Българските самоунижения
Разговор с проф. Станислав Станилов
- Смятате ли за реални прогнозите, че след 15-20 години българският етнос силно ще намалее, та дори ще изчезне?
- Не, теорията за демографския колапс е основана на оценка на актуалното състояние на българското общество, то обаче във всеки един момент се променя.
- Може ли една нация да съществува, ако е географски разпръсната?
- Може, но трябва да има метрополия. Циганите са единственият етнос, който няма метрополия, а евреите пък са единственият етнос, при който диаспората е по-голяма от самата държава. В останалите случаи не може да има нация, без да се образува държава. Трябва да има център – държава, който да излъчва импулси към диаспори и анклави. Нацията е модерно изражение на етноса и предполага модерна държава с институционално изражение, с елитарна култура.
- Някога, по време на война, много от младите българи са се завръщали в България, за да се запишат доброволци, възможно ли е подобно нещо да се случи и днес?
- Ако се случи война днес, и тези, които се намират тук, ще избягат.
- А как (и дали трябва) да повлияем на онези българи в чужбина, които се отказват от корените си?
- Това е естествен процес, едни имат по-високо чувство за българския Аз, други изобщо го нямат, но това чувство е възпитавано в културна среда – вкъщи, в училище, сред приятелите. Ако те учат от малък, че отечеството и нацията нямат значение – ти се деетнизираш и денационализираш. Освен това, как да изградиш в себе си високо чувство на български Аз, ако непрекъснато ти повтарят, че нацията няма значение, че държавите ще отмрат, защото има глобализация. Но дори при системата на глобализацията ролята на държавата е усилена, защото няма друга инстанция, която да въвежда глобалистичните мерки. Теориите на Франсис Фукуяма, че държавата ще изчезне, приличат на Марксовата теория, че държавата ще отмре и че светлото бъдеще е близо. Монетаристичният либерализъм и комунизмът имат едни и същи корени – уеднаквяване на хората и правенето им на английска ливада. Но светът е твърде голям и твърде различен.
- При какви условия мислите, че младите българи, учещи и развиващи се в момента в чужбина, ще се завърнат в България?
- Те ще се върнат, когато в България започне да присъства държавата и българската нация си постави цел. В момента каква цел предлага нашето общество на младите – да ядат и да пият, да получават по-високи заплати, за да живеят добре, което се разбира тъкмо като ядене и пиене. На младите не се предлагат морални ценности, а светът се състои от дух и от материя и когато присъства само второто, той не може да се осъществи.
- Голяма част от младите българи, които заминават за САЩ, не се устремяват натам заради американските идеали, а заради по-добрия живот...
- Но отивайки там, те стават американци и възприемат техните идеали. Младите българи отиват в САЩ с една-единствена мотивация – да живеят по друг начин – да получават повече пари, да имат повече възможности и да вървят нагоре, защото тук положението е отчайващо. Не са единични случаите, когато наши учени заминават за САЩ поради една единствена причина – да работят в своята област на много по-високо ниво, а не заради заплатата, въпреки че наистина тя тук бе много ниска. За да няма подобни случаи, съществува Лисабонската стратегия, която е приета преди около 10 години, но която в Европа не се изпълнява от никого и от България включително, защото, ако се изпълняваше, професорите щяха да получават по 1500 лева заплата, а не 650, както е сега.
- Вие говорите така, сякаш наистина в скоро време няма да има необходимост от политика на България спрямо сънародниците ни в чужбина, тъй като всички ще се изнесат...
- Не трябва да се имигрира. Човек трябва да стои в България и да се бори за промяна на властта.
- Отделни български общности в чужбина смятат, че резултатът от подготвяната Стратегия ще е единствено наливане на средства в раздут административен апарат?
- За реализирането на тази програма е много важно кой ще бъде поставен начело. Това, че се обръща внимание и че се отделят малко повече пари за българите в чужбина, е нещо много полезно, но тази политика трябва да е с ясни параметри, да има програма, в която да бъдат посочени приоритетите. Въпросът е и кого ще поддържаме – българския анклав или българската диаспора; или пък ще се стремим да върнем българите в отечеството. Трябва да се прецени – ето от този регион ще привлечем българите да се върнат, защото те там нямат шансове да се запазят като анклав, а в друг регион пък ще им помогнем, давайки им много средства, да отворят университет, защото там имат възможност да се запазят.
- Тогава упреците ще са, че се отделят държавни пари за хора, които никога няма да дойдат да работят в България...
- Пари понякога трябва да се дават и без реално изражение. Които искат - нека да дойдат да работят тук, но онези, които желаят да си стоят - в Украйна например, нека си стоят. В анклава обаче трябва да се поддържа културна среда, така правят всички страни – трябва да има училища, курсове по български език, организиране на изложби и концерти. Спорадичните инициативи все пак не оставят трайни следи. Ето, наскоро в германския град Ерланген се празнуваше паметта на Свети Методий, който някога е бил заточен там. На срещата, освен словаци и чехи, присъстваха и млади българи, работещи в Германия, дошли специално за тържеството, което означава, че те имат нужда от поддържане на усещането за съпричастие на българите в чужбина. Трябва да си признаем, че нашите сънародници извън пределите на страната нямат особено чувство на съпричастие – или се скарват, или се сбиват... Тук още един пример – в САЩ българин, собственик на малка фабрика за обувки, назначавал свои сънародници, но само при условие, че предварително подпишат декларация, че няма да говорят срещу другите българи. Трябва да си признаем, че сме индивидуалисти. Както знаете – там, където има двама българи, единият е войвода, а там, където са трима - войводите са двама, а четникът отново е един.
- При трима българи има и предател...
- За предателството четете Иван Хаджийски и неговата ‛Оптимистична теория за българския народ“. Там с препратки към западноевропейската литературна класика е записано, че предателството не е само български патент. Ние тук ги преекспонираме, за да изпитаме самоунижение, да се самонаругаем.
- Според професор Пантев трябва да си признаем кривиците и оттам да черпим сила...
- Но ние ги преекспонираме. Всеки българин, с когото се запозная и който има склонност към политическо философстване или културологични разсъждения, започва: ‛ние сме такива, лоши...“ А кой около нас казва, че сме лоши? Кой ни вреди в момента? Самите ние си вредим, позволявайки на другите да ни вредят – трябва да защитаваме нашите национални интереси в рамките на Европейския съюз и НАТО така, както го правят другите. Пример за това е Норвегия, която не изпрати контингент в Ирак. Една малка нация няма нужда от колониални войни, а да се използва като оправдание ‛коректното партньорство“ е глупаво. Истината трябва да се говори постоянно, ние от Атака често я говорим от трибуната, но управляващите не се интересуват от нея. За този проблем говоря в книгата си ‛Българската политическа класа – елит или маргинали“, която не се продава, а се разпространява от ръка на ръка.
- В тази книга пишете ли за онези българи, които са заминали зад граница именно защото са се разочаровали от политическия елит?
- По такава причина никой не емигрира. Тези, които са заминали, са го направили по икономически причини. Разочарованието от политическия елит го има, но то е съпровождащ мотив.
- Според някои политиката за българите в чужбина има за цел да привлече техните гласове за следващите избори...
- Българите в чужбина винаги гласуват за опозицията, за властващите не гласува никой. Освен това, каквито и мероприятия да се организират - българите зад граница ще гласуват по съвест. Там не могат да бъдат купени.
- Защо? Някой ще каже – та нали веднъж те вече изоставиха родината си?
- По-голямата част от тях изпитват силна носталгия и са готови да се върнат - отишли са там само за да издържат деца и родители. Родината са изоставили само онези, които са заминали с една единствена цел – да се деетнизират, макар че на повечето от тях им се плаче от тази перспектива. След като в родината властта не прави нищо за теб, ти не носиш никаква отговорност за това, което си извършил. Тук не става дума да предателстваш, а да отидеш да се спасиш, за да оцелееш. Като националист вероятно трябва да наругая тези хора, все пак и синът ми, и дъщеря ми стоят тук.
- Какво да кажем обаче за онези, които имат научен потенциал?
- Да, тези, които се вписват в чуждите научни колективи, те няма да се върнат. Тези хора, които искат да имат елитарни занимания – изобретения, наука, те наистина трябва да бъдат задържани, защото, заминавайки в чужбина, попадат в друга среда, в други колективи. Науката става все по-колективна и нобелови премии взимат по двама, по трима. За съжаление у нас предстоят 12% съкращения в БАН и тези хора ще останат на улицата.
- И ще последва ново изтичане на мозъци?
- Не, добре подготвените учени няма да отидат в чужбина – тези с доцентската степен, които са в най-плодотворната възраст, няма да се впишат в чуждите научни колективи, които си имат структура. Там наистина се привличат чужди учени, но млади, за да се впишат в колектива и в тази сфера да разработят метода си и да израснат. Не бива да се забравя, че и навън има голяма конкуренция.
- Все пак оптимистичен финал – няма да има изтичане на мозъци...
- Напротив – те вече са изтекли – и ще бъдат изхвърлени, но не навън, а в кофата за боклук.
Разговаря Теодора Георгиева
- Смятате ли за реални прогнозите, че след 15-20 години българският етнос силно ще намалее, та дори ще изчезне?
- Не, теорията за демографския колапс е основана на оценка на актуалното състояние на българското общество, то обаче във всеки един момент се променя.
- Може ли една нация да съществува, ако е географски разпръсната?
- Може, но трябва да има метрополия. Циганите са единственият етнос, който няма метрополия, а евреите пък са единственият етнос, при който диаспората е по-голяма от самата държава. В останалите случаи не може да има нация, без да се образува държава. Трябва да има център – държава, който да излъчва импулси към диаспори и анклави. Нацията е модерно изражение на етноса и предполага модерна държава с институционално изражение, с елитарна култура.
- Някога, по време на война, много от младите българи са се завръщали в България, за да се запишат доброволци, възможно ли е подобно нещо да се случи и днес?
- Ако се случи война днес, и тези, които се намират тук, ще избягат.
- А как (и дали трябва) да повлияем на онези българи в чужбина, които се отказват от корените си?
- Това е естествен процес, едни имат по-високо чувство за българския Аз, други изобщо го нямат, но това чувство е възпитавано в културна среда – вкъщи, в училище, сред приятелите. Ако те учат от малък, че отечеството и нацията нямат значение – ти се деетнизираш и денационализираш. Освен това, как да изградиш в себе си високо чувство на български Аз, ако непрекъснато ти повтарят, че нацията няма значение, че държавите ще отмрат, защото има глобализация. Но дори при системата на глобализацията ролята на държавата е усилена, защото няма друга инстанция, която да въвежда глобалистичните мерки. Теориите на Франсис Фукуяма, че държавата ще изчезне, приличат на Марксовата теория, че държавата ще отмре и че светлото бъдеще е близо. Монетаристичният либерализъм и комунизмът имат едни и същи корени – уеднаквяване на хората и правенето им на английска ливада. Но светът е твърде голям и твърде различен.
- При какви условия мислите, че младите българи, учещи и развиващи се в момента в чужбина, ще се завърнат в България?
- Те ще се върнат, когато в България започне да присъства държавата и българската нация си постави цел. В момента каква цел предлага нашето общество на младите – да ядат и да пият, да получават по-високи заплати, за да живеят добре, което се разбира тъкмо като ядене и пиене. На младите не се предлагат морални ценности, а светът се състои от дух и от материя и когато присъства само второто, той не може да се осъществи.
- Голяма част от младите българи, които заминават за САЩ, не се устремяват натам заради американските идеали, а заради по-добрия живот...
- Но отивайки там, те стават американци и възприемат техните идеали. Младите българи отиват в САЩ с една-единствена мотивация – да живеят по друг начин – да получават повече пари, да имат повече възможности и да вървят нагоре, защото тук положението е отчайващо. Не са единични случаите, когато наши учени заминават за САЩ поради една единствена причина – да работят в своята област на много по-високо ниво, а не заради заплатата, въпреки че наистина тя тук бе много ниска. За да няма подобни случаи, съществува Лисабонската стратегия, която е приета преди около 10 години, но която в Европа не се изпълнява от никого и от България включително, защото, ако се изпълняваше, професорите щяха да получават по 1500 лева заплата, а не 650, както е сега.
- Вие говорите така, сякаш наистина в скоро време няма да има необходимост от политика на България спрямо сънародниците ни в чужбина, тъй като всички ще се изнесат...
- Не трябва да се имигрира. Човек трябва да стои в България и да се бори за промяна на властта.
- Отделни български общности в чужбина смятат, че резултатът от подготвяната Стратегия ще е единствено наливане на средства в раздут административен апарат?
- За реализирането на тази програма е много важно кой ще бъде поставен начело. Това, че се обръща внимание и че се отделят малко повече пари за българите в чужбина, е нещо много полезно, но тази политика трябва да е с ясни параметри, да има програма, в която да бъдат посочени приоритетите. Въпросът е и кого ще поддържаме – българския анклав или българската диаспора; или пък ще се стремим да върнем българите в отечеството. Трябва да се прецени – ето от този регион ще привлечем българите да се върнат, защото те там нямат шансове да се запазят като анклав, а в друг регион пък ще им помогнем, давайки им много средства, да отворят университет, защото там имат възможност да се запазят.
- Тогава упреците ще са, че се отделят държавни пари за хора, които никога няма да дойдат да работят в България...
- Пари понякога трябва да се дават и без реално изражение. Които искат - нека да дойдат да работят тук, но онези, които желаят да си стоят - в Украйна например, нека си стоят. В анклава обаче трябва да се поддържа културна среда, така правят всички страни – трябва да има училища, курсове по български език, организиране на изложби и концерти. Спорадичните инициативи все пак не оставят трайни следи. Ето, наскоро в германския град Ерланген се празнуваше паметта на Свети Методий, който някога е бил заточен там. На срещата, освен словаци и чехи, присъстваха и млади българи, работещи в Германия, дошли специално за тържеството, което означава, че те имат нужда от поддържане на усещането за съпричастие на българите в чужбина. Трябва да си признаем, че нашите сънародници извън пределите на страната нямат особено чувство на съпричастие – или се скарват, или се сбиват... Тук още един пример – в САЩ българин, собственик на малка фабрика за обувки, назначавал свои сънародници, но само при условие, че предварително подпишат декларация, че няма да говорят срещу другите българи. Трябва да си признаем, че сме индивидуалисти. Както знаете – там, където има двама българи, единият е войвода, а там, където са трима - войводите са двама, а четникът отново е един.
- При трима българи има и предател...
- За предателството четете Иван Хаджийски и неговата ‛Оптимистична теория за българския народ“. Там с препратки към западноевропейската литературна класика е записано, че предателството не е само български патент. Ние тук ги преекспонираме, за да изпитаме самоунижение, да се самонаругаем.
- Според професор Пантев трябва да си признаем кривиците и оттам да черпим сила...
- Но ние ги преекспонираме. Всеки българин, с когото се запозная и който има склонност към политическо философстване или културологични разсъждения, започва: ‛ние сме такива, лоши...“ А кой около нас казва, че сме лоши? Кой ни вреди в момента? Самите ние си вредим, позволявайки на другите да ни вредят – трябва да защитаваме нашите национални интереси в рамките на Европейския съюз и НАТО така, както го правят другите. Пример за това е Норвегия, която не изпрати контингент в Ирак. Една малка нация няма нужда от колониални войни, а да се използва като оправдание ‛коректното партньорство“ е глупаво. Истината трябва да се говори постоянно, ние от Атака често я говорим от трибуната, но управляващите не се интересуват от нея. За този проблем говоря в книгата си ‛Българската политическа класа – елит или маргинали“, която не се продава, а се разпространява от ръка на ръка.
- В тази книга пишете ли за онези българи, които са заминали зад граница именно защото са се разочаровали от политическия елит?
- По такава причина никой не емигрира. Тези, които са заминали, са го направили по икономически причини. Разочарованието от политическия елит го има, но то е съпровождащ мотив.
- Според някои политиката за българите в чужбина има за цел да привлече техните гласове за следващите избори...
- Българите в чужбина винаги гласуват за опозицията, за властващите не гласува никой. Освен това, каквито и мероприятия да се организират - българите зад граница ще гласуват по съвест. Там не могат да бъдат купени.
- Защо? Някой ще каже – та нали веднъж те вече изоставиха родината си?
- По-голямата част от тях изпитват силна носталгия и са готови да се върнат - отишли са там само за да издържат деца и родители. Родината са изоставили само онези, които са заминали с една единствена цел – да се деетнизират, макар че на повечето от тях им се плаче от тази перспектива. След като в родината властта не прави нищо за теб, ти не носиш никаква отговорност за това, което си извършил. Тук не става дума да предателстваш, а да отидеш да се спасиш, за да оцелееш. Като националист вероятно трябва да наругая тези хора, все пак и синът ми, и дъщеря ми стоят тук.
- Какво да кажем обаче за онези, които имат научен потенциал?
- Да, тези, които се вписват в чуждите научни колективи, те няма да се върнат. Тези хора, които искат да имат елитарни занимания – изобретения, наука, те наистина трябва да бъдат задържани, защото, заминавайки в чужбина, попадат в друга среда, в други колективи. Науката става все по-колективна и нобелови премии взимат по двама, по трима. За съжаление у нас предстоят 12% съкращения в БАН и тези хора ще останат на улицата.
- И ще последва ново изтичане на мозъци?
- Не, добре подготвените учени няма да отидат в чужбина – тези с доцентската степен, които са в най-плодотворната възраст, няма да се впишат в чуждите научни колективи, които си имат структура. Там наистина се привличат чужди учени, но млади, за да се впишат в колектива и в тази сфера да разработят метода си и да израснат. Не бива да се забравя, че и навън има голяма конкуренция.
- Все пак оптимистичен финал – няма да има изтичане на мозъци...
- Напротив – те вече са изтекли – и ще бъдат изхвърлени, но не навън, а в кофата за боклук.
Разговаря Теодора Георгиева
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
