Улица Македония: от циркаджиите до победните гърмежи
В следобедните часове на 31 май, само няколко часа, след като бях пристигнал в Скопие, телефонът ми неочаквано иззвъня. Обаждаше се Емилиян Станкович, говорител на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) и кандидат за депутат от „Слънце - Коалиция за Европа‛. Станкович ме покани на извънредна пресконференция на председателката на СДСМ Радмила Шекеринска в 19 часа, на която щяха да присъстват само чуждестранни журналисти. Тази събота беше ден за размисъл в Македония и от „Слънце‛ формално спазваха правилата - никакво присъствие на „македонски новинари‛. Привечер на „Бихачка‛ 8 (централата на СДСМ) гръцките журналисти бяха мнозинство.
Шекеринска очевидно възлагаше големи надежди на последната си предизборна изява: отлично структурирано изказване, обмислено до последния детайл; много добър английски и подчертано внимание към всеки един от нас. Разбира се, имаше и „извънредна новина‛ - председателката на СДСМ сигнализира за партия-фантом, която може да открадне част от гласовете на „Слънце‛. Сценарият е изпробван през 2006-а, но две години по-късно бил изпипан още по-умело. Става дума за Социалдемократическата партия на Македония, чиято абревиатура (СДПМ) е твърде сходна с тази на СДСМ. Но трикът не свършва дотук. СДПМ издигнала листи с кандидати, чиито имена са почти еднакви с тези на водачите на листи от „Слънце‛. Така Радмила Шекеринска набързо се сдобила с двойничка - Рада Шекеровска, водач на листа от СДПМ. 62-годишната баба Рада от Щип през целия си живот била домакиня. Сходният сценарий споходил и останалите водачи на листи от „Слънце‛: Йован Манчевски бил двойник на Йован Манасиевски, Зоран Зашев - на Зоран Заев, Янис Макрис - на Яни Макрадули, а Игор Иваноски - на Игор Ивановски. Само лидерът на Новата социалдемократическа партия Тито Петковски бил пожален (най-вероятно защото вече няма много Титовци в Македония). Радмила Шекеринска съобщи още, че председателят на партията-фантом Бранко Яневски бил назначен веднага след изборите през 2006-а на държавна служба в правителството на ВМРО-ДПМНЕ. Според Шекеринска, само 24 часа преди изборите Скопие било залято с плакати на фалшивите кандидати и това издавало чувство на нервност сред управляващата коалиция. „Такива трикове са абсолютно ненужни, ако управляващите са уверени в победата си‛, заяви тя.
Два дни по-късно стана ясно, че СДПМ е получила 6 425 гласа (или едва 0, 62 %), „Слънце‛ не успя да победи в нито една община на извънредните парламентарни избори в Македония, а Шекеринска обяви, че напуска лидерския пост в СДСМ. А фарсът „СДСМ-СДПМ‛ беше познат на македонските медии месец преди пресконференцията за чуждестранните журналисти. Остава въпросът защо беше нужна „извънредната‛ съботна среща (определено това беше най-професионално организираната пресконференция в Македония за избори 2008, която по стечение на обстоятелствата българските медии пропуснаха)? Защо толкова късно Шекеринска се опита да разколебае доверието ни в предварителните проучвания (ние отдавна бяхме изпратили до редакциите си прогнозата на Института за демокрация - 31% за ВМРО-ДПМНЕ, 11% за СДСМ)? Дали Шекеринска не гледаше по-далеч и инвестираше в медийно доверие, на което по-късно да разчита?
В неделя преди обяд, в деня на вота, вече беше ясно, че нервността е взела надмощие над обещанията за „честни и демократични избори‛. В покрайнините на Скопие един човек беше убит, деветима бяха ранени. Стрелби в избирателни секции, откраднати бюлетини, счупени изборни кутии. На магистралата край Арачиново пристигнаха бронетранспортьори. Ако човек слушаше единствено македонското държавно радио обаче, дълго време щеше да си мисли, че изборният ден преминава съвсем спокойно и има само някакви малки инциденти тук-там из районите с преобладаващо албанско население. За Радио Скопие беше далеч по-важно как е започнал изборният ден в Крива паланка, отколкото стрелбите в Чаир. „Нищо, нека не се създава допълнително напрежение‛, успокояваше ме една колежка от Скопие. Вечерта, след като обяви победата на коалицията „За по-добра Македония‛, премиерът Никола Груевски подчерта, че Македония е имала 98% честни и демократични избори и само 2% отделни инциденти и неуредици. Купонът в чест на победата на ВМРО-ДПМНЕ в Дома на армията беше в разгара си. Усмихнати яки момчета прескачаха ту в залата за пресконференции, ту в съседното помещение, от което ечеше маршът „ВМРО, ти си наша иднина, ВМРО, ти си наша судбина‛ (вероятно е твърде субективно заключение, но ми се стори, че сред поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ мачисткото излъчване доминираше, докато в щаба на СДСМ женската грация беше по-осезаема).
Само няколко часа по-късно центърът на Скопие придоби съвсем друг вид. Миналата вечер и в следобедните неделни часове централната улица „Македония‛ изглеждаше като извадена от роман на Маркес - всевъзможни циркаджии, акробати, странни художници със спрейове събираха тълпи от сеирджии около себе си. Но вечерта на победата беше времето за втората стрелба - пиратки хвърчаха от щастие, изстрели отекваха от балконите, а трима тинейджъри, накачулени на едно колело, неуморно обикаляха из центъра и крещяха „ВМРО-ДПМНЕ‛. Те, разбира се, не бяха единствени - тълпи от млади хора (това не го бях виждал отдавна) развяваха знамената на ВМРО.
На „Бихачка‛ 8 цареше съвсем друга атмосфера. Там вече нямаше чуждестранни журналисти, Шекеринска отложи пресконференцията си с един час, а един от симпатизантите вяло подметна: „Нищо, че загубихме, те и партизаните бяха малко, а как ги победиха бугарите‛. После посрещнаха председателката на СДСМ с няколкоминутни аплодисменти. И тъкмо Радмила Шекеринска да благодари на младия си екип за „отлично водената кампания‛ и (както изисква политическата етика) да поздрави ВМРО-ДПМНЕ за победата, един от младите поддръжници на „Слънце‛ стана и започна да крещи „У-у-у‛. Наложи се приятелите му да го усмиряват, за да не задълбочи омразата си към Груевски в още по-фатални измерения.
След предсрочните парламентарни избори проблемите пред „Възраждането‛ на Македония, което обеща ВМРО-ДПМНЕ, вече не могат да бъдат отлагани. А въпросите са много. Ще се повтори ли касапницата от 1 юни по време на прегласуването в 193 избирателни секции, в които бяха установени сериозни нарушения? Коя от двете албански партии ще избере премиерът Никола Груевски за коалиционен партньор? Каква ще е реакцията на „пренебрегнатата‛ албанска партия? Ще задълбочи ли обещаният референдум за името още повече спора с Гърция? Кога Македония ще признае независимо Косово? Колко дълго националистическата риторика ще успее да заглушава един от основните проблеми на страната - 35 % безработица сред работоспособното население?
Има и въпроси, които в Македония се произнасят с половин уста: ще се радикализират ли албанските политически искания и може ли да очакваме повторение на конфликта от 2001-ва? Задавал съм тези въпроси на един изключително интересен събеседник - Джезаир Шакири - бивш командир от албанската Армия за национално освобождение (по-известен като командир Ходжа) през 2001-ва, после депутат в македонския парламент. Миналата година Джезаир Шакири твърдеше, че жителите на родното му село Танушевци ще организират референдум за присъединяване към Косово. Неколкократно той заявяваше за местни и чужди медии, че разчита на подкрепата на негови въоръжени групи. Те били готови да действат в района на селата Гошинце, Брест и Малина маала. През ноември 2007-а се свързах с него по телефона по повод полицейската операция „Планинска буря‛ на македонското МВР, при която бяха убити шестима души, а повече от десет задържани. Тогава Джезаир Шакири заяви, че „командирите и бившите бойци на АНО се реорганизират спонтанно, за да бранят себе си и рамковия договор, както и местното албанско население от престъпници, които са в правителството‛.
През март тази година отново потърсих за интервю командир Ходжа. Изненадващо беше смекчил тона, но остана верен на провокативния си стил: „Състоянието е същото. Но мислим, че македонската страна ще разбере, че по демократичен начин трябва да признае правата на нашите граждани в тази държава - правата на албанците, които са 25% от местното население тук, в Македония.‛ И съвсем не в логиката на разговора ни вметна: „Според мен македонският език е един диалект на българския език. Как аз сега се разбирам с вас, не със сръбския или с хърватския език, нали? Но това не поставя под въпрос съществуването на Македония. Мисля, че няма по-добро от това да съществува Македония. Македония има само един проблем, срещу който трябва да се бори - организираната престъпност, корупцията.‛
---
На 3 юни, малко преди да отпътувам за София, обикалях центъра на Скопие с една приятелка от местен всекидневник. Македонците са станали изключително чувствителни към реакциите на съседите си. Много повече, в сравнение с миналата година. „И сега какво ще напишеш за изборите?‛, попита тя. Жегата, особено в обедните часове, през летните месеци в Скопие е непоносима. А и на улица „Македония‛ все още е горещо...
Шекеринска очевидно възлагаше големи надежди на последната си предизборна изява: отлично структурирано изказване, обмислено до последния детайл; много добър английски и подчертано внимание към всеки един от нас. Разбира се, имаше и „извънредна новина‛ - председателката на СДСМ сигнализира за партия-фантом, която може да открадне част от гласовете на „Слънце‛. Сценарият е изпробван през 2006-а, но две години по-късно бил изпипан още по-умело. Става дума за Социалдемократическата партия на Македония, чиято абревиатура (СДПМ) е твърде сходна с тази на СДСМ. Но трикът не свършва дотук. СДПМ издигнала листи с кандидати, чиито имена са почти еднакви с тези на водачите на листи от „Слънце‛. Така Радмила Шекеринска набързо се сдобила с двойничка - Рада Шекеровска, водач на листа от СДПМ. 62-годишната баба Рада от Щип през целия си живот била домакиня. Сходният сценарий споходил и останалите водачи на листи от „Слънце‛: Йован Манчевски бил двойник на Йован Манасиевски, Зоран Зашев - на Зоран Заев, Янис Макрис - на Яни Макрадули, а Игор Иваноски - на Игор Ивановски. Само лидерът на Новата социалдемократическа партия Тито Петковски бил пожален (най-вероятно защото вече няма много Титовци в Македония). Радмила Шекеринска съобщи още, че председателят на партията-фантом Бранко Яневски бил назначен веднага след изборите през 2006-а на държавна служба в правителството на ВМРО-ДПМНЕ. Според Шекеринска, само 24 часа преди изборите Скопие било залято с плакати на фалшивите кандидати и това издавало чувство на нервност сред управляващата коалиция. „Такива трикове са абсолютно ненужни, ако управляващите са уверени в победата си‛, заяви тя.
Два дни по-късно стана ясно, че СДПМ е получила 6 425 гласа (или едва 0, 62 %), „Слънце‛ не успя да победи в нито една община на извънредните парламентарни избори в Македония, а Шекеринска обяви, че напуска лидерския пост в СДСМ. А фарсът „СДСМ-СДПМ‛ беше познат на македонските медии месец преди пресконференцията за чуждестранните журналисти. Остава въпросът защо беше нужна „извънредната‛ съботна среща (определено това беше най-професионално организираната пресконференция в Македония за избори 2008, която по стечение на обстоятелствата българските медии пропуснаха)? Защо толкова късно Шекеринска се опита да разколебае доверието ни в предварителните проучвания (ние отдавна бяхме изпратили до редакциите си прогнозата на Института за демокрация - 31% за ВМРО-ДПМНЕ, 11% за СДСМ)? Дали Шекеринска не гледаше по-далеч и инвестираше в медийно доверие, на което по-късно да разчита?
В неделя преди обяд, в деня на вота, вече беше ясно, че нервността е взела надмощие над обещанията за „честни и демократични избори‛. В покрайнините на Скопие един човек беше убит, деветима бяха ранени. Стрелби в избирателни секции, откраднати бюлетини, счупени изборни кутии. На магистралата край Арачиново пристигнаха бронетранспортьори. Ако човек слушаше единствено македонското държавно радио обаче, дълго време щеше да си мисли, че изборният ден преминава съвсем спокойно и има само някакви малки инциденти тук-там из районите с преобладаващо албанско население. За Радио Скопие беше далеч по-важно как е започнал изборният ден в Крива паланка, отколкото стрелбите в Чаир. „Нищо, нека не се създава допълнително напрежение‛, успокояваше ме една колежка от Скопие. Вечерта, след като обяви победата на коалицията „За по-добра Македония‛, премиерът Никола Груевски подчерта, че Македония е имала 98% честни и демократични избори и само 2% отделни инциденти и неуредици. Купонът в чест на победата на ВМРО-ДПМНЕ в Дома на армията беше в разгара си. Усмихнати яки момчета прескачаха ту в залата за пресконференции, ту в съседното помещение, от което ечеше маршът „ВМРО, ти си наша иднина, ВМРО, ти си наша судбина‛ (вероятно е твърде субективно заключение, но ми се стори, че сред поддръжниците на ВМРО-ДПМНЕ мачисткото излъчване доминираше, докато в щаба на СДСМ женската грация беше по-осезаема).
Само няколко часа по-късно центърът на Скопие придоби съвсем друг вид. Миналата вечер и в следобедните неделни часове централната улица „Македония‛ изглеждаше като извадена от роман на Маркес - всевъзможни циркаджии, акробати, странни художници със спрейове събираха тълпи от сеирджии около себе си. Но вечерта на победата беше времето за втората стрелба - пиратки хвърчаха от щастие, изстрели отекваха от балконите, а трима тинейджъри, накачулени на едно колело, неуморно обикаляха из центъра и крещяха „ВМРО-ДПМНЕ‛. Те, разбира се, не бяха единствени - тълпи от млади хора (това не го бях виждал отдавна) развяваха знамената на ВМРО.
На „Бихачка‛ 8 цареше съвсем друга атмосфера. Там вече нямаше чуждестранни журналисти, Шекеринска отложи пресконференцията си с един час, а един от симпатизантите вяло подметна: „Нищо, че загубихме, те и партизаните бяха малко, а как ги победиха бугарите‛. После посрещнаха председателката на СДСМ с няколкоминутни аплодисменти. И тъкмо Радмила Шекеринска да благодари на младия си екип за „отлично водената кампания‛ и (както изисква политическата етика) да поздрави ВМРО-ДПМНЕ за победата, един от младите поддръжници на „Слънце‛ стана и започна да крещи „У-у-у‛. Наложи се приятелите му да го усмиряват, за да не задълбочи омразата си към Груевски в още по-фатални измерения.
След предсрочните парламентарни избори проблемите пред „Възраждането‛ на Македония, което обеща ВМРО-ДПМНЕ, вече не могат да бъдат отлагани. А въпросите са много. Ще се повтори ли касапницата от 1 юни по време на прегласуването в 193 избирателни секции, в които бяха установени сериозни нарушения? Коя от двете албански партии ще избере премиерът Никола Груевски за коалиционен партньор? Каква ще е реакцията на „пренебрегнатата‛ албанска партия? Ще задълбочи ли обещаният референдум за името още повече спора с Гърция? Кога Македония ще признае независимо Косово? Колко дълго националистическата риторика ще успее да заглушава един от основните проблеми на страната - 35 % безработица сред работоспособното население?
Има и въпроси, които в Македония се произнасят с половин уста: ще се радикализират ли албанските политически искания и може ли да очакваме повторение на конфликта от 2001-ва? Задавал съм тези въпроси на един изключително интересен събеседник - Джезаир Шакири - бивш командир от албанската Армия за национално освобождение (по-известен като командир Ходжа) през 2001-ва, после депутат в македонския парламент. Миналата година Джезаир Шакири твърдеше, че жителите на родното му село Танушевци ще организират референдум за присъединяване към Косово. Неколкократно той заявяваше за местни и чужди медии, че разчита на подкрепата на негови въоръжени групи. Те били готови да действат в района на селата Гошинце, Брест и Малина маала. През ноември 2007-а се свързах с него по телефона по повод полицейската операция „Планинска буря‛ на македонското МВР, при която бяха убити шестима души, а повече от десет задържани. Тогава Джезаир Шакири заяви, че „командирите и бившите бойци на АНО се реорганизират спонтанно, за да бранят себе си и рамковия договор, както и местното албанско население от престъпници, които са в правителството‛.
През март тази година отново потърсих за интервю командир Ходжа. Изненадващо беше смекчил тона, но остана верен на провокативния си стил: „Състоянието е същото. Но мислим, че македонската страна ще разбере, че по демократичен начин трябва да признае правата на нашите граждани в тази държава - правата на албанците, които са 25% от местното население тук, в Македония.‛ И съвсем не в логиката на разговора ни вметна: „Според мен македонският език е един диалект на българския език. Как аз сега се разбирам с вас, не със сръбския или с хърватския език, нали? Но това не поставя под въпрос съществуването на Македония. Мисля, че няма по-добро от това да съществува Македония. Македония има само един проблем, срещу който трябва да се бори - организираната престъпност, корупцията.‛
---
На 3 юни, малко преди да отпътувам за София, обикалях центъра на Скопие с една приятелка от местен всекидневник. Македонците са станали изключително чувствителни към реакциите на съседите си. Много повече, в сравнение с миналата година. „И сега какво ще напишеш за изборите?‛, попита тя. Жегата, особено в обедните часове, през летните месеци в Скопие е непоносима. А и на улица „Македония‛ все още е горещо...
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
