расистки предубеждения, а върху желанието вродените болести да бъдат сведени до минимум. В Китай никога не е имало расистка традиция. Китайците са били жертви на западния империализъм и на японския милитаризъм. Понякога и те са правили сериозни грешки, но никога не са претендирали за превъзходство по отношение на други народи, а военните им действия никога не са били вдъхновени от расизъм. Нито пък вътрешната им политика: хан, господстващият етнос в Китай, изобщо не са се мислели за по-еволюирали от различните малцинства.

Ако хората на запад често биват стъписвани от китайското отношение към анормалните зародиши, то е, защото не схващат лежащите отдолу икономически и културни реалности. Големият конфуциански мислител Ксун Ци (300-237 г. пр. Хр.) е казал: „Раждането е начало на едно човешко същество, а смъртта – негов край. Едно човешко същество, което има добро начало и добър край, осъществява дао (издига се на по-висше духовно ниво)‛. От тази конфуцианска гледна точка произтичат две важни характеристики на китайската генетична политика. Първо, абортът е социално и морално приемлив, защото животът започва с раждането: зародишът не се възприема като човешко същество. После, болестите и вродените увреждания се тълкуват като знак, че родителите или предците са били грешни в някой от предишните си животи. Когато разберем, че традиционната дума за обозначаване на едно анормално бебе е „чудовищен зародиш‛, спираме да се учудваме от малкото подкрепа, която може да се очаква от семейството и обществото. В тази ситуация единият от двамата родители трябва да спре да работи, а цената на грижите за такова дете може да достигне до една трета от средната заплата на един работник.

Ще е нужно доста време, за да се промени това отрицателно отношение. Днес повече от 50 милиона души с увреждания живеят в мизерия. А нищо не дава основание да се надяваме, че съдбата им или тази на техните майки ще се промени в близко бъдеще. Много хора мислят, че за тях щеше да бъде по-добре, ако не се бяха родили. Впрочем, през 1989 г. Китайската асоциация на хората с увреждания поиска от правителството да ускори приемането на закон, с който да предотврати раждането на анормални деца, като се има предвид страданието им и бремето, което те представляват за обществото.

Грижата за общото благо понякога е карала генетиците и други професионалисти в Китай да пренебрегват личната независимост и да смесват технически възможното (генетичните тестове) с морално допустимото. Въпреки това аз считам, че законът представлява важна крачка към гарантирането на всеобщ достъп до генетичен съвет и към забраната на селекцията по пол. Китайските специалисти по генетика критикуваха някои от неговите положения и предложиха в закона да присъства по-експлицитно най-вече принципът за „свободно информирано съгласие‛. Властите се посъветваха с най-видните китайски специалисти и ще въведат своевременно необходимите промени. Дотогава препоръчвам на моите западни колеги да се допитват до гражданите и генетиците, които отговарят за тези въпроси, вместо да се опитват да санкционират Китай и да рискуват да навредят, вместо да помогнат.

Ки Рен Цон, директор на програма по биоетика, Китайска академия по социални науки, Пекин


Наложени решения

Защитниците на китайския Закон за здравето на майката и детето често твърдят, че има грешка в превода на думата yousheng: тя означавала „нормално раждане‛, а не „евгеника‛. Освен факта, че един термин няма никакъв смисъл вън от своя контекст, можем да отбележим, че в европейските езици етимологичният смисъл на ‛евгеника‛ е „нормално раждане‛ (идва от гръцките думи „eu‛ – благо, и „genos‛ – раждане).

Терминът yousheng се появява в Китай през 20-те години, когато на китайски са преведени и написани множество изследвания по евгеника. Много китайски интелектуалци се присъединяват към евгеническото движение, чиято публика се разпростира от Швеция до Япония. Някои от тях открито възхваляват нацистката расистка политика, други просто препоръчват да се попречи на „негодните‛ да се възпроизвеждат. След идването на комунистите на власт през 1949 г. евгениката се превръща в тема табу, както и в други части на света, поради асоциациите й с нацизма, но през 1978 г. тя се появява отново с политиката, насърчаваща раждането на едно единствено дете.

Днес в много научни и ненаучни публикации на китайски все още може да се срещне преклонение пред британския учен Франсис Галтън (1822-1911), основател на евгениката и братовчед на Чарлз Дарвин, като баща на yousheng, понятие, което ясно бива определяно като наука, която позволява на държавата да подобрява физическите и умствени характеристики на нейното население посредством селекция.

Защитниците на закона наблягат на факта, че той предполага „свободно съгласие‛ от страна на индивидите. Каква е обаче неговата реална цел в тази еднопартийна държава, където политическото несъгласие често е санкционирано? Защитниците премълчават прокараните в провинциите след 1988 г. закони, които дори не споменават индивидуалния избор: в провинция Гансу, например, „идиотите‛, „кретените‛ и „откачените‛ (дефиниции вън от медицинската терминология) нямат право да сключват брак и биват стерилизирани.

От съществено значение е да се разбере, че за наличието на евгеника не е нужен расизъм. До 60-те години в скандинавските страни хиляди индивиди, считани за „умствено изостанали‛, са били стерилизирани със сила, без да е ставало дума за „расови‛ различия. За да бъде защитен законът, не е достатъчно да се изтъкне, че хан не са се считали за по-еволюирали от малцинствата. Защо не попитаме тибетците какво мислят по въпроса?

Евгеничните закони в Китай засягат преди всичко две социални групи: селяните (около 70% от населението) и етническите малцинства (общо 55 на брой, които представляват 8% от населението). В специализирани публикации и в такива, предназначени за по-широка публика, китайските генетици твърдят, че броят на хората с физически и умствени увреждания е по-голям сред селяните, отколкото сред гражданите. Според тях той би бил дори още по-голям сред някои етнически малцинства, отколкото сред хан. Еднокръвните бракове задълбочават икономическата изостаналост на тези социални групи, уверяват ни те. Според мен обаче това е само една псевдо-научна маскировка на предразсъдъците на хан и срещу ендогамията в тези малцинства.

За да бъде защитен законът от 1995 г., се изтъкват и конфуциански ценности. Но Китай не е закотвен в миналото си. А да се цитира Ксун Ци през 90-те години е също толкова уместно, колкото и да се говори за Спарта, когато се обяснява нацизмът. Свободата да се възпроизвеждаш не е привилегия на няколко избрани култури, а неотменно индивидуално право. Авторитарният контрол на демографския растеж не може да се оправдава с културния контекст.

Въведените през 70-те години в Индия, в ситуация на извънредно положение, програми по стерилизация бяха масово отхвърлени от гражданите още на първите избори след това. Нещо повече, различни изследвания разкриват, че в Китай, за разлика от други места, индивидите имат напълно различно виждане за начина, по който трябва да бъдат третирани хората с увреждания. В анкети, проведени от китайски изследователи в края на 80-те години, близо 25% от запитаните приписват на живота свещен характер, независимо от обстоятелствата. Вроденото увреждане е един от най-болезнените проблеми, с които едно семейство може да се сблъска. Всички морални съображения и медицински възможности трябва да бъдат обсъждани по разумен и искрен начин. Сегашното евгенично законодателство не позволява постигане на консенсус, а налага решения. Маргинализираните общности са подложени на дискриминация дори в някои от демократичните страни. Но в еднопартийна държава като Китай евгеничните закони служат по-скоро за унищожаване на уязвимите, отколкото за тяхното подпомагане.

Франк Дикьотер, директор на Института за съвременен Китай, Школа за източни и африкански изследвания, Лондонски университет.

Куриер на ЮНЕСКО


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО 1000 стипендии Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”