Думи срещу думи ( литература), брой 21 (2504), 06 юни 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Спасяването на Созопол
Български  |  English

Спасяването на Созопол

Моли се за техния Созопол,
който никога не е истински и последен
.
Златомир Златанов, „Молитва в Созопол“



Преди около година и половина едно от най-големите български издателства - „Сиела“, внезапно започна масирано да лансира книги от български автори и с това може би най-отчетливо маркира новата тенденция в книгоиздаването: домашните писатели, за които години наред почти никой издател не желаеше да чуе, изведнъж станаха търсени, дори ухажвани. Само по себе си такова издателско търсене е много обнадеждаващо, но то крие и своите подводни камъни, които особено ясно се видяха в случая със „Сиела“: техният ентусиазъм изпълни каталозите им и с твърде съмнителни откъм художествена стойност „продукти“. И така се получи, че сред усилните словесни напъни на разни светски личности и откровени графомани смислените произведения, каквито също не липсваха, започнаха опасно да се губят.

А „Потъването на Созопол“ определено е едно от тези смислени произведения. Дебютният роман на Ина Вълчанова е кратък, стегнат и находчив; и може би най-силният му аспект е умението да създава пълнокръвна, осезаема атмосфера: атмосферата на някогашния Созопол такъв, какъвто никога повече няма да бъде, но какъвто все още съществува в спомена, разказа, изкуството. Контрастът между бедното романтично градче и презастроения моден курорт постепенно, с продължаващия неспирен дъжд, се разтваря в нещо междинно, принадлежащо едновременно на миналото и настоящето, на спомена и на действителността – ехо от една културна памет, която все още спасява града на спасението.

Без да е пряко назовано, тъкмо спасението е водещият мотив на романа. Един застаряващ мъж се завръща в отдавна изгубения Созопол с десет бутилки водка; ясно е, че когато бутилките свършат, нещо ще се случи. Мистериозни мейли внушават на старите му – също така изгубени – приятели, че мъжът е отишъл там да се самоубие. И те хукват да го спасяват. Колкото повече напредват бутилките, толкова повече се разгръщат – без да се разплетат – предисториите на тази история: човешки и разпознаваеми, но просмукани от някаква тиха лудост. Тази тиха лудост всъщност витае над всичко, което се случва в този Созопол, над всички настроения, разговори и спомени – дори драмите, дори скандалите са някак притихнали, видени през един безразлично регистриращ и всичко готов да приеме „пиянски“ поглед, в който потъва всичко: хора, къщи, рани, страхове и болки. Потъването на Созопол е спасението на Созопол. И спасението на променените, остарели, разочаровани и разочароващи хора, които методично пият бутилките водка. Трябва да потънеш, да се удавиш, за да се спасиш.

Още повече в „Потъването на Созопол“ една след друга потъват и зачекнатите истории. Така погледнат, този роман е точната противоположност на един друг дебютен роман, който силно ме впечатли миналата година – „Пръстенът с двата брилянта“ на Вероника Азарова. Ако той беше изграден по чеховия принцип, че има ли пушка на стената, тя трябва да гръмне преди края на пиесата, ако там всички нишки бяха старателно проследени и дисциплинирано завършени, то в „Потъването на Созопол“ нишките неусетно изчезват, без да стигат до ясни развръзки, без странните събития да получават обяснение. Този роман се държи така, както персонажите му се държат в разговор: говорят малко, а доста повече премълчават. За читателя, при желание, остава да възстанови каквото му се губи. В този смисъл романът на Ина Вълчанова може да бъде наречен постмодерен, но това не е от особено значение, защото той е не-литературен дотам, че дори техниките, с които разчупва повествованието си – например множествената гледна точка – са толкова неакцентирани, че не се и забелязват. С две думи: роман за четене.
още от автора


Ина Вълчанова. "Потъването на Созопол". ИК "Сиела", 2007. Цена: 9 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”