- За разлика от Договора от Ница, ратифициран при второ допитване, ирландците дадоха да се разбере, че нямат намерение да прегласуват резултатите този път. При това положение какво е бъдещето на Ирландия в ЕС?

- Юридически не съществуват никакви клаузи, които да позволяват отстраняването на Ирландия от Съюза. Ще трябва да се търсят други пътища, да се преговаря върху нов текст, а междувременно да продължим да функционираме в рамките на договора от Ница.

-Може ли да си представим особени ad hoc механизми за сътрудничество с Ирландия?

- Понякога могат да бъдат задействани разпоредби "opt-out", които позволяват на някои страни точно ограничени изключения, както за Дания, която не участва по въпросите по външна политика, сигурност и отбрана. Но върху фундаментален институционален въпрос не може да има изключения.

- Бяха ли достатъчни педагогическите усилия, за да бъде обяснен Лисабонският договор?

- От 1997 г. насам дебатите в Европейския съюз се концентрират върху институциите. Не се говори вече за политика, а в същото време изграждането на Съюза е изключително важно, за да се посрещне бъдещето. Докъде щяха да са стигнали цените без еврото, което е една чудесна броня? Обаче проблемът е, че никой не успява да обясни това на гражданите. Необходимо е сериозно усилие в областта на комуникацията. Националните правителства имат лошия навик да си приписват заслугите, когато всичко върви добре, и да хвърлят вината върху европейските институции, когато има проблеми. А сложността на институциите само ги поощрява да действат така.

- Много европейски граждани обръщат внимание върху сложността на текстовете, по които трябва да се произнесат...

- Конституцията беше един добър, четлив отговор. Но никой не се зае да го обясни. С преработения договор всички сметнаха, че сме излезли от кризата – и убихме дебата. За разлика от проекта за Конституция, която наистина беше един стегнат текст, в Лисабонския договор с неговите 350 страници няма нищо опростено. Това е един чисто юридически текст, който отменя предишните. И е нечетим, ако нямаш докторат по право. Ирландските политици, които е трябвало да го защитават, са за ожалване.

- Когато се допитват до тях по европейски въпроси, обществените мнения в отделните страни често се произнасят отрицателно.

- След трудностите с Маастрихт през 1992 г., после през 2001 с Ница, както и след „не“-то на Франция и Холандия през 2005 г., елитите нито за миг не се попитаха за причините за неуспеха. Бях шокиран, че дори след 2005 политиците използваха популистки европейските въпроси. Неуспехът на Конституцията наистина предизвика оживени дебати във Франция, но по въпроси на вътрешната политика. И Ирландия не е единствената днес, която гледа новия договор с недоверие. Съмняващи се гласове се надигнаха в Чешката република, а искането за референдум бе ясно поставено във Великобритания на отслабения Гордън Браун. Единственото решение да се направи нещо демократично би било провокирането на общоевропейски референдум.

- Мъртъв ли е европейският проект, или е само в безизходица?

- Европейският съюз не може да умре, защото всички имаме нужда от него. Съюзът не е истинска федерална държава, обаче вече няма и истински национален суверенитет. Необходимо е да излезем от тази двойственост. Нуждата да реформираме неефикасните днес институции е крещяща, но това си остана експертен дебат. Ако искаме да останем оптимисти, ще трябва да си представим, че вървим към по-радикално решение за конституционна интеграция. При по-песимистична гледна точка можем да си представим връщането към едно по-подчертано национално измерение, както желаят британците например. Оставайки между двете, Съюзът ще си стои на място - като едно конституционно чудовище без опашка и без глава.


Journal du dimanche