В началото на 60-те, пленен от магнетизма на Бургаския театър (току що изписал вълнуващи страници на националната ни театрална история), един млад художник, родом от Стара Загора, пристъпва прага му, без да знае, че се свързва съдбовно и завинаги с Бургас и неговия творчески кипеж.

Тодор Станилов, тих в житейските ситуации и агресивен в сценографските си решения, вложи впечатляващата си за човек на четката ерудиция, отдаде таланта и енергията си, за да доразвие сътвореното на прославената от младите майстори сцена. С мъдра деликатност и адекватно присъствие той успя да влезе във високите творчески вибрации на групата на бургаските художници – една от най-интересните в страната тогава – без да смие естетическата си физиономия и без да приглуши категоричността на художествената си изразност.

Станилов е един от най-изявените театрални художници на втората половина на миналия век и главен участник в пробива и развитието на метафоричната сценография.

Зрелите му работи са мяра за професионализъм, който вълнува. Там със сдържаност и вкус живееха в хармония сериозни интелектуални внушения и плътна живописна образност. Неговите работи постигаха най-сложния сценографски художествен синтез, при който яркият сценичен образ не обсебва ‛разговора“, а създава онази точно сценична среда, която ще изведе най-отпред живото дихание на актьора.

Десетки постановки в страната и чужбина, много награди и отличия – доказателства за ценния принос на Тодор Станилов към новата ни театрална култура. И много художествени преживявания – благодарим ти, Тошко, за всички тях. Благодарим за колегиалността ти.

Благодаря и за приятелството ни!

Проф. Георги Иванов