Футболните гурбетчии 1
Докато на европейското по футбол отборите се бъхтят нечовешки по терените, нашите национали лежерно разцъкват на малки вратички из морските курорти и правят разбор на видяното по телевизията. Но това е друга тема. Твърде болезнена, впрочем... А сега да видим как се представиха през сезона гурбетчиите ни в онези страни, които са разпознаваеми на футболната карта.
Четирима играха в най-силния шампионат – висшата лига на Англия. Участието на Валери Божинов в „Манчестър сити“ бе по-скоро символично, защото се контузи съвсем в началото и пропусна цялото първенство. За сметка на това съотборникът му Мартин Петров направи силна дебютна година и влезе в Топ 15 на най-успешните трансфери за сезона. За разлика от периода в „Атлетико“ (Мадрид), който бе твърде ялов за него откъм голове, в Англия той се отпуши и добави няколко попадения към фирмените си пробиви и асистенции.
Стилиян Петров вкара за „Астън Вила“ един от най-красивите голове в първенството, но той си му остана единствен. Две години вече, откакто напусна шотландския „Селтик“, Стенли не е онзи страхотен играч. Не може да се нагоди към стила във висшата лига, изгуби самочувствие.
Димитър Бербатов пък има самочувствие за двама. С покритие. Той изравни постижението по отбелязани голове за „Тотнъм“ от сензационния си първи сезон – 23 във всички турнири. По голове само в шампионата и асистенции показателите му са дори по-добри. Освен това спечели Купата на лигата. Но в началото и в края на първенството, където клубът му се представи посредствено, и особено след нещастното отпадане от турнира за Купата на УЕФА, Бербатов изгуби вдъхновение. Меланхоличният му поглед се бе зареял нейде. Може би натам, където са великите отбори, в които му приляга да играе.
Каре български футболисти имаше и в германската бундеслига. Но и там един пропусна огромната част от сезона заради травма – Чавдар Янков („Хановер 96“). Дълго се лекува и Димитър Рангелов, но когато бе здрав, изявите му бяха добри. Вкара и важни голове за „Енерги“ (Котбус). Отличен сезон записа и другият българин в този тим – Станислав Ангелов. Двамата имаха решаващ принос скромният „Енерги“ да запази мястото си в елита.
Благой Георгиев нямаше този късмет и неговият „Дуисбург“ изпадна. Самият той се представи противоречиво. През по-голямата част от сезона търпеше критики. В края обаче, когато позицията му на терена бе сменена и той пое функциите на плеймейкър, играта му тръгна. Но това не бе достатъчно, за да се спаси тимът. Въобще на Благой не му върви в чужбина. Неуспешни се оказаха престоите му и в испанския „Алавес“ (той също изпадна), и в сръбския гранд „Цървена звезда“. Талантът му е безспорен, но очевидно има някаква психологическа бариера, която му пречи да го разгърне.
В останалите три най-силни първенства в Европа – Италия, Испания и Франция – нямахме представители и това е много неприятно. Христо Янев („Гренобъл“) и Петър Занев („Селта“, „Ферол“) ритаха съответно във френския и испански втори ешелон. Но и двамата прекараха повече време на резервната скамейка, отколкото на терена. В английската втора дивизия пък се подвизаваше Светослав Тодоров („Чарлтън“). Заби няколко гола в началото на сезона, а после получи поредната си тежка контузия и повече не се върна в игра. Ако не бяха непрекъснатите травми, той имаше всички качества да направи забележителна кариера, но...
Между второто и третото ниво се люшкаше българският легионер с най-дълъг стаж на Албиона - Радостин Кишишев. Той измина пътя от „Лестър“ до „Лийдс“ и обратно, като и на двете места не успя да се наложи. Най-добрите му футболни години са в миналото. Като успехите на националния ни отбор.
Как играха българите в други първенства, ще разгледам в отделен текст.
Четирима играха в най-силния шампионат – висшата лига на Англия. Участието на Валери Божинов в „Манчестър сити“ бе по-скоро символично, защото се контузи съвсем в началото и пропусна цялото първенство. За сметка на това съотборникът му Мартин Петров направи силна дебютна година и влезе в Топ 15 на най-успешните трансфери за сезона. За разлика от периода в „Атлетико“ (Мадрид), който бе твърде ялов за него откъм голове, в Англия той се отпуши и добави няколко попадения към фирмените си пробиви и асистенции.
Стилиян Петров вкара за „Астън Вила“ един от най-красивите голове в първенството, но той си му остана единствен. Две години вече, откакто напусна шотландския „Селтик“, Стенли не е онзи страхотен играч. Не може да се нагоди към стила във висшата лига, изгуби самочувствие.
Димитър Бербатов пък има самочувствие за двама. С покритие. Той изравни постижението по отбелязани голове за „Тотнъм“ от сензационния си първи сезон – 23 във всички турнири. По голове само в шампионата и асистенции показателите му са дори по-добри. Освен това спечели Купата на лигата. Но в началото и в края на първенството, където клубът му се представи посредствено, и особено след нещастното отпадане от турнира за Купата на УЕФА, Бербатов изгуби вдъхновение. Меланхоличният му поглед се бе зареял нейде. Може би натам, където са великите отбори, в които му приляга да играе.
Каре български футболисти имаше и в германската бундеслига. Но и там един пропусна огромната част от сезона заради травма – Чавдар Янков („Хановер 96“). Дълго се лекува и Димитър Рангелов, но когато бе здрав, изявите му бяха добри. Вкара и важни голове за „Енерги“ (Котбус). Отличен сезон записа и другият българин в този тим – Станислав Ангелов. Двамата имаха решаващ принос скромният „Енерги“ да запази мястото си в елита.
Благой Георгиев нямаше този късмет и неговият „Дуисбург“ изпадна. Самият той се представи противоречиво. През по-голямата част от сезона търпеше критики. В края обаче, когато позицията му на терена бе сменена и той пое функциите на плеймейкър, играта му тръгна. Но това не бе достатъчно, за да се спаси тимът. Въобще на Благой не му върви в чужбина. Неуспешни се оказаха престоите му и в испанския „Алавес“ (той също изпадна), и в сръбския гранд „Цървена звезда“. Талантът му е безспорен, но очевидно има някаква психологическа бариера, която му пречи да го разгърне.
В останалите три най-силни първенства в Европа – Италия, Испания и Франция – нямахме представители и това е много неприятно. Христо Янев („Гренобъл“) и Петър Занев („Селта“, „Ферол“) ритаха съответно във френския и испански втори ешелон. Но и двамата прекараха повече време на резервната скамейка, отколкото на терена. В английската втора дивизия пък се подвизаваше Светослав Тодоров („Чарлтън“). Заби няколко гола в началото на сезона, а после получи поредната си тежка контузия и повече не се върна в игра. Ако не бяха непрекъснатите травми, той имаше всички качества да направи забележителна кариера, но...
Между второто и третото ниво се люшкаше българският легионер с най-дълъг стаж на Албиона - Радостин Кишишев. Той измина пътя от „Лестър“ до „Лийдс“ и обратно, като и на двете места не успя да се наложи. Най-добрите му футболни години са в миналото. Като успехите на националния ни отбор.
Как играха българите в други първенства, ще разгледам в отделен текст.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар





