Боряна Пандова и Иван Николов са открили своя тактика да смесват иронията с приказния сюжет. Така работите им ползват универсален език, носят някакво романтично послание и са красиви в онзи традиционен смисъл на красивото, който обикновено не можем да прилагаме към съвременното изкуство. Всяка от тях e свързана с определен наратив, който ни препраща директно към литературата. Няма скрито-покрито и подмолни пластове на значението.

По предварително избран текст двамата артисти подреждат своята сценография, измислят персонажите, изглаждат ги прецизно, за да може визията да се застопори там някъде, в баланса между нагласена и съвършена.

Изложбата на Боряна Пандова и Иван Николов е третият проект с млади български художници на Мария Василева в Siemens_art Lab - Виена. Така галерията добива все по-упорито статут на сигурна територия за българското изкуство извън граница.

Заглавието на изложбата е взето от едноименния цикъл фотографии, включени в нея – Летящи хора. Личните ми пристрастия обаче са много повече ориентирани към серията Made in China. Всъщност, поне според мен, тя беше поводът преди две години Боряна Пандова и Иван Николов да изгреят на родната сцена като двама особено интересни автори и нова надежда.

Идеята за библейски сюжети и традиционна християнска иконография, ‛изиграни“ от китайски пластмасови играчки, е осъществена в лайт боксове, които обгръщат и най-простата фотография с вълшебната аура на стерео календарче. В допълнение към него е целият комерс и трогателен сантимент на китайската индустрия, която се приспособява идеално към религиозните функции. Това са наистина любимите ми работи в тази изложба. Всъщност, трудно е тя да се коментира, дори като критика на реалността, в която живеем. Почти като директно copy и paste художниците са затворили в лайт бокса едновременно няколко пласта от нея.

Другите работи в изложбата са ограничени съвсем буквално в жанра на магическия реализъм. ‛Хроника на една предизвестена смърт“ от Маркес и ‛Алиса в Страната на чудесата“ са източниците, които Боряна Пандова използва за две фотографски серии. Най-просто казано, тя превръща литературните персонажи в реални обекти. Така Мартенският заек, Кралицата на сърцата, Алиса и Шапкарят са заснети като кукли - готов продукт, който можеш да купиш, ако искаш. По същия начин персонажите на Маркес, колкото и да са нереални, се появяват триизмерни, със собствена и хвърлена сянка. Всъщност Боряна Пандова прави натюрморти от своите актьори. То е като да изследваш дълго и задълбочено поведението на един предмет в пространството, като преди това сам си го измислил или пък си го прочел и си му облякъл подходящия костюм. Пулсът на истинския персонаж обаче, който живее в главата ти от текста, го няма. Цялата визия е твърде концентрирана в спектакъла, декора и осветлението.

Почти същото се случва и с летящите хора, вече в съавторство на двамата художници. Най-тривиалното сравнение - с марионетките – е като че ли единственото, което мога да приложа. Задкулисната хитрост и въжетата, посредством които тези хора летят, са на показ. Нарочно, заради иронията и заради тъгата от тази невъзможност да литнем наистина. Малките симпатични хора висят сред приказната гора и полето, окачени като безпомощни коледни играчки. Не знам дали е прекалено тъжно или отново прекалено театрално.

По повод летенето, видеото ‛Falling in Love“ в тази изложба действа доста по-окриляващо. След първоначалния шок, че виждаш човек да пада свободно от огромна височина, следва отпускащият ефект на реалността, че това всъщност е само обвивката, чучело от дрехи, което се рее поетично като любовен стих.

Цялата изложба предлага всъщност богат асортимент от визии, които могат да се генерират в пролуката между домашния уют и класиката. Това, което ги обединява, безспорно е красотата и явното старание на техните автори да направят пълна колекция от литературни герои.