Буря в чаша вода

Рядко едно съдебно решение е успявало да предизвика такава единодушна реакция срещу себе си, както това на Съда в Лил, с което се анулира брак по искане на един съпруг - през първата брачна нощ той открил, че неговата съпруга не притежавала девствеността, която очаквал. Съпругът се оплакал, че бил измамен относно едно същностно качество1 на тази, която станала негова съпруга.

Случаите на анулиране на брак са редки (около 600 за средно 230 000 брака на година), а съдебната практика не помни решение като това на съда в Лил.

Вдъхновителките на правата на жените бяха до голяма степен разбудени от Елизабет Бадентер, която бе шокирана от факта, че девствеността все още може да представлява някакво основание; без да се притеснява, че прекалява, тя открито обяви, че „се срамува от френското правосъдие‛. Държавният секретар по правата на жените твърди, че е била потресена от това решение. И Фадила Амара, държавен секретар по градската политика и бивш лидер на феминисткото движение „Нито курви, нито подчинени‛, не е последната, която изразява възмущението си. Настоящият лидер на движението Сихем Хабши твърди от своя страна, че това решение е равносилно на „истинска фатва2 срещу свободата на жените‛ (sic). Според юридическия съветник на Елисейския дворец Доминик Пайе, ако това решение се приема за валидно, то законът трябва да бъде променен възможно най-бързо. От ляво, както и от дясно, общият публичен дискурс представлява възмущение от съдебното решение, което се счита за ретроградно и би върнало жените към задължението да встъпват в брак девствени.

Единственият по-различен глас в случая е този на министъра на правосъдието Рашида Дати, запитана за юридическата валидност на решението и приканена да го оспори. Всъщност приканват администрацията да задейства обжалване пред Касационния съд в интерес на закона. Тя обаче отказва.

И, разбира се, този различен глас предизвиква критиката и дори провокира неприлични и стряскащи атаки в медиите, които засягат личната биография на министъра.

Очевидно е, че през XXI век фактът, че съпругата никога вече няма да бъде девствена – както впрочем и онези, с които съпругът е имал сексуални отношения преди сватбата – не може да бъде аргумент за анулиране на един брак. Дори сме склонни да мислим, че преди тържествено да се врекат един на друг за цял живот, е желателно двамата съпрузи вече да са имали пълноценен съвместен живот. Не трябва да забравяме, че с удължаването на живота те могат без особени трудности да доживеят златна сватба, стига само да преодолеят критичната граница в брака – пет години и четири месеца - когато се появяват най-много кризи, водещи до развод.

Също толкова очевидно е, че за една част от населението – в това число и за младите жени – мачисткото влияние остава значително: за тези хора е важно жената да встъпи в брак девствена. Известно е, че някои дори продават тази девственост (последната сума, която съм срещал в моята практика, е 8000 евро). Всичко това е морално недопустима отживелица, която напълно противоречи на идеята за универсални човешки права. Всяка жена и всеки мъж трябва да бъдат свободни в своя емоционален и сексуален живот и трябва да могат да избират да се оженят или не.

Известно е какъв натиск се упражнява върху младите момичета, които не могат да поемат отговорност пред семейството си, че са имали сексуални отношения преди брака или извън него. Във Франция и в чужбина се навъдиха всякакви лаборатории за възстановяване на химена, за да могат тези жени отново да си намерят място в общността или да не го загубят!

Как да не се шокираме от този натиск на общността? Но да говорим за една единствена общност би било прибързано... Знае се, че някои лекари често биват търсени за сертификати за девственост най-вече от членове на католическите и мюсюлманските среди. Как да не констатираме с възмущение, че тъкмо жените са тези, които понасят този натиск? За мъжете все още се смята, че е по-скоро плюс, ако са си поживели преди сватбата.

Необходимо е да разбираме тези особености, въпреки че не ги споделяме и трябва да се борим с тях. Законът например постановява, че съпругът е подсъден, ако упражнява насилие над жена си. Общото право на сексуални взаимоотношения не отменя задължението преди това да се получи ясно позволение!

Само че по това дело дезинформацията е пълна. Може ли «Метро» да пуска заглавие: „Прекършен брак поради липса на целомъдрие‛?

Пред съдиите в Лил не е стоял въпросът нито за девствеността, нито за целомъдрието, а за това дали младоженката е излъгала съпруга си относно свое същностно качество.

Съпругът твърди, че това е така, жената го признава.

Точно тази лъжа е причината бракът да бъде анулиран. Нека си припомним, че, от една страна, това е договор, който е регламентиран от закона (трябва да имаш 18 години, в противен случай – позволение от съда; лично да дадеш съгласието си; встъпващите в брак да са от различни полове и т.н.). Също така обаче това е и взаимно съгласие между мъж и жена, които искат да свържат съдбите си.

По лични причини съпругът искал да се свърже с жена, която в библейския смисъл на думата никога да не е познала други мъже (ах, този мит за девствеността!), както и, от само себе си се разбира, да не познава други мъже по време на самия брак. Житейски проект като всеки друг. Някои искат деца, други не.

В крайна сметка жената също би могла да има такова изискване и да желае да бъде единствената жена за своя съпруг. Можем да си представим и обратната ситуация, в която мъжът предпочита опитна жена, за да не се сблъсква с неопитност!

Съпругата е била наясно с очакванията на бъдещия си съпруг; тя добре е знаела какво за него е от съществено значение, за да не му каже истината директно, предполагайки, че ще последва незабавна раздяла. Пред съдиите тя признава, че по този въпрос е излъгала съпруга си. Дали е била принудена да се омъжи насила?

По същия начин един брак би могъл да бъде анулиран, когато, ако една жена желае да има деца и изрично го спомене на бъдещия си съпруг, открие, че той е скрил от нея същностното качество, че е стерилен.

Съдиите вече са анулирали бракове, в които съпругът е скрил, че е бил женен преди това или е бил осъждан за престъпление от общ характер; в друг случай единият от съпрузите е излъгал относно своята националност или относно способността си да има нормални сексуални отношения.

В правото – член 180 от ГПК – се говори за „същностно качество на лицето‛, но всеки ще схване, че без значение дали по религиозни или по други причини, в този случай двамата съпрузи са се споразумели по една точка, като единият е измамил другия.

Някои твърдят, крещейки, че девствеността не може да бъде предмет на споразумение. Да си призная, не разбирам за какво става дума. Намираме се в ясните граници на частното пространство.

Някои бъдещи съпрузи отдават на нещо определено значение, останалите - не. Обществото не трябва да се меси в тази сфера. В конкретния случай неговата намеса не е свързана със споразумението, а с лъжата в един основен за живота договор, какъвто е бракът с неговите последици, от който все пак не се излиза лесно.

Като се вземе предвид, че ако едното от лицата – в случая госпожата – не може да поеме отговорност за предишния си живот пред този, с когото тя възнамерява да се свърже, и ако последният придава значение на този въпрос, то следва, че съюзът е зле заченат. Очертава се, ако не анулиране, то със сигурност развод. Освен ако не задължат съпрузите (но как?) да останат женени и да живеят заедно.

Така че министърът на правосъдието има право с позицията си по този принципен въпрос.

Много хора прибързаха с разгорещените коментари и непремерените слова. Става дума за частен съдебен процес между лица, надарени с разсъдък, мъжът е, ако не се лъжа, на трийсетина години, а жената – на около двайсет. Тази дама сигурно първоначално си е мислила, че съпругът й няма да реагира така на факта, че не е девствена; очевидно тя не е успяла да го убеди да постъпи другояче. А може би в крайна сметка е успяла да избяга, все още млада, от един човек, който е толкова дълбоко привързан към мачистките ценности!?

Оттук до твърдението, че обскурантизмът се завръща, има само една крачка. Но бих искал да знам какво правят онези, които осъждат това съдебно решение, за да помагат всекидневно на жените във Франция, които все още са подложени на натиск, както и за да накарат мъжете да разберат, че върху една жена не може да се упражнява право на собственост.

С нетърпение очакваме да видим жена, която задейства съдебен процес за анулиране на брак, пледирайки, че съпругът й не съответства на онова, което й е показвал. Такъв процес би уравновесил везните.

Във всеки случай, ако се придържаме само към казаното от засегнатите страни, решението на съда в Лил ми изглежда неуязвимо. Става дума за граждански процес, в който не се нарушава общественият ред. Трябва да се придържаме към това, което е същностно за заинтересованите страни, и преди всичко към факта, че единият се е опитал да измами другия относно същностен и за двете страни въпрос и така е направил съвместния живот невъзможен.

Няма причина да бъде променян законът в частта му за анулиране на брака. Нито пък статутът на жените регресира. Не може да се говори и за нарушени права. Но пък може би, както твърди министърът на правосъдието, някои омъжени против волята им жени ще открият в този случай основание да се освободят.

Безпокои ме само още един въпрос: ако във всички обществени въпроси, които се появят, думите са толкова несдържани, как ще съумеем да им дадем правилни отговори?


Блог в Le Monde, 31 май 2008

1.  Френското юридическо понятие „qualité essentielle de la personne‛ превеждаме с израза „същностно качество на лицето‛, поради липса на точен еквивалент на български. (бел. прев.)
2.  Религиозен указ в слабо кодифицираните варианти на ислямското право, който почива върху специализирана интерпретация на Корана. (бел. прев.)

Превод от френски: Момчил Христов